miau.bg»Статии»Рептили»Змии»Пясъчна Боа

Пясъчна Боа

Пясъчна Боа
Снимка: nature_with_eshan / pixabay.com

Екип изследователи открили в Сицилия няколко индивида от змията, позната като пясъчна боа. Тази срамежлива и неотровна змия не е местен вид в Италия, откъде може да се е взела там в древността?

Тя е донесена в големи количества от древните гърци. Те колонизирали Сицилия около 800 години преди Христа. Мястото, където са открити останките от змиите - Ликата, южното крайбрежие на Сицилия, в древни времена било сцена на разиграли се важни сражения. А самите змии били там, защото участвали в бойните действия. Гърците ги използвали в качеството на живи снаряди.

Летящите към неприятелските кораби змии създавали небивал смут в редиците на вражеските сили по време на морските битки. Изследователите обясняват, че гърците използвали често змии с тази цел, понякога пепелянки, но когато отровниците липсвали, пясъчната боа се превръщала в живо оръжие.

Малко странно изглежда, но пясъчната боа не е екзотика за нашите географски ширини. Известна като турска боа, тази неотровна змия обитава и нашата страна. Освен това точно този вид е търсен за домашно отглеждане, затова информацията за него представлява интерес не само за специалистите по змиите, но и за по-широк кръг хора.

Класификация, наименование и разпространение на пясъчната боа

Eryx jaculus е вид змия, единственият представител на семейство Боидни - Boidae, който може да бъде срещнат на наша територия. Това е типовият вид на рода Eryx

Тя няма много общо със своите тропически роднини. Близо 60 вида бои обитават джунглите на Америка, Африка и Азия и стигат до 10 метра дължина, но пясъчната боа е съвсем малка пред тях.

Този представител на Боидните е сухолюбив вид, нарича се също пясъчница, защото обича да се заравя в пясъците. В природата разпространението на пясъчната боа е в Централна Азия и територията на Иран. Може да бъде срещната също в Източна Европа, Кавказ, Близкия изток и Северна Африка.

Правилото е, че тези змии живеят в райони, където има много пясък и глина. Отделни екземпляри може да бъдат открити и в изоставени градини или лозови масиви.

На територията на България пясъчницата живее само на много сухи и препечени от слънцето места. Адаптацията към сухите местообитания помага на влечугото да издържи месеци без храна и седмици без вода.

Трябва да кажем, че у нас змията не се среща често. Находищата на вида са пръснати в Дунавската равнина, Тракийската низина и по поречието на река Струма.

Сред видовете пясъчна боа се отличават кенийската пясъчна боа, арабската пясъчна боа, турската пясъчна боа, която живее и в България, индийска пясъчна боа и сомалийска пясъчна боа, всички наричани същински пясъчни бои.

Начин на живот и поведение на пясъчната боа

Тази змия не е отровна, нито е способна на ухапе опасно, когато бъде уловена. През деня тя се крие под камъните или се заравя в топлия пясък, а вечер излиза на лов за гущери и гризачи.

Независимо, че е малка на размер змия, пясъчницата е силно влечуго. За нея не представлява трудност да удуши гущер или дребен бозайник като се убие около тялото му.

При ухапване не отделя никаква отрова, но все пак е доста неприятно преживяване самото ухапване, защото прилича на рязкото убождане с игла.

Тези влечуги са самотници. Скрити в убежището си в пясъка, те обичат да показват само главата си навън и така да наблюдават движението на жертвата си. Често пълзят в чужд ареал и се хранят с обитателите му там.

През есента те заспиват и така прекарват зимата. Събуждат се с настъпването на топлите дни.

Описание на пясъчната боа

Когато Екзюпери е нарисувал боата, глътнала слон, в книгата си Малкият принц, той със сигурност не е имал предвид пясъчната боа.

И при най-голямо развихряне на фантазията, този вид е по-скоро малко влечуго. Дължината на тялото достига 50-75 сантиметра, като възрастните екземпляри най-често са по около 70 сантиметра.

Цветовото разнообразие е на лице при вида. Гърбът на змията е оцветен в жълтеникаво-кафяво. Забелязват се по-светли петна с неправилен рисунък. Те се редуват с по-тъмни петна.

Опашката на пясъчницата е много къса и заоблена. Има светъл корем, както повечето змии, с по-тъмни петна по него. В някои пустинни и полупустинни места се срещат и често черни пясъчни бои, които специалистите наричат меланисти.

Главата на пясъчницата не е ограничена от шията, има форма на клин, ако се гледа от страни. Очите на този вид са малки, но изпъкнали. Характерна особеност на тази змия е малкото щитче над устата, което прилича на лопатка и с него влечугото се заравя в земята.

Друга характерна особеност е наличието на два малки рогови шипа в задната част на тялото, отдолу, които са остатък от закърнели задни крайници.

Размножаване на пясъчната боа

Процесът на възпроизводство при пясъчната боа започва през пролетта, когато хибернацията приключи. След чифтосване бременността при женската трае 3 месеца. Този вид змии принадлежат към живородните, така, че за снасяне на яйца не може да става дума.

Малките на пясъчната боа започват да се раждат в края на юли месец, когато храната е в изобилие, лесно достъпна е и времето е подходящо топло.

Една женска може да роди до 15 малки. Дължината на всяко новородено е около 12 сантиметра. Пубертетът при този вид започва на около 4 години.

Хранене на пясъчната боа

Основната храна на тези малки змии са мишките, гущерите, малки гризачи и птици. Начинът, по който тази змия се храни, е чрез удушване на плячката, поради което често ги наричат змии удушвачи.

Влечугото се увива около жертвата си, образувайки няколко пръстена около нея, стяга мускулите на тялото си, които са много силни, докато задуши плячката. После я поглъща цяла.

Може да не се храни месеци наред, когато е в дивата природа. При отглеждане в домашни условия обаче се препоръчва да се дава храна на всеки 2 седмици. Препоръката също е да не се дава мъртва храна. Тази змия е ловец и има нужда да убие сама храната си.

Особености на отглеждането на пясъчна боа като домашен любимец

Тъй като този вид е много безопасен за човек, най-често се избира за отглеждане в домашни условия.

Това става в терариум, в който трябва да се поддържат определена температура, осветление и да има създадени условия, близки до тези в естествена следа на влечугото.

То е лесно за отглеждане, не изисква особени грижи и инвестиции, но пък е интересно за наблюдение. Важно е да се знае, че не бива да се пипа често, защото когато змията е подразнена, обикновено хапе в отговор. Тъй като не изискват често хранене, те биват избирани за отглеждане у дома от хора, които често отсъстват по-дълго от вкъщи.

Значение и защитен статус на пясъчната боа

Пясъчната боа е полезно влечуго за хората. Храната на змията са вредители в селското стопанство като плъховете и мишките, както и хлебарките, които представляват част от менюто на малките, отглеждани в плен или в дивата природа.

Този представител на люспестите влечуги е много упорито събиран за търговия от бракониери, в резултат на което находищата им на наша територия са почти унищожени. По тази причина змията е записана сред застрашените видове, защитени от закона.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати