miau.bg»Статии»Мъници»Други Мъници»От А до Я за полевките

От А до Я за полевките

От А до Я за полевките
Снимка: jggrz/Pixabay.com

Известно е, че сред животните има полигамни и моногамни видове, като птиците по-често са сред моногамните. За гризачите, най-често вредители сред селскостопанските култури, това поведение не е характерно. Има обаче един гризач, който прави изключение. Това е полевката. Това дребно животинче формира двойка с друго себеподобно и остава с него дълго, най-често цял живот.

Най-често женската в двойката е тази, с която един мъжки се чифтосва за първи път. Мъжкия остава много лоялен към нея и най-удивителната проява на вярност е, че може да нападне друга женска, която се доближава до него.

Това странно поведение се дължи на един хормон - вазопресин. Той се образува в тялото на мъжкия, когато той се грижи за малките. Вазопресинът кара мъжкия да проявява положителни чувства в общуването в моногамна връзка. Този хормон може да превърне полигамната полевка в моногамна.

Тези и други интересни факти могат да ни накарат да погледнем с интерес към тези вредители по градините, защото освен нуждата от борба с тях, те дават интересни сведения за живота в царството на гризачите.

Класификация и разпространение на полевката

Arvicolinae е латинско название на подсемейство гризачи, членове на семейство Хомякови - Cricetidae, всички са бозайници от рода на гризачите.

Разпространени са по цял свят, като само Австралия прави изключение. Родът им е голям, цели 111 вида, но на наша територия се срещат 8 от тях.

В зеленчуковите градини и масивите със зърнени култури най-често се среща обикновената полевка - Microtus arvalis, която е обичайно присъствие в равнинните райони. Този всеяден гризач е невероятен вредител, макар че сред предпочитанията му са насажданията с люцерна и детелина. Пшеницата ръжта първоначално са изключвани от сферата на хранителни предпочитания на вредителя, но по-късно това е напълно опровергано след масовите нападения над зърнени насаждения отстрана на полевки.

Може да се определи местообитанието на гризача по следния начин - горски степи и степни зони на европейската част на континента от бреговете на Атлантика до планините Алтай. Колонии има в Кавказ, на Балканите, в Крим, на север от Казахстан, степите на Монголия, Централна и Мала Азия. Мерките на хората не са успели да намалят популацията им.

Описание на полевката

Този гризач от семейството на хамстерите не се различава с големи размери или забележителна външност. Външно напомня силно мишката и плъха, но муцуната му е по-тъпа и има малки и заоблени уши.

Тялото на полевката е малко - 1012 сантиметра, опашката му е около 5 сантиметра. Максималното му тегло е около 45 грама.

Космената покривка на гърба, шията и горната част на главата е сиво-кафява, а коремът, брадата и долната част на опашката са в жълтеникаво - сивкав нюанс. Интересна подробност е, че с възрастта козината изсветлява и се наблюдава дори сива козина.

Начин на живот на полевката

Хранене на полевка
Снимка: EvelinedeBruin/Pixabay.com

Това моногамно животно живее в общности на семеен принцип, в които съжителстват няколко възрастни женски и поколението им. Мъжките са много силно териториални. Територията на един мъжки заема 1-1.5 километра и засяга няколко населени места с женски.

Тези дребни гризачи са много емоционални животни - могат да покажат както дружелюбно, така и агресивно поведение. Сбиванията са главно между мъжки индивиди, като понякога могат да завършат със смъртта на един от участниците в боя.

За да поддържат постоянна телесна температура полевките не нарушават режима си, който е цикличен. През интервал от 3 часа малките бебета спят по 2 до 4 пъти, почистват козината си от 3 до 9 пъти и разширяват ходовете си 2 до 6 пъти. Бранят се също в широк диапазон от 6 до 20 пъти, което е причина за масовия погром над посевите, сред които са се заселили.

Тези животни са едни от най-добрите архитекти сред животинското царство. Лабиринтите, които строят, са невероятно сложни, богато украсени и обмислени, сякаш са правени от специалисти с отлични познания по архитектура.

Всеки има мрежа от коридори, които водят до няколко камери. Тези помещения служат за складове за зърно, други са за почивка, за детски отделения, където се отглеждат малките и други.

Подземната част е на няколко нива на дълбочина от половин метър.

През зимата полевките рядко напускат дома си. Постоянно са под земята и се грижат за добрата вентилация като правят тесни вертикални валове, които са видими над колонията им.

Хранене на полевките

Това е най-важната част от живота на животните, предвид растителната защита. Диетата им е доста разнообразна. Обичат ядките, плодовете, младите издънки и корените на около 80 вида растения. Полевките се хранят и с малки насекоми и охлюви.

Предпочитани са зърнените култури и бобовите растения във всяка фаза, както младите леторасти, така и зрели зърна. През зимата могат да се приютят в мазетата на хората. Обичат също така да хапят ствола на плодни дръвчета, ядейки младата им кора.

Размножаване на полевките

Размножаването на полевката при благоприятни условия е просто невероятна и това е лоша новина за градинарите. Сезонът на чифтосване започва през март-април и завършва през ноември.

Една женска ражда 3-4 пъти годишно. Някои колонии, избрали да се размножават в сено или плевня за съхранение на зърно, могат да се размножават през цялата година.

Бременността на женската трае 20 дни и ражда 5-6 мишлета, които са напълно безпомощни и голи. Растат обаче с невероятна бързина. На 2 месеца вече са напълно независими и полово зрели.

Продължителността на живота е само 1 година.

Щетите, нанасяни от полевките и борбата с тях

Полевката нанася щети върху посевите годишно, които могат да бъдат съпоставими само с нашествието на скакалците. Този гризач е в състояние на унищожи 50 процента от аграрното производство.

Растителната защита е важен елемент от грижите за селскостопанската продукция срещу полевки. Използват се различни методи за борба с тях.

Ултразвуковите устройства са начин, който ги прогонва, плашейки ги. Нискочестотните звуци, изпращани от устройството са неприятни за слуха им и ги принуждават да се преместят, но тази практика е твърде трудоемка заради многобройните лабиринти, които трябва да се профилактират, а става въпрос и за голяма площ.

Друг начин, който е по-евтин и по-лесен за използване, е чрез засаждане на култури, чиято миризма полевката не може да понася. Това са чесъна, ментата, туята. Някои градинари пускат вода в откритите бразди, за да прогонят полевките, но това не е ефективен начин за пълно премахване на опасността от тези вредители.

Интересно предложение е да се направят 2-3 стълба на засегнатия обект, които да привличат хищни птици. Тези стълбове ще бъдат отлични наблюдателни кули за хищниците.

Установено е, че един бухал например, може да унищожи до 1200 от тези гризачи за година. Отделно хищните животни могат да уловят 10-12 броя от гризачите дневно и така да подпомогнат усилията на земеделските стопани.

Най-големи щети нанася полевката на растенията, докато са зелени. За наличие на полевки се съди по отворите на активната колония. При масово нападение те оголват зелената маса около убежището си и тогава пръскането с отровни препарати е задължително. Обикновено пръскането е съпроводено с мониторинг на обекта за предпазване от последващи нападения на полевки. Макар че отровите оказват негативно влияние върху други диви животни и върху самата селскостопанска продукция, те са единственото средство при масирано нападение на гризачите.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати