Кобра

Кобра

В света има най-различни змии: смок, анаконда, питон, усойница. Някои от тях са големи змии, други са по-малки. Но определено сред най-отличаващите се е кобрата.

В огромното семейство на змиите кобрите заемат специално място и това не е случайно. Кобрата не е просто змия, тя е уникално създание. Не случайно нейният образ присъства в легендите от древни времена. Клеопатра се самоубива със свещената кобра, а днес ловът на кобри си остава едно от най-опасните занимания на човека.

За отровата на кобрата се носят легенди за змията, особено на плюещата кобра, която изстрелва отрова на 2 метра и поразява очите, а това може да доведе до ослепяване. Всъщност плюещата кобра не може да плюе, а свива мускулите по начин, който притиска отровната жлеза и тя изпуска съдържанието си. Затова отровата се разнася на разстояние до 2 метра. Тя може да порази и двете очи, защото не излиза като струя, а се разпръсква на по-широка площ.

Според учените кралската кобра се нарежда сред най-смъртоносните змии, защото нейната отрова може да убие човек за 1 час. И макар да се нарича кралска кобра, тази змия не принадлежи към истинските кобри, а образува свой отделен род. Само тези смайващи факти за кобрите са достатъчни, за да дадат представа за уникалната природа на тези удивителни същества. За тях може да се научат още много интересни подробности.

Класификация и етимология на кобрата

Кобрата е с латинско название Naja е род отровни еластични змии, известни като кобри или истински кобри. Членовете на рода Naja са най-разпространените и най-широко признатите като истински кобри.

Кралската кобра и ринхалите не са истински кобри заради това, че не принадлежат към рода Naja, а към еднотипни родове. Ринхалите принадлежат на род Hemachatus, а кралската кобра към Ophiоphagus.

Доскоро рода Naja съдържаше от 20 до 22 вида змии, но през последните години претърпя някои ревизии, като най-широка подкрепа има тази от 2009 година.

Та обедини родовете Boulengerina и Paranaja с Naja и сега родът включва 38 вида кобри.

Произходът на името на рода идва от санскрит и означава просто змия. Предложено е и още едно разчитане, по-правдоподобна етимология, според която означава гола, без коса.

Популярното название кобра идва от латинската дума за змия - colоbra, а португалските моряци нарекли змията cobra capelo, което значи качулата змия.

Разпространение и местообитания на кобрата

Различните видове кобри се срещат в региони в цяла Африка, Югозападна Азия и Югоизточна Азия.

Различните видове се срещат както в дивата гора, така и в населени райони. Саваната, тропическите гори и храсталаци или тревните площи са техни типични местообитания.

Кралската кобра живее в горите на Бирма, Индия, Виетнам, Китай, Малайския архипелаг и на Филипините.

Как изглежда кобратата?

Видовете кобри варират по дължина и повечето са относително стройни змии. Кобрите достигнат дължина от 1, 84 метра. Максималната дължина на повечето видове е 3, 1 метра, като горската кобра е най-дългият вид.

Кобра

Кралската кобра достига дължина до 6 метра, но тя не се смята за истинска кобра.

Всички кобри имат една характерна особеност - те могат да издигнат предната четвърт от тялото си над земята и да сплескат вратовете си, за да изглеждат по-големи за евентуалния хищник.

Всички видове Naja са способни да осъществят фатална за човека захапка. Повечето притежават силно невротоксична отрова, която атакува нервната система и причинява парализа. Много от тях имат и цитотоксични характеристики, при които се получават подувания и некрози и значително антикоагулантно действие. Някои имат и кардиотоксични компоненти към отровата си.

Няколко вида Naja, наричани разговорно плюещи кобри, имат специализиран механизъм за доставяне на отрова, при който предните им зъби, вместо да пускат отрова чрез върховете, имат резбован отвор в предната повърхност, който позволява на змията да изтласква отровата през устата.

Макар че хората наричат това плюене, то не е точно такова, а по-скоро изтласкване на течност на същия принцип като при шприц. Участва и цялата мускулатура, която се свива, за да притисне жлезата, произвеждаща отровата. Обхватът и количеството течност, която може да се изстреля, варира от вид до вид, но трябва да се подчертае, че това е защитен механизъм, а не нападение.

Най-отровна е каспийската кобра, следвана от филипинската, а след нея идва кобрата samar, както и водните кобри, които също са силно отровни.

Когато е заплашена, кобрата повдига тялото си над земята и удължава дългите, гъвкави ребра на шията си, издува и отпуснатата кожа и така се образува характерната качулка, с която кобрата е толкова известна.

В цветово отношение също варират, от черно или кафяво до жълтеникаво бяло.

Блестящите очи на кобрата, с кръгли зеници, са обкръжени с тъмножълт цвят, погледът е вторачен и неприятен. Той няма хипнотична сила, но поражда страх.

Начин на живот и поведение на кобрата

Една от най-удивителните способности на кобрите е смяната на активността им през денонощието. Като правило те живеят само в страните с горещ климат и би трябвало да са се приспособили към този температурен режим. Те обаче могат да излизат на слънце само сутрин, когато не е твърде горещо. При повишаване на температурата, те изпълзяват на сянка или се скриват в по-дълбоки и хладни дупки, където прекарват до вечерта.

В края на деня, но преди да се стъмни, излизат на лов. Понякога предпочитат да търсят плячката си близо до водоемите.

Движат се като всички змии по 4 начина - странично вълнообразно, праволинейно, спирално и странично, но разликата е, че кобрите се изправят при заплаха.

Те също така имат навик да нападат от дърветата, на които са се покачили. Оттам се хвърлят върху жертвата на земята, в момента, когато минава под дървото.

За кралските кобри се носят легенди за тяхната интелигентност, като за пленените индивиди се твърди, че са способни да различат своя господар от останалите хора.

Кобра

Много интересен е въпросът за танцуващите кралски кобри, които се извиват в танц под звуците на свирката на своя господар.Всъщност кобрата не чува, тя е глуха, като всички змии. Движи се, следвайки ритъма на ръцете на човека, а не музиката.

Хранене на кобрата

Кобрите са хищници и се хранят с малки гризачи или птици. Това става като инжектират невротоксина от зъбите си. Той блокира връзката между засегнатите неврони и мускулите, спирайки движението. После поглъщат жертвата си цяла.

Кралските кобри ядат и други змии, включително други отровни змии. Забелязва се канибализъм при животните от този тип.

Човекът не е нейната плячка, затова кобрата преценява дали да използва отровата си срещу него, тъй като тя служи основно за подсигуряване на храненето на влечугото.

Размножаване на кобрата

Кобрите се размножават веднъж годишно. Най-често това става през януари-февруари или през пролетта. Фертилитетът зависи основно от вида им. Една женска снася от 8 до 70 яйца. Повечето видове не се грижат за потомството. След излюпване малките са напълно самостоятелни и оборудвани с отрова.

Тя е в малки количества и те се хранят основно с насекоми и малки гризачи.

Изключение прави кралската кобра. Тя пази гнездото с малките, като се навива около яйцата и ги топли. През периода на размножаване кралската кобра е много агресивна и напада веднага всеки, който се доближи близо до люпилото. Иначе такова поведение не е типично за нея.

Значение на кобрата

Отровата на кобрата е много силна и невротоксична. Но както всичко в природата, тя може да носи смърт, може да носи и здраве. Зависи от позицията и възможностите. Науката е оценила ползите на този ресурс и го е впрегнала в полза на човешкото здраве. Нейната отрова е компонент на много лекарства за различни тежки заболявания при човека.

Използва се и за изготвяне на противозмийски серуми, необходими заради значителните като количество случаи на змийски ухапвания всяка година.

Кожата на змията се обработва също, защото е много здрава, а освен това е красива.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати