Бенгалски тигър - какво трябва да знаем

Бенгалски тигър в зоопарк

Бенгалският тигър, познат още като индийски тигър, е подвидът с най-голяма популация. Бенгалският тигър също така е национален символ на Индия, а в Бангладеш дори бива изобразен върху някои банкноти.

Особености на бенгалския тигър

Бенгалският тигър е бозайник със силни крака, здрави зъби и челюсти, и козина с много характерна разцветка. Около коремът цветът му варира от жълто до оранжево, а около вътрешните части на краката - от бяло до кремаво. Черни, сиви или кафяви ивици се редуват вертикално по цялото му тяло, с изключение на опашката, където се превръщат в пръстени. Съществува и друг много рядък вид бенгалски тигър, резултат от генетична мутация, чието тяло е с бяла окраска на черни ивици, комбинирано със сини очи.

Окраската при бенгалския тигър е уникална, подобно на човешките отпечатъци. Не съществуват два екземпляра с еднаква краска на тялото. На дължина мъжките достигат 270-310 см с опашката, а женските - 240-260 см. Теглото при мъжките варира около 180-250 кг, а при женските - 100-160 кг. Бенгалските тигри обикновено живеят около 15 години, понякога 16-18, ако са отглеждани в контролирана среда.

Местообитание на бенгалския тигър

Най-голямата популация на бенгалски тигри е в Индия, но има някои по-малки групи в Бангладеш, Непал и Бутан. Срещат се и в някои райони на Китай и Бирма. По последно преброяване броя на бенгалските тигри в Индия е 440 индивида, около 155 в Непал и около 75 в Бутан. Приблизителният брой на екземплярите по цял свят е по-малък от 2500.

Естествената среда за бенгалския тигър обикновено са тропически гори, блата и високи треви. В Бангладеш могат да се забележат в региона Сундарбанс известен с множеството си мангрови дървета, където местните твърдят, че са забелязали бенгалски тигри да плуват между островите. Низинните гори са най-любимото местообитание на бенгалските тигри в Непал, а в Бутан живеят в субтропичните хималайски предпланини и в северните умерени гори.

Хранене на бенгалския тигър

Бенгалският тигър е месоядно животно и предпочита да си похапва средни или големи плячки, главно копитни бозайници. Храната на бенгалския тигър обикновено се състои от гаури, водни биволи, замбари, читали, мечки или други животни от семейството на елените. В редки случаи си похапва и по-дребна плячка като зайци, таралежи и дори домашни животни. Това обикновено се случва при нарушаване на територията му.

Тъй като не могат да преследват плячката си на дълги разстояния, те разчитат на стратегия, която съчетава хитрост и камуфлаж. Бенгалските тигри се крият в тревата или шубраците и дебнат своята жертва понякога и в продължение на часове. Когато настъпи подходящият момент, я нападат.

Поведение на бенгалския тигър

Бенгалски тигър

Подобно на повечето тигри, бенгалският тигър е самотно животно, което предпочита да почива на сянка през деня и да ловува привечер или призори. Начинът на ловуване зависи от самия тигър като и двата пола са изключително териториални, освен ако условията за намиране на храна не се влошат. За да маркират територията си, те напръскват дърветата и скалите със смес от урина и мускус.

Отделните зони им осигуряват достатъчен запас от вода и храна, защита, спокойствие и възможност за контакт с други тигри, а когато става въпрос за женски - отглеждане на техните малки.

Размножаване на бенгалския тигър

Както споменахме, тези хищници предпочитат уединението и вършат почти всичко сами - с изключение на размножаването на бенгалските тигри, разбира се. Така че може да се каже, че единствените им социални контакти се извършват по време на ухажване, полови актове и грижа за малките.

По принцип семейството при бенгалските тигри се състои от майката и малките ѝ. При тях няма сезон на чифтосване, но обикновено малките се раждат в месеците между декември и април. Половата зрялост при мъжките се достига при навършване на 4-5 години, а при женските това става на около 3-4 години.

Гестационният период при бенгалската тигрица е около 104-106 дена като може да варира между 98 и 110. Края на бременността тигрицата прекарва в търсене на подходящо място за раждането, в близост на което да има водоизточник и достатъчно храна.

Женската може да роди до 7 малки (обикновено ражда по 3-4), скрита сред растителността или понякога в пещери или дупки. Малките се раждат слепи и са напълно зависими от майката. Новородените кутрета тежат между 785 и 1, 610 грама. Малките започват да провиждат около 6-12 ден, но зрението им се изостря напълно чак след няколко седмици.

В повечето случаи майката кърми от 3 до 6 месеца след раждането. Когато навършат 5-6 месеца, започват да се учат как да ловуват, а като станат на 2-3 години, започват да живеят самостоятелно.

От самото начало тигрицата се грижи сама за малките, като ги оставя единствено, за да ловува и да пие вода. Майката увеличава хранителния си прием с около 50%, за да може да произвежда достатъчно кърма за малките. Тигрицата стимулира циркулацията на кръвта и движенията на червата на малките, като прекарва дълго време ближейки ги.

Малките започват да ядат твърда храна, когато станат на 6-8 седмици. На 4 месеца са с размери на средно голямо куче и прекарват по-голямата част от деня си в игри. Майката отбива малките около шестия месец, но те продължават да са зависими от нея тъй като тя е единствената, която ловува. На тази възраст те още не могат да се включат в лова, но започват да се разхождат наоколо и да изучават света.

Малките започват да се включват в лова около 8-10 месец. Когато навършат 16 месеца вече има йерархичен ред сред тях, като най-доминиращо сред тях получава правото да яде първо и в най-голямо количество.

Новите екземпляри се считат за пораснали на около 17-24 месеца. Мъжките се отдалечават повече от територията на майка си, отколкото женските. Мъжките продължават да растат и да се развиват до около 5-годишна възраст, след което се заселват временно някъде, докато заякнат достатъчно, за да си спечелят собствена територия. Защото те все пак са териториални животни.

Опазване на бенгалския тигър

Малки бенгалски тигърчета

Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN) бенгалският тигър е сред застрашените от изчезване животни. Броят на бенгалските тигри намалява с всяка изминала година.

Основните заплахи за този прекрасен вид животни са две: бракониерство и конфликти с хора, навлизащи в териториите им. Целта на бракониерството е незаконната търговия с продукти, извлечени от тигри като декоративни предмети или части от тялото, за които се вярва, че имат лечебен ефект (за което обаче няма абсолютно никакви научни доказателства). Териториите им също значително намаляват заради сечта на гори и нахлуването на хора в тях. Когато тигрите нападат селскостопански животни или дори хора, защото са навлезли в територията им, в отговор биват убивани заради заплахата, която представляват.

През 70-те на миналия век Индия създава резервати, което спомага за опазване на бенгалски тигри в страната. Обществото за защита на дивата природа на Индия продължава зорко да следи за всякакъв вид бракониерство. Успели са да конфискуват голям брой тигрови кожи и други части, но все още нямат успех в разкриването на това кой стои в основата на търговията. Въпреки множеството направени арести става ясно, че има още много хора, които участват в бракониерския бизнес.

Интересни факти за бенгалския тигър

Зъбите на бенгалския тигър достигат 10 см като това го прави животното (от семейство Котки) с най-дългите зъби в света.

Бенгалският тигър може да погълне до 40 кг на ядене.

Почти невъзможно е да се идентифицира бременна тигрица, особено отдалеч, тъй като бременността не им личи до последните 10-12 дни от бременността.

Тигрицата често изяжда изпражненията на малките, за да не ги надуши минаващ наблизо хищник.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати