miau.bg»Статии»Рептили»Крокодили»Соленоводен крокодил

Соленоводен крокодил

Соленоводен крокодил

Хората често правят статистики на най-големите или най-малките животни в света. В класацията на най-едрите хищници крокодилът заема едно от челните места. Той е върхов хищник, способен да улови всяко живо същество, навлязло в територията му, във водата, или на сушата. Известно е, че крокодилите нападат хора и човекът е част от менюто на страшното влечуго.

В голямото семейство на крокодилите може да се направи също класация за най-големият вид и тя се печели безапелационно от соленоводния крокодил. Той е най-едрото съвременно влечуго на Земята.

Над 2 хиляди човека годишно стават жертва на огромния хищник. Едно от най-страшните нападения на крокодили е останало в историята. В нощта на 19 срещу 20 февруари 1945 година в мангровите блата на остров Рамри в Бирма японски пехотинци, обградени от съюзнически сили стават жертва на соленоводни крокодили. От 800-1000 войници остават само 200 на утрото.

В светлината на страшните цифри трябва да се каже, че хората стават жертва на животните, когато стеснят ареала им и срещите с големите влечуги станат чести.

За да не господства само зловещата слава на соленоводните крокодили и да се оцени колко важна ниша заемат те в екосистемата, трябва да се познават добре навиците, начинът им на живот и ловуване.

Класификация и етимология на соленоводния крокодил

Най-голямото живо влечуго, известно на науката, има научно название Crocodylus porosus и е член на голямото семейство Crocodylidae. Името на крокодила е предложено от Йохан Готлиб Шнайдер, който описва вида през 1801 година, а 75 години по-късно то вече е прието.

В момента соленоводният крокодил се счита за монотипичен вид. Въз основа на морфологията обаче се смята, че таксонът Crocodylus porosus включва комплекс от видове.

Смята се за най-голям измежду известните 4 вида най-големи крокодили в света - гавиал, нилски крокодил, черен кайман.

Наричат го соленоводен, защото обитава не само сладки, но и солени води. Може да бъде видян в устията на реките и по крайбрежието.

Наричат го също естуарен и гребенест крокодил, защото има образувания на гърба, подобни на шипове и те създават впечатление на гребен.

История на соленоводния крокодил

Изкопаемите останки от този вид са датирани от плиоцена. Най-старите останки са от късния миоцен. Резултатите от изследванията на фосилите показват, че видът е еволюирал преди 25, 5-19, 3 милиона години.

Топлият и влажен климат е благоприятствал разпръсването на крокодили от Австралия и Африка, без да се движат на големи разстояния в морето.

Счита се, че генетичната линия на соленоводни и сладководни крокодили се е разминала преди 10, 6-10, 5 милиона години.

Разпространение и местообитания на соленоводния крокодил

Крокодил в река

Соленоводният крокодил е разпространен в Югоизточна Азия, северна Австралия и островите около нея. Среща се и на някои острови от микронезийски и Соломонови островни групи.

За разлика от повечето си роднини, соленоводният крокодил се наблюдава не само в реки, езера и блата, но и в океанските крайбрежни зони, най-вече в лагуните или устията на реките.

Поради гъстотата на населението на Югоизточна Азия броят на соленивидните крокодили е намалял доста. Ареалът му обаче е доста широк. В Индия, Тайланд, Виетнам, Бангладеж и Филипините популацията е скромна, но в слабо населени места като Борнео, Нова Гвинея и Сулавеси, както и в Лаос и Бирма е значително по-многорбойна.

Този род крокодили се среща и в северните части на Австралия, Куинсланд е слабо населен щат, но популацията на крокодила е слаба.

Как изглежда соленоводният крокодил?

Това огромно животно се отличава с голяма глава и по-широка муцуна, в сравнение с останалите крокодили. Този вид също така има по-малко бронирани плочки на врата си от останалите видове.

Широкото тяло на соленоводен крокодил контрастира на повечето по-слаби крокодили, което води до предположения, че преди това влечугото е било алигатор.

Младите соленоводни крокодили са бледожълти на цвят, с черни ивици и петна по телата и опашките. Това оцветяване остава докато младите станат възрастни.

Цветът на възрастния соленоводен крокодил е много по-тъмен, със зеленикав оттенък, понякога се виждат няколко по-светли тена или сиви области по тялото. Известни са няколко варианта на цветовете и някои възрастни могат да запазят кожата си доста бледа, докато други може да бъдат толкова тъмни, че изглеждат почти черни.

Вентралната повърхност е бяла или жълта при всички възрасти. Ивиците присъстват по долната страна на телата им, но не се простират по корема. Опашките им са сиви, с тъмни ленти.

Теглото на крокодила е най-впечатляващата му особеност. То се увеличава кубически с нарастването на дължината му. Това обяснява защо индивиди от 6 метра тежат почти двойно на индивиди от 5 метра. Линейният растеж с възрастта намалява и те започват да стават по-обемни в определен момент.

Новоизлюпените крокодилчета са дълги около 28 сантиметра и тежат средно 71 грама. Тези размери са почти като при Нилските крокодили при излюпването им. Възрастните обаче са значително по-големи, което означава, че нарастват по-бързо от други видове.

Най-големият измерен череп на соленоводен крокодил е дълъг 76 сантиметра и широк 48 сантиметра. Предполага се, че този крокодил е бил дълъг общо 7 метра. Ако се отдели от тялото, само главата на възрастен мъжки ще тежи над 200 килограма. Това се дължи и на големите сухожилия в основата на черепа, които създават огромната сила на ухапване на влечугото. Най-големият зъб в устата му е с дължина 9 сантиметра.

Възрастните са обикновено от 3, 5 до 6 метра и тегло от 200 килограма до 1 тон. Средният размер зависи от местообитанието, местоположението, човешката дейност. Рядко е обаче възрастен мъжки да бъде над 6 метра и над 1 тон.

Този вид има най-големият сексуален диморфизъм, в сравнение с всички други видове крокодили. Женската е доста по-малка от мъжкия. Средната дължина на женската е от 2, 1 до 3, 5 метра, а средното тегло е до 450 килограма.

Начин на живот и поведение на соленоводния крокодил

Соленоводните крокодили прекарват влажния сезон в тропиците в сладководни блата и реки, движейки се надолу по течението до устията в сухия сезон, а понякога пътуват далече до морето.

Те се конкурират жестоко помежду си за територия, като доминиращият мъжки заема най-добрите места. Това отвежда младите до пределните речни системи, а понякога и до океана. С това се обяснява широкото разпространение на животното. Плуват доста бърдо, с 25-29 километра в час.

Голям крокодил

Хранене на соленоводен крокодил

Соленоводният крокодил се храни с всичко, което успее да улови. Диетата на малките е ограничена до по-малки животни като насекоми, земноводни, ракообразни, малки влечуги и рибки.

Големите възрастни крокодили могат да изядат всичко в обхвата си. В менюто са кенгуруто, маймуните, дивите свине, птиците, домашните животни, домашните любимци, водните биволи, акулите, прилепите, сухоземните бозайници и човека.

Домашните говеда, коне, водните биволи и всички животни, които могат да тежат над тон се считат за най-голямата плячка на мъжките соленоводни крокодили крокодили.

Като цяло този летаргичен хищник се бави на слънце през по-голямата част от деня и предпочита да ловува нощем. Способен е на екслозивни набези при атаки от водата, а много от екземплярите умеят да бягат бърдо и на сушата.

Ловуването е от засада, като крокодилът чака плячката да се доближи до ръба на водата, след това го зашеметява с удар с голяма сила и го завлича във водата.

Самият хищник има малко врагове и крокодил над 4 метра не може да бъде изяден от друг хищник поради огромните си размери и мощ, но малките често са плячка на гущери, хищни риби и птици, а младите под 3 метра са плячка за бенгалските тигри и леопардите.

Размножаване на соленоводен крокодил

Соленоводните крокодили преминават пред редица физиологични промени при растежа си. Мъжките са полово зрели на 3, 3 метра дължина и възраст около 16 години, а женските на 2, 1 метра и възраст около 12-1 4 години.

Чифтосват се през влажния сезон, когато нивото на водата е най-високо.

Женската избира мястото за гнездене и двамата родители защитават гнездовата територия, която представлява участък от брега, покрай приливни реки или блата.

Гнездото е могила от кал и растителност, в което женската снася от 40 до 60 яйца, но понякога и до 90 броя. Яйцата тежат средно по 113 грама. Новоизлюпените малки са по 70 грама.

Женската охранява гнездото, но загубите на яйца са много. Полът на малкото се определя от температурата. При 28-30 градуса са женски, при 32 градуса са мъжки.

Женската пренася в устата си излюпените малки по водата и подпомага излизането им от яйцето. Загубите на малки са значителни, тъй като хищниците ги нападат масово при излюпването им. Тези, които оцелеят, имат шанса да станат върховни хищници, на практика без естествен враг в природата.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати