Тапир - какво трябва да знаете

Тапирите имат различни местообитания
Снимка: pixabay.com

Южна Америка е обитавана от животно тапир, чийто хобот е като на слона, на големина и цвят е като диво прасе, а копитата му са като на кон. Има къса и недоразвита опашка, набито тяло почти без косми, изтеглена и окончаваща с хобот муцуна и трипръсти задни крака. Всички тези характерни особености му придават доста странен вид, сякаш е сглобено от части на много други животни.

На пръв поглед това странно създание наподобява магаре или кон. Движенията и формите му, вратът му с малка настръхнала грива, наподобяват повече кон, отколкото диво прасе. Той клати игриво ушите и подвижното си хоботче, а при най-малка опасност се хвърля в галоп, наподобявайки силно поведението на конете.

Забележителното дебелокожо животно от Южна Азия и Южна Америка не е нито кон, нито слон, нито дива свиня, но прилича повече или по-малко и на трите. Неговата забележителност се крие не само в странния му вид. То е последен потомък на онова животно, от което днес произлизат слоновете, носорозите и хипопотамите, а също дивите свине и конете. Почти не се различава от своите древни предци и е истинска вкаменелост в настоящето. Това животно е тапирът.

Днес не само обществото, но и учените не знаят много за това животно, защото то е самотно нощно създание. Толкова е интересно и древно обаче, че заслужава да бъде по-добре опознато.

Произход на тапира

Наричат тапира градинар на гората, защото поглъща и после разпръсква семена и плодове в огромни количества. Най-големият бозайник в Южна Америка е много древен. Първият разпознаваем негов предшественик е обитавал Земята преди 50 милиона години, а днешните тапири са се появили преди 25 до 5 милиона години. Затова ги наричат живи фосили. Те не са променили съществено своята биология от древността до днес.

От 50 години тапирите са застрашен вид. Бракониерите ги избиват заради месото и кожата им. Другата опасност е замърсяването на ареала им и унищожаването на естествената им среда от индустриализацията.

Тапирът с латинско название Tapirus, е нечифтокопитен бозайник с къса и дебела опашка. Главата му е голяма с къс врат, завършваща с мека и еластична зурла, която прилича на хобот.Тази част от тялото им е много забележителна. Хоботът е гъвкав и животното го използва, за да бере листа и плодове. Повдига го нагоре с цел да подуши нещо, или да уплаши неприятел.

Очите им са малки, зрението слабо развито. Силно развитите слух и обоняние обаче заместват липсата на добро зрение.

Цветът им варира от кафяво до сиво, също и черно при някои видове. Има и шарени, с черна глава и мръсно бял гръб и корем.

По отношение на размерите границите, в които варира, са много големи, зависят от вида и мястото, което обитават.

Местообитание на тапира

Тапир
Снимка: pixabay.com

Тапирите са плашливи животни, които се крият старателно, особено от хората и търсят храната си главно нощем. Те маркират широки площи като своя територия, превръщайки ги в миризливи пътепоказатели. Вървят по точно определени пътеки през гъсталака. Териториите им често се застъпват и затова те се разбират помежду си с високочестотни звуци, наподобяващи пискане и подсвирване.

Тапирите обожават водата и дори понякога заспиват в нея. Обичат и калните бани, след които се потапят в топлата вода. Могат да потънат за дълго под водата, ползвайки хобота за дишане.

Хранене на тапира

Всички видове тапири са тревопасни и вегетарианци. Обичат листата, тревите и похапват с удоволствие плодове. Храната си достигат и взимат с помощта на хоботчето. То им служи не само за достигане на желаната цел, но и като ръка, с която пъхат храната в устата си.

Размножаване на тапира

Размножаването на тапира става през определения период за всеки вид. Двойките се събират само с тази цел, веднага след това се разделят, а за малкото се грижи майката. Всяка бременна ражда след 390 до 400 дни по едно малко, което излиза с главата напред и с отворени очи. Скоро след това се изправя на крака, защото е сравнително едро - от 4 до 7 килограма е всяко новородено. Все пак остава под опеката на майка си 1 година. Половата зрелост при тапирите настъпва на около 3 години.

Видове тапири

Семейството на тапирите е представено от 5 вида, като повечето са съществуващи и днес и един изчезнал. Те са следните видове тапири:

- Централноамерикански тапир;

- Малайзийскиски тапир;

- Планински тапир;

- Бразилски тапир;

- Калифорнийски тапир - изчезнал вид.

Централно американски тапир - Tapirus bairdii

Това е един от най-едрите видове и единственият, обитаващ Централна Америка. Смятат го за най-едър от всички, макар че се е наложило мнение, че е втори след планинския тапир. Местообитанията му са тропическите гори на Централна Америка - Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама, край западните брегове на Колумбия, Еквадор, към Южните части на Мексико. Живее в низините и до 3200 метра надморска височина.

Това животно е много голямо. Дълго е почти 3 метра, високо над метър и тежи 400-500 килограма. Тъмната му кожа е съгласувана с мястото, където живее, тоест играе камуфлажна роля. От високите дървета на земята е доста тъмно и този цвят го прави трудно различимо. Цветът му прилича на кората на околните гигантски дървета.

Така ягуарът се затруднява, когато го търси и преследва.

Външно прилича на обикновен тапир, но е с по-къса грива. Козината му е тъмна, но бузите и шията му са жълтосиви. Тялото му е обемно, краката му са стройни, опашката е много къса, а хоботът му е малък. Обича водата и не се отдалечава много от нея.

Планински тапир - Tapirus pinchaque

Този вид е най-слабо познат, защото се среща във високите планини, стигайки до 4 хиляди метра надморска височина. Обитава Андите, на територията на няколко държави в Южна Америка. Счита се за най-едър от всички видове. Височината му е около 110 сантиметра, дължина - 270 сантиметра и тегло до 570 килограма.

Планинският вид има дебела козина, тъмнокафява на цвят, почти черна, мека и дебела. Храни се основно с листа и треви в ниските части на планинските гори. Този вид е един от най-редките и е защитен, защото се предполага, че са останали едва около 1600 екземпляра от него.

Малайзийски тапир - Tapirus indicus

Малайзийски тапир
Снимка: pixabay.com

Различава се от другите видове тапири по това, че обитава Азия, докато всички останали са на Американския континент. Тропичните гори са негов дом. Това животно обича дъждовната гора, но му се налага да мигрира по време на сухия сезон към низината, а през дъждовния период се изкачва към планината. Може да се намери в близост до водата.

Дължината на животното е до 2 метра, теглото до 280 килограма. Има дълъг, здрав хобот, Гърбът и коремът му са сивкаво-бели, останалите части са черни. Начинът им на живот не ги отличава съществено от останалите видове.

Размножават се през дъждовния период. Тогава издават различни звуци. Женските тапири търсят мъжки, а не обратното, както е при повечето животни. След 390 до 407 дни майката ражда едно малко, за което се грижи и защитава яростно. Мъжкият не участва в грижите. Този вид също е защитен от закона, живее в труднодостъпни места и е критична бройка.

Бразилски тапир - Tapirus terrestris

Този вид също обича гъстата екваториална гора и заема тези места на територията на редица държави в Южна Америка, най-голям е ареалът към около река Амазонка. Този вид не се различава съществено по размери от останалите. Дълъг е около 3 метра, висок към 120 сантиметра и тежи от 390 до 520 килограма.

Кожата му е кафява на цвят, а на муцуната под очите има светло петно. Хоботът му е по-къс, отколкото на другите видове, а тялото на вид е по-едро и силно. Храни се листа, плодове и трева.

В края на сухия сезон е неговият размножителен период.

И двата пола се търсят със звуци, на които партньорът отговаря. След 10-11 месеца бременност се ражда едно малко, което майката отглежда. Малкото е светло, с бледи петна, които играят роля на маскировка. Продължителността на живота му е както при повечето видове около 40-50 години.

Популацията на този вид е по-стабилна, отколкото на роднините му, но все пак и за него съществуват същите рискове.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати