Усойница - какво трябва да знаем

Усойница
Снимка: pixabay.com

Змията заема значително място в митологията, фолклора и дори в Библията. Това интересно влечуго предизвиква страх и отвращение повече заради легендите около него, отколкото заради качествата му.

Страхът от отровните змии е обясним и естествен, макар че рядко се споменава най-важният факт - човекът не е плячката на змията и тя хапе само когато е застрашена.

Познаването на особеностите на това древно по произхода си влечуго ще разсее част от страховете, които са силно преувеличени. Защото човекът трябва да цени всяка форма на живот, дори да не разбира нейния смисъл.

Усойницата е вид отровна змия, чието присъствие на територията на нашата страна е част от разнообразието на фауната у нас и тя има своето място в животинското царство.

Външен вид на усойницата

Влечугото е най-често сиво или сивокафяво на цвят, с ясно очертана ивица на зиг-заг на гърба. По-рядко се срещат и черни от този вид, но при тях ивицата на гърба почти не се вижда.

Главата на усойницата е триъгълна, почти плоска, с добре очертан ръб на муцуната. Тялото е тромаво и завършва с къса опашка. Тя стига на дължина до 60 сантиметра, но има екземпляри, които са респектиращи. В Швеция е регистриран екземпляр с дължина 104 сантиметра. Тялото на змията е сравнително дебело, имайки предвид другите отровници.

Цветът на усойницата варира в широки граници. Има екземпляри, които са много светли, с малки тъмни непълни петна на гърба до екземпляри, които са изцяло тъмни и отличителните зигзагодивни шарки почти не се различават на тъмния фон. В повечето случаи основният цвят на влечугото е сив, стига до кафеникаво сиво, с тъмни петна във форма на ромб или ивица на зиг-заг на гърба. На главата си усойницата има тъмно петно като линия, която преминава от окото до врата и продължава по цялото тяло като подредени едно след друго петна.

Местообитание на усойницата

Какво знаем за местообитанието на усойницата? Змията, с латинско название Vipera berus, е най-широко разпространеният вид отровна змия. Тя е изключително студеноустойчиво влечуго, затова можем да я открием както в западната част на Европа, така също и в Далечния изток, в района на Средиземно море, чак до Полярния кръг. На изток обитанията на усойницата стигат до Северна Корея, а на юг се простират до северните части на Гърция, Украйна, Китай и Монголия.

Усойницата е типично планинско влечуго. Никога не се среща по-ниско от 800 метра надморска височина, но обича разнообразните местности. Може да се види по сипеите, каменистите склонове, в края на горите, край мочурищата, потоците, езерата и вировете. Тя предпочита сенчестите и усойни места, откъдето идва названието усойница.

Активна е през деня, пълзи по земята, но са виждани екземпляри, които се катерят по склонове и ниски храсти в търсене на храна. Тя не е агресивна и хапе само когато е застрашена. Тогава извива тялото си и се подготвя за нападение. За да предупреди за присъствието си, змията силно съска. Най-често така се държат бременните женски.

Черна усойница
Снимка: pixabay.com

Тази змия е пригодена за живот в студен климат. Затова се среща в обширни части на северна Евразия, чак до Полярния кръг. На Балканския полуостров се среща в планинските области с надморска височина над 2700 метра, макар че са регистрирани екземпляри и в някои по-ниски места, като влажните гори в равнините. Може да бъде срещната в Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Осогово, във високите части на Родопите, Средна гора и Люлин. В Русия и Унгария тя се придържа към лесостепните райони, като не навлиза в степите, които са местообитание на степната усойница.

Активна е основно пред деня, особено в северните части на ареала, който обитава. Змията не е агресивна и обикновено се крие, когато усети опасност, но после се връща отново на същото място. Това влечуго хапе само когато е застрашено. Ухапванията се случват обикновено при настъпване на змията.

През зимата тя спи зимен сън, като това е нейното приспособяване към условията на студения климат. Спи от 150 дни, до 9 месеца, в зависимост от климата на мястото, което обитава. В меки зимни дни може да излезе, за да се припича на слънце. Част от възрастните и почти половината от младите екземпляри обаче умират през зимата.

Размножаване при усойницата

Този вид отровна змия е яйцеживородна. Оплождането е към края на юни, а малките се раждат в края на август. Женската ражда до 18 напълно развити змийчета. Само няколко минути след раждането си те са способни да хапят. Майката не проявява видим интерес към новородените, но те все пак остават няколко дни в близост до нея. Раждането става веднъж на две години, а когато лятото е късо и хладно и веднъж на три години.

Мъжките намират женските по миризмата, като изминават понякога стотици метри през деня. При размножаването на усойниците двойката остава заедно само 1-2 дни след оплождането.

Хранене на усойницата

Храната на усойницата се състои основно от гризачи, по-рядко напада гущери и насекоми. Случва се в менюто да влязат слепоците, къртици, както и жаби, тритони и дъждовници. Ако успее да се изкачи до някое птиче гнездо, тя изяжда малките птици или яйцата.

Малките змийчета се хранят с дребни бозайници, малки гущерчета и жаби, ловят и насекомите, паяците и червеите. Когато станат по-дълги от 30 сантиметра, минават на хранене като възрастни змии.

Ухапване от усойница

Ухапванията от усойница спадат към честите случаи, като обикновено това става при настъпване на змията. Отровата на усойницата е силно токсична, но смъртните случаи са редки, защото отровата, която се изпуска е малко като количество.

Симптомите при ухапване от змия се характеризират със силна болка, подуване и изтръпване на засегнатия крайник. След няколко часа болката се разпространява и се появяват петна с червеникав цвят по крайника, а подуването може да обхване цялото тяло. При по-тежко ухапване може да се получи сърдечна недостатъчност, която да доведе до смърт. Съществуват обаче 8 противоотрови срещу ухапване от усойница.

Видове усойници

Цветът на усойницата може да варира

У нас се срещат обикновената усойница и степната усойница.

Обикновена усойница - Vipera berus

Този вид усойница у нас е разпространена главно по високите планини. Тъмната зигзагообразна линия по гърба на змията е широка и остро начупена, а сечението наподобява елипса и овал. Спада към семейството на отровниците.

Интересен случай е черната усойница. Цветът при нея варира от черно до тъмно синьо в зависимост от ъгъла, под който се гледа. Впечатлението, което прави змията с черното си тяло е подсилено от факта, че има червени очи. Това е една от причините за легендите около змията. Всъщност тя е със спокоен нрав и не е страхлива.

Степна усойница - Vipera ursinir

Наричат я още Урсиниева усойница или остромуцунеста. Този вид в България вече не се среща след 1934 година. Открити са само няколко отделни екземпляра.

Обича тревистите и степни места, пасищата, намира се и в степните райони и полупустините на Средна Азия.

Прилича на обикновената усойница, но тъмната линия на зиг-заг на гърба на този вид е тясна и вълнообразна, а сечението на тялото - трапецовидно.

Ражда от 3 до 16 малки, най-често 4-5. Храни се с гущери, скакалци, щурци, дребни гризачи и други. Няма достоверни случаи за смърт от ухапването на този вид.

Усвояването на земите за селскостопански нужди, косенето, опожаряването на тревите и храстите са все причини за изчезването на вида от нашите територии.

Видът е включен в Червената книга на България.

Интересни факти за усойницата

Златната усойница, която се среща в Бразилия, е с най-силна отрова. Тя топи човешката плът.

В Тихия, Индийския и Атлантическия океан на 4 хиляди метра дълбочина в пълен мрак живее риба със змиевидно тяло, наречена риба усойница заради специфичната захапка.

Усойниците, както всички отровни змии, хапят ниско по краката. Затова високите обувки при излизане в местата, където те могат да се срещнат, е добра превантивна мярка срещу ухапване.

Усойницата може да се различи веднага от другия отровен вид в България - пепелянката, по липсата на рогче на върха на муцуната.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати