Анаконда - всичко за гигантската змия

Анаконда - всичко за гигантската змия

Най-голямата змия в света е анакондата и за нея има най-много митове по тази причина. Легендите за змията са толкова много, че е трудно да се определи къде свършва истината и къде започва измислицата.

Причината за това преувеличение се крие не само в размера на това влечуго, а също и в тайнствения живот, който води в непристъпните местообитания на анакондата.

Любопитството, примесено с голяма доза страх, съпътства анакондата още от първото официално споменаване на тази змия-гигант в романа на Педро Сиез де Леон Хроники от Перу, създаден в далечната 1553 година.

Авторът твърди в произведението си, че описанието му почива на истината и описва анакондата като огромна змия с червеникава глава и зли зелени очи. Митовете стават с времето все по-удивителни и поради трудностите да се създаде ясна и сигурна представа за анакондата, тя продължава да бъде обект на всякакви спекулации.

Твърде малко се знае за анакондата, но внимателният прочит на съществуващата литература може да даде достоверна престава за същността и живота на огромното влечуго.

Класификация и етимология на анакондата

Анакондата носи латинско название Eunectes и е род от едри неотровни змии от семейството на Боата. Това е полуакватична група змии, включваща най-голямата позната змия в света - зелената анаконда.

Научното название идва от гръцки и в превод означава добър плувец.

Змията има и популярно име - анаконда, което е дадено от местните индиански племена в делтата на река Ориноко, което се превежда като змията - великан от реката. Местните жители около Амазонка пък я наричат сукуруко - огромна змия.

Съществуват четири вида анаконди:

- Eunectes murinus -Зелена анаконда;

- Eunectes notaeus - Жълта анаконда;

- Eunectes beniensis;

- Eunectes deschauenseei.

Разпространение и местообитания на анакондата

Анакондите се крият много добре

Анакондата във влажните тропически райони на Южна Америка. Най-големи популации има във Венецуела, Парагвай, Боливия. Може да бъде открита сравнително лесно в Гвиана и Перу, но поради факта, че води много скрит и незабележим от човека живот не може да се определи добре нейната численост.

Тази змия е воден обитател и предпочита тихи и топли води в реки и канали. Харесва малки езера в басейна на Амазонка. Прекарва по-голямата част от времето си в или близо до водата като лежи по камъните или в тропическия гъсталак, следейки потенциалните си жертви сред листата.

Когато се почувства в опасност, анакондата се скрива в близката вода и може да прекара под водната повърхност много време. В сухия сезон, когато водата се изпарява, анакондата се заравя в тинята и заспива до настъпването на сезона на дъждовете.

Как изглежда анакондата?

Анакондата е голямо и силно влечуго. Добре изразен е половият диморфизъм, като женската е по-голяма и дори успява да изяде мъжкия. Дължината на анакондата достига средно до 5 метра, а теглото до 97 килограма. Носят се легенди за анаконди от 11 и 18 метра, а дори и за гиганти по 40 метра, но научният свят ги смята за мит, защото не са засичани екземпляри над 6, 5 метра.

Тялото на змията впечатлява с големината си. Ясно се различава и опашка. Тялото се състои от 435 прешлена. Ребрата са подвижни и позволяват да се поглъща голяма плячка.

Главата на анакондата също е голяма, като черепът се състои от подвижни кости, свързани помежду си от лигаменти. Благодарение на това анакондата може да отваря широко устата си и да поглъща хапка, многократно надвишаваща големината на собствената глава.

Очите на анакондата, както и ноздрите са поставени не отстрани, а отгоре и при проследяване на плячката, тя оставя ноздрите на повърхността и наблюдава плячката над нея. Положението на очите позволява да се следи добре жертвата, благодарение на прозрачните ципи, които покриват окото. Когато се потопя във водата, тя затваря ноздрите си със специални клапани и диша под водата.

Гигантските зъби не съдържат отрова, но са остри и дълги и ухапването от змия е болезнено, макар да не е смъртоносно.

Важен орган на анакондата е езикът, който отговаря за вкусовите и обонятелните качества.

Кожата на анакондата е суха, защото няма лигавици. Цветът е сиво-зелен с жълт или маслинен оттенък, а по гръбначния стълб има черни петна, които позволяват добра маскировка. Кожата се сменя, като змията се трие в растенията във водата.

Тя няма много добър слух, но улавя всяка вибрация с тялото си и през скелета си я изпраща към нервната система. Така определя къде точно се намира жертвата и нейната големина.

Трудно е да се определи точната продължителност на живота. Известно е, че е активна 5-6 години. Намирана е анаконда на 28 години.

Хранене на анакондата

Независимо дали анакондата ловува във водата или на брега, тя напада жертвата си изведнъж. Може обаче да прекара часове наред в засада на плячката. Когато подходящата жертва се приближи на добро разстояние, анакондата се хвърля мълниеносно, прилепва се към жертвата и я обвива със стоманена хватка с мощното си тяло.

Тази змия, подобно на питона, не чупи костите на плячката си, а я обвива и задушава, стискайки белите дробове и гърдите.

По правило нейната храна са бозайниците и малките влечуги. Към бозайниците в региона, който обитава спадат агути, капибара и други от рода на гризачите, както и водни птици и риби.

Анаконда

По-големите анаконди лесно могат да погълнат кайман, костенурка или други водни змии. Често обаче се промъкват до селата и атакува селскостопански животни, дори домашни любимци като кучета и котки.

Наблюдава се канибализъм при животните от вода, като възрастните животни нападат младите. Женската също така напада и изяжда мъжки по време на съвкуплението.

Самата анаконда може да стане жертва на едри крокодили или диви котки.

Размножаване на анакондата

Анакондата води самотен начин на живот, като се събира с други от вида си само по време на размножителния сезон. Обикновено това време съвпада с дъждовния сезон в края на април.

Женската маркира следите си с помощта на феромон за привличане на мъжките. Няколко възрастни мъжкари се скупчват около женската, образувайки разплодни топки. Те организират битки за правото да се чифтосат. Мъжкият прегръща женската и я държи със специални зачатъци, издаващи скърцащи звуци. Тъй като няколко мъжки участват в чифтосването наведнъж, не става ясно кой е предпочитан: най-големият, най-младият, или този, който успее да избута другите.

При чифтосване на анакондите женската се храни агресивно и може да изяде мъжки, но това не ги отказва от възможността да оставят гените си.

Обикновено бременността при анакондите трае 7 месеца, след което ражда до 40 малки. Тази змия е живораждаща.. След като изхвърли всички развити змийчета, тя изхвърля неразвитите ембриони и ги изяжда, заедно с мъртвите новородени, като така си осигурява малко енергия, докато може да отиде отново на лов.

Повечето от новородените умира, ставайки жертва на дребни хищници и крокодили, но половината от потомството може да стигне до зряла възраст.

Анакондата и човекът

Първият въпрос, който изниква в съзнанието на всеки човек във връзка с анакондите е може ли тази змия да изяде човек?

Въпреки страшните разказа на местните и легендите, които се разказват за хищните чудовищни змии, няма документиран случай анаконда да е изяла човек. Хората не са нейната плячка и змията предпочита да избягва срещата с подобен съперник. Все пак поради големите размери на влечугото местните също не търсят близка среща с гиганта. Особено внимателно се пазят децата, защото биха били по-лесна плячка.

Анакондата не е добре проучена и не е вписана сред защитените видове в Червената книга.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати