miau.bg»Статии»Рептили»Гущери»Нилски варан

Нилски варан

Нилски варан

Когато става дума за грамадни гущери, всички се сещат за вараните. А варан в съзнанието на всеки се асоциира с Комодския дракон. Легендите за него са повече дори от реалните факти и той е обсебил съзнанието на човека.

Малко в страни от общото внимание остава Нилският варан, а той е не по-малко интересен голям гущер от жителя на Комодо, макар да не е обвит в такава мрачна слава. Ето какво представлява този голям гущер от Африка.

Класификация на Нилския варан

Варанът на Нил с латинско име Varanus niloticus е голям гущер от семейството на варанидите -Varanidae. Популярното му название има много варианти в отделните африкански страни - mampan tintin, mbulu, hopani, imbulu, leguaan и други.

Членовете на групата на вараните от Нил са добре познати на африканците от древни времена. Те често били улавяни, за храна в някои африкански култури, поне от хилядолетие.

Варанът на Нил е получавал два пъти научно име от Карл Линей. Първо в Х издание на неговата Sistema Naturae - отправната точка на зоологическата номенклатура, Линей го определя като Lacerta през 1758 година. Описва го отново през 1766 година като Lacerta nilotica. Въпреки че е по-старо името от 1758 година отпада.

Родът Varanus е създаден през 1820 година. Шест години по-късно Леополд Фицингер премества този варанид в рода Varanus niloticus и това е общоприетото название в момента.

Варанидите на Нил имат свои подвидове. Декоративният варан - Varanus ornatus и западноафриканският - Varanus stellatus са описани като подвидове през 1802 и 1803 година от Франсоа Мари Додин. През 1997 година е открито, че западноафриканският варан се е отделил от останалите преди 7, 7 милиона години, което го прави по-стар дори от разделянето между хората и шимпанзетата.

Затова западноафриканският и източноафриканският вараниди оформят двата подвида на големите гущери. Малките - ornatus са най- силно разпространени в Камерун и са синоним на рода Varanus niloticus.

Как изглежда Нилският варан?

Нилските варани растат до около 120-220 сантиметра на дължина, като най-дългият е бил измерен 244 сантиметра. По телесната си маса възрастните значително се различават. Те започват от тегло 5, 9 до 15 килограма. Най-големите екземпляри са до 20 килограма.

Тези гущери имат мускулести тела, силни крака и мощни челюсти. Зъбите им са остри и при непълнолетните животни са заострени, а при възрастните са подобни на колчета. Отличават се и с острите си нокти, с които се катерят, копаят, защитават се или разкъсват плячката си.

Имат раздвоени езици като всички представители на гущерите. Те са със силно развити обонятелни свойства.

Варанът на Нил има доста поразителни, но променливи шарки по кожата. Отгоре са сиво-кафяви, със зеленикаво-жълти прегради на опашката и големи зеленикаво-жълти петна, подобни на розетка по гърба. По средата имат чисто черно малко петънце.

Гърлото и долната им страна са охрено жълти, до светло жълти.

Вараните са големи гущери
Снимка: 5477687 Pixabay

Ноздрите му са поставени високо на муцуната, което показва, че животното е много добре пригодено за воден начин на живот. Много добър катерач и бегач е на сушата.

Разпространение и местообитания на Нилския варан

Нилските варани се срещат в Субсахарска Африка и по протежение на Нил. Те не се срещат в нито един от пустинните райони на континента, защото процъфтяват покрай реките.

Нилските варани живеят също във около река Йордан, Мъртво море и Юдейската пустиня някъде докъм края на ХІХ век, но сега са изчезнали от региона.

Срещат се и във Флорида като инвазивен вид, най-често екземпляри пуснати на свобода от стопаните си.

Те се наблюдават в много разнообразни местообитания. Има ги в гори, сухи савани, гъсталаци, блата и мангрови гори. Стоят близо до водата, течаща или постоянна, най-вече в реки, блата и езера.

Начинът им на живот на нилския варан е както воден, така и сухоземен и това ги прави адаптивни към всякакъв тип среда. Могат да се видят легнали по клоните на дърветата, надвиснали над реките или ако бъдат подплашени, падат във водата. Благодарение на острите си нокти се катерят по дървета на височина 5-6 метра.

Живеят в дупки, които изкопават сами, или разширяват вече съществуващи. За създаване на такива убежища им е необходим по-мек пясъчен субстрат.

Поведение и начин на живот на Нилския варан

Тези гущери обикновено са самотни, като от време на време се наблюдават междувидови взаимоотношения извън брачния сезон.

Когато е неактивен варанът на Нил се грее на слънцето или си почива на крайбрежната растителност и скали, обикновено на видно място.

В по-студените части на Южна Африка той хибернира в големи скални пукнатини или дупки.

Когато ходи да търси храна, държи тялото си над земята и използва дългия си раздвоен език, за да усети потенциалния източник на храна. Обикновено са предпазливи животни и ако бъдат доближени ще избягат или ще скочат във водата, дори от високото.

Ако бъде заплашен, варанът на Нил извива гърба си и застава плътно разтягайки краката си, като съска заплашително. Опашката служи за отбрана и може да нанесе рани. В краен случай хапе или изпуска миризлив мускус. Използват визуални или обонятелни сигнали, за да усетят околната среда. Езикът им е основното средство за това обаче.

Нилският варан се среща в Африка

Размножаване на Нилския варан

Нилският варан е полигинарен тип. Мъжките се бият помежду си за правото на чифтосване. Нилските варани се размножават веднъж годишно, като сезонът започва през юни и завършва през октомври. Чифтосването и снасянето на яйцата следва дъждовния сезон, който варира в региона. Той е свързан с развитието на половите жлези. Тестисите на мъжките се уголемяват, докато те търсят женски. Регресията на половите жлези след периода настъпва до януари, а после процесът се повтаря.

След дъждовете от август до септември женската изкопава дупка в земята или в активно гнездо на термит, а яйцата се развиват добре в термитното гнездо.

Излюпването им може да отнеме година. Малките тежат средно 26 грама и може да се наложи да изчакат да завали дъжд, за да омекоти твърдото гнездо. Може и майката да се върне навреме и да отвори гнездото. След като ги освободи обаче, те остават сами.

Яйцата на брой са от 29 до 60. Родителските инвестиции не се простират далече извън полагането на яйцата.

В плен нилските варани живеят от 10 до 20 години.

Хранене на нилския варан

Нилският варан е добър ловец и хищник. Той използва челюстите, ноктите и крайниците си, за да счупи гръбнака на плячката си. Нилските варани ядат ракообразни, жаби, гризачи, риби, други гущери, костенурки, птици и яйцата им, бръмбари, раци, гъсеници, паяци, земни червеи, охлюви, насекоми.

Известно е, че нападат гнездата на крокодилите за яйца. Те атакуват по двойки, като единият разсейва майката, а другият грабва яйце. Нападат и новоизлюпени крокодилчета.

Мекотелите с твърда черупка са част от менюто, за която специално са приспособени удебеленият череп, тъпите, смачкани зъби, за да разбиват дебели черупки. Сухоземните охлюви са им любимо лакомство и се справят безпроблемно с черупката им.

Те самите са нападани от хищните птици, мангустите и кобрите. Нилските крокодили ги включват в менюто си винаги, когато успеят да ги уловят.

Хората също ги смятат за част от менюто си, а също така използват кожата им, както и вътрешните органи в народната медицина.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати