Калифорнийски заек

Калифорнийски заек

Когато се заговори за зайци, представата, която изниква в човешкото съзнание, е за бързо и неспокойно животно с дълги уши, мощни задни крака, които му помагат да прави дълги и високи скокове и малка пухкава опашка.

Тази представа се покрива напълно с външността на калифорнийския заек, който е широко разпространен в западните части на САЩ и Мексико. Той е добре познат и по нашите географски ширини, защото породата е внесена и у нас.

Тъй като е добре застъпена порода този заек е хубаво да бъде познаван.

История на калифорнийски заек

Калифорнийският заек е с латинско наименование Lepus californicus и разпространен в Западните части на САЩ и Мексико.

Популярното му име е jackrabbit и е получено от ранните заселници в югозапада, които забелязали дългите уши на заека и го нарекли заек на жака. По-късно е съкратено до сега познатото.

Този вид заек има известни 8 подвида. Наричат го още и пустинен заек.

Сегашното му разпространение е резултат от повишаване на морското равнище преди около 21 хиляди години след последния ледников период. Поради географската изолация са се оформили няколко подклада, които се разпознават по някои ДНК характеристики, както и по цветовото си оформление.

Местообитания на калифорнийския заек

Калифорнийският заек обитава пустинните райони, прериите, земеделските земи и дюните. Предпочита сухите зони с къси тревни площи, простиращи се от морското равнище до около 3800 метра височина.

Калифорнийският заек заема растителни съобщества със смес от храсти и треви, които предпочита пред чисти площи само от треви или билки, сред които по-трудно намира място за укритие. По-високата растителност му дава възможност да си осигури не само храна, но и спокойствието, което дава укритието.

Предпочита разнообразието от растителни видове и затова ареалът на разпространение му е толкова широк.

Умерено откритите райони, където лесно намира прикритие са идеално място за него. Затова не може да бъде видян в затворени хабитати.

Калифорнийски заек и куче

Калифорнийският заек не мигрира и използва местообитанието си целогодишно, затова и толкова внимателно избира местообитанието си. Диапазонът на придвижването му е доста широк, между 1 и 3 квадратни километра.

Как изглежда калифорнийският заек?

Калифорнийския заек има забележителни за този род животно размери. От носа до задницата той е дълъг 47-63 сантиметра, опашката му е 5-11 сантиметра, а ушите му са дълги от 10 до 13 сантиметра. Теглото им е от 1, 5 до 3 килограма.

Дивите зайци от вида са по-мършави и стройни от питомните, имат по-дълги уши и крака, а малките се раждат с пълната си козина и не са слепи.

Главата им е малка, лека, ушите стоят прави, костната система е здрава и лека.

Калифорнийският заек има средно дълго тяло, добре развита задница, широки лопатки, мускулеста шия и широк гръб. Тялото на питомния е по-късо и набито.

Питомните имат също добре развити месодайни форми. Очите на калифорнийския заек са безцветни, но изглеждат червени, тъй като прозират кръвоносните съдове в очното дъно, а ноктите на краката им леко розовеят

Всички притежават характерна черна ивица надолу в центъра на гърба, черен кръст на кръста, а опашката им е черна или бяла според подвида.

Половият диформизъм при калифорнийския заек се проявява в това, че женската е по-едра от мъжкия.

Продължителността на живота на калифорнийските зайци е 5-6 години в плен, но в природата умират много по-рано поради хищничество, болест или проблеми, свързани с пренаселеността.

Цветовото разнообразие не е много широко. Оцветяването е бяло, ушите, муцунката, лапичките и горната част на опашката са черни или тъмнокафяви.

Начин на живот и поведение на калифорнийски заек

Като при всички породи зайци, и тези разчитат на камуфлажа и скоростта си за защита. Може да достигне максимална скорост 48- 55 километра в час.

Този обитател на земеделските земи не прави свое жилище. Калифорнийският заек копае плитки ровове в земята, в които лежи.

Обикновено са нощни животни, крият се на сянка под храстите в горещите следобедни часове, както и през по-голямата част от деня.

Характерно за калифорнийските зайци е, че не пият много вода, всичката влага, която им е необходима, си набавят от храната.

Калифорнийските зайци си приличат с други зайци

Популацията на дивия вид калифорнийски заек е доста плътна, около 470 животни на квадратен километър. Популацията на калифорнийския заек обаче силно се мени поради болести, но невероятната плодовитост на зайците бързо възстановява числеността им.

Характерна особеност е, че женските калифорнийски зайци имат по-широк диапазон на местообитанията си от мъжките.

Хранене на калифорнийски заек

Тревите и тревистите растения са предпочитана храна на калифорнийския заек. Хапват също билки като градински чай, а също кактуси. Хранят се почти непрекъснато и консумират огромни количества храна спрямо размерите си. Толкова, колкото е пашата на ден на едър добитък.

Клонките и младата кора от дървесни растения много често се явяват основна храна за калифорнийския заек, ако любимите им треви не са налични.

Като се хранят, зайците нанасят значителни вреди на фермите, горските насаждения и младите дървета.

Самите те са храна за хората, койотите, чакалите, лисиците, орела и още редица други диви животни. Козината на зайците не е ценна, но се използва масово за подплата за дрехи, ръкавици и други изделия.

Размножаване на калифорнийски заек

Размножителният период на калифорнийския заек е от декември до септември в Аризона и от януари до август в Калифорния и Канзас.

Женските произвеждат по 3-4 котила годишно, с 1 до 6 зайчета, като най-често раждат по 3-4 в котило.

Бременността трае 41-47 дни. Женските кърмят потомството си само 2-3 дни и след този период не се виждат повече с малките зайчета.

Изключителната им плодовитост е причина да бъдат селектирани от човека, като питомните се отглеждат и разплождат след проведени кръстосвания до получаване на най-добрите кръстоски.

Болести по калифорнийския заек

Тази порода зайци е домакин на редица ектопаразити. Бълхи, кърлежи, въшки и акари мъчат калифорнийския заек. Ендопаразитите също са сериозно число.

Заболяванията по калифорнийския заек са туларемия, енцефалит, бруцелоза, ку треска. Заразените с туларемия зайци умират много бързо.

Поради големия брой заболявания дивият вид заек трябва добре да се обработи, преди да се консумира. Ловът му е повече спортен или за борба с прекалени популации, които стават вредители.

Отглеждане на калифорнийски заек

Питомният калифорнийски заек се отглежда за храна от човека, след като е селектиран през 1923 година от порода Чинчила и бял новозеландски заек. Тази кръстоска е кръстосана отново с хималайски заек, за да се получи питомният вариант на калифорнийското зайче. През 1970 година то е внесено и у нас. След успешната адаптация се отглежда като порода за готвене на заешко месо. Някои може да отглеждат заека и като домашен любимец.

Значение на калифорнийския заек

Тъй като представлява храна за много други животни, дивият калифорнийски заек е важен на местно и регионално ниво за други бозайници или хищници. За посевите той се явява вредител и е разрешен за отстрел от фермери при увеличаване на популацията.

Питомният е сред най-скорозрелите представители на зайците и се използват усилено за разплод. Развъждането в зайцевъдните ферми е широко застъпено.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати