Гекон

Отглеждане на гекон

Съществува израз, който е станал почти аксиома за гущера, който откъсва опашката си, когато е застрашен. Геконите са такъв тип гущери, но това не е единствената им интересна способност. Природата им е дала много възможности за оцеляване и по тази причина те имат висока продължителност на живота.

Тези забележителни създания имат такава структура на пръстите, че могат да се задържат на всякакви повърхности. Очите им са с 350 пъти по-добра чувствителност към светлината, отколкото човешките очи. Издават най-различни звуци, за да комуникират помежду си, те чуруликат и лаят. Някои дори могат да се плъзгат във въздуха, а всички са истински майстори на оцветяването.

Действително става въпрос за забележителни природни творения, които очароват хората и хората и дори подтикват някои от тях да отглеждат гекони като домашни любимци, за да се любуват на творческите способности на природата. Ето какво може да се научи за геконите от любителите на гущери и любознателни хора.

Класификация и разпространение и видове на гекона

Геконът е малък до средно голям гущер от семейство Геконови. Естествените му местообитания са сухите и полусухите райони на Австралия и Африка. Среща се и в мадагаскарските гори, както и в тези на Южна Азия.

Напълно непретенциозното създание се чувства добре в повечето жизнени условия на земята- умерените и тропическите райони, затова се отглежда в терариум и като домашен любимец, подобно на змии, игуани, брадати дракони. Няколко вида гекони се срещат на Север от Екватора, в по-топли региони.

Видовото им разнообразие е голямо, смята се, че са около 2 хиляди вида, разпространени по цялото земно кълбо, а вероятно има и доста все още неоткрити видове. Цветовото разнообразие, както и маркировките им също е забележително.

Сред видовете най-голям е геконът от Нова Зеландия, който се смята за вече изчезнал, той е стигал до 60 сантиметра дължина. Най-малкият е доминиканският, дълъг едва 2 сантиметра.

Външен вид и общи сведения за гекона

Най-често се срещат гекони с дължина от 4 до 30 сантиметра. Те имат големи изпъкнали очи, без клепачи. Очите им са защитени от прозрачен филм, а зениците им са вертикални. В тъмното се разширяват. Интересен факт е, че геконите могат да ближат очите си. Така ги поддържат влажни. Чувствителността на окото им надвишава 350 пъти това на човека. Оптическите възможности и големите му конуси са важни характеристики, позволяващи на гущера да използва цветно зрение при нисък интензитет на светене. Геконите виждат цветовете при слаба лунна светлина, при която хората са далтонисти.

Характерно е, че кожата им е много нежна и деликатна, лесно се наранява, макар че е покрита с много фини люспици.

Най-важна особеност на анатомията се считат удължените им пръсти, покрити с рогови плочки отдолу. Това е тайната на тяхното придвижване върху всякакви повърхности.

Геконът е гущер с чупеща се опашка, тя търпи регенерация и с тази си особеност гущерите са станали емблематични сред хората. При опасност геконът се освобождава от опашката си, но все пак това не е сред благоприятните събития за него, защото е процес на отдаване на енергия за отглеждане на нова опашка. Друго важно съображение е, че в опашката си гущерът съхранява хранителни вещества и мазнини и тя служи като депо за храна в моменти на недоимък.

Гекон

За много видове гекони пухкавата им и добре оформена опашка е добра възможност да се оцени здравословното им състояние. Тънка опашка при някои видове означава заболяване или недохранване.

Много характерно за геконите е цветовото им майсторство. Повечето хора смятат, че само хамелеоните могат да променят цвета си. Това не е вярно. Геконите също притежават тази способност. Те дори могат да се влияят от цветовото разнообразие на средата, без да виждат обкръжението около тях. Учени, изследващи гекона, са открили, че кожата на торса им играе голяма роля за цветовите промени. Тези гущери по-скоро усещат, отколкото виждат околната среда и използват тази способност за маскировка. Правят го с чувствителните протеини в кожата си наречени опсини.

Има и видове гекони, пригодени да се сливат с местообитанията си чрез шарките по кожата си, които ги правят да приличат на лишеи, скали или мъх. Листният гекон е най-доброто доказателство за тази способност.

Някои гекони са истински въздушни акробати. Такъв е дървесният гекон, наречен летящ гекон. Той живее в югоизточните части на Азия. Въпреки че имат самостоятелен полет при наблюдение, те всъщност се плъзгат във въздуха като за целта използват клапи на кожата, които са на краката им и на плоските им опашки, които използват като кормило, докато летят. Летящият гекон може да се плъзне на 60 метра, макар че е дълъг само 15-20 сантиметра.

Една от забележителните възможности на тези удивителни животни е звуковата им сигнализация. Те свиркат и скърцат, чуруликат и лаят, особено през размножителния сезон.

Отглеждане на гекон като домашен любимец

Заради совите забележителни възможности, геконите са много интересни за наблюдение. Като добавим това, че не изискват малки вложения и усилия, те са идеални за домашни любимци.

За да се държат у дома като домашни питомци е нужно само да им се предоставят условия и правилни грижи. Малкият вертикален терариум е най-доброто жилище за гекона. Тъй като в естествените си условия, тези влечуги живеят в колонии, в домашния терариум е най-добре да бъдат двойка.

Особености в поведението на геконите

Мъжките защитават ревностно територията си и са силно агресивни. Мъжките се бият до смърт в сезона на размножаване. Затова 2 мъжки в общ терариум не е добра идея. Женските генони могат да съжителстват до 3 броя в съда.

Нужно е подът на жилището им да бъде покрит с торф или кокос, може да се използва и чакъл, но не едър. Постоянно трябва да бъде влажен. Пясъкът не е добра опция, защото може да бъде погълнат с храната.

Нужната температура не бива да пада под 28 градуса, а през нощта не по-ниска от 8 градуса. За дневните видове трябва да се предвиди ултравиолетова лампа за терариума. Поилката е от основно значение. Добре е също да има парчета от клонки, дървесни кори и всякакви декори, наподобяващи естествената им среда. Гущерите се чувстват спокойни сред много други растения и природни предмети, с които са свикнали.

Влажността е важен елемент от околната среда, а тя се създава изкуствено като се пръска с топла преварена вода по 2 пъти дневно. Вентилацията също трябва да бъде на ниво.

Хранене и грижи за гекона

Има различни видове гекони

Геконът е гущер с мощни челюсти. Той е хищник, който яде жива храната си. Интересен факт за неговото хранене е това, че колкото е по-голям екземплярът, толкова по-рядко яде. Ако влечугото е 20 сантиметра, трябва да бъде хранено 2 пъти в седмицата. Щурците, паяците, мухите, хлебарките и други насекоми представляват част от менюто му. Едрите представители ядат малки мишки и пъдпъдъчи яйца. Портокалите и бананите също са предпочитана храна за някои видове.

Менюто на повечето често срещани гекони в домашните терариуми може да се разнообрази с пеперуди, гъсеници и ларви на майския бръмбар. Миниатюрните видове генони се хранят с най-малките насекоми - комари, ларви и други.

Необходимо е да се поддържа много висока хигиена в терариума. Дезинфекцията и редовното почистване са задължителни.

Ако домашният питомец ще се взима в ръце, трябва да са чисти. Измиването след пипане на гущера също е задължително. Влечугото може да носи салмонела. Не е препоръчително да взима неочаквано, защото геконът лесно се стресира и веднага се приготвя да атакува. Въпреки че са много адаптивни създания геконите изискват внимателно и премерено отношение, за да се чувстват свойски в домашния терариум и да покажат цялото великолепие, с което природата ги е дарила.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати