Нанду

Нанду

Щраусът е голяма нелетяща и екзотична за нас птица, която бяга много бързо и това го знае вече всеки. Има щраусова птица, наречена нанду, която всъщност не е щраус, както и птиците ему и казуарите. В края на ХІХ век нанду са отделени в свое семейство, но поради силната им прилика с щраусите продължават да се наричат така.

Нанду са невероятни птици, които можете да видите в зоопаркови условия или ферми за щрауси. Те не бягат в права линия, а на зиг-заг, като се опитват да объркат своя враг. Крият се в тревата и преследвачите мислят, че птицата е изчезнала, докато нанду не скочи рязко и не побегне в различни посоки.

Освен с уменията си, ходещата птица се отличава с красотата на перата си. А на очите на нанду може да завиди всяка красавица - те са големи с дълги и пухкави мигли.

Яйцата на птицата са подобни на щраусовите яйца, с много дебела черупка. Индианците ги използват в домакинството си като съдове за готвене.

Какво още може да се научи за интересната птица? Много полезни и занимателни факти разказват чудната история на нанду.

Класификация и етимология на нанду

Нанду са големи нелетящи щраусови птици, без кил на гръдната си кост, от разред Rheiformes, произхождащи от Южна Америка, свързани далечно с щрауса и птицата ему.

Разпознати са 2 вида нанду:

- Rhea Americana - по-голямата от двете птици, застрашена в местообитанията си

- Rhea pennata - по-малка, известна още като Дарвинова нанду, която няма опасност от изчезване

Има популация на голямо нанду в Германия, където е дива и се правят опити за нейното ограничаване.

Името rhea е използвано за първи път през 1752 година, когато Мьоринг наименува птицата на титана Реа от гръцката митология. Тъй като названието се предполага, че идва от земя, това название е прието като подходящо за нелетяща земна птица.

На местно ниво нанду е известна и като Guarani, което означава голям паяк, вероятно заради навика им да спускат алтернативни крила, когато бягат. Нанду е общоприетото име на европейските езици.

Нанду
Снимка: Wildfaces/pixabay.com

Описание на нанду

Нанду е голяма нелетяща птица със сиво-кафяво оперение, дълги крака и дълга шия, подобно на щраусите. Големите мъжки на по-голямата от двете птици достига до 170 сантиметра височина и тежи до 40 килограма. По-малката е висока около 100 сантиметра. мъжките се разпознават от женските по това, че са по-тъмни на цвят.

За разлика от повечето птици нанду има 3 пръста, свързани с мембрани. Освен това птицата има отделно място за съхранение на урината, което е разширение на клоаката.

Вратът на птицата е покрит с оперение, което е меко и гъсто.Крилата на нанду са само за баланс, защото движението се осъществява само със силните крака на птицата. Тя бяга със скорост 60 километра в час.

Разпространение и местообитание на нанду

Птиците са родом от Южна Америка, а разпространението им днес е ограничено в рамките на континента до Аржентина, Боливия, Перу, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай. Тъй като са пасищни птици, нанду предпочитат откритите места. Откритите пасища и ниските гори са местообитания на големия вид. Размножават се близо до вода и в низини, рядко могат да бъдат срещнати на над 1500 метра надморска височина.

Малкият вид обитава храсти, пасища, дори пустинни места.

Начин на живот и поведение на нанду

Тези птици са склонни да бъдат мълчаливи, освен в някои случаи - когато търсят половинка по време на размножителния сезон, или когато прибират пиленцата си.

Нанду
Снимка: anaterate/pixabay.com

Мъжкият издава звук през размножителния период, който прилича на силен бумтящ шум. Докато вика по този начин, той повдига предната част на тялото си и разрошва перата си, а вратът му е изпънат. Заедно с това разперва и прибира крилата си, като обикаля, тичайки на кратки разстояния. Често върви до женската с наведена глава и разперени крила.

През размножителния сезон птиците се събират на ята от по 20-25 птици. Когато са в опасност бягат на зиг-заг, като използват първо едното, а после другото крило за баланс.

В горещо време прекарват по-голямата част от деня във водата, за да се спасят от жегите. Тези птици не мигрират, само по време на природни бедствия може да се преместят в търсене на храна.

Хранене на нанду

Нанду е всеядно птица, но по-голямата част от менюто е вегетарианско. Предпочитани са широколистни растения, но ядат също плодове, семена и корени, а също насекоми и малки влечуги и гризачи. Младите птици нанду ядат само насекоми през първите си дни.

По време, когато не са в размножителен сезон, те се събират заедно с едри бозайници като елени, лами, едър рогат добитък и заедно пасат, като образуват мини общество, където взаимно се пазят.

Подобно на камилите тези птици издържат дълго без вода, като попълват нуждата от телесни течности с храна. За да подобрят храносмилането си, от време на време поглъщат камъчета.

Размножаване на нанду

Птицата нанду е полигамна. Мъжката ухажва между 2 и 12 женски. След чифтосването мъжкият изгражда гнездо, в което всяка женска снася яйце. Всяко яйце на нанду е голямо и тежко, около 22 сантиметра дълги, 13-14 сантиметра широки и с дебелина на черупката 0, 5 милиметра. Гнездото е трап в земята, постлан с листа и трева.

Мъжкият мъти от 10 до 60 яйца около 35-45 дни, като използва няколко от тях за примамка. Оставени извън гнездото те биват пожертвани на хищниците, които да не се опитват да стигнат другите.

Малките се излюпват едно след друго в рамките на 36 часа, разбивайки черупката на яйцето с човките и главите си. Когато излюпването завърши, мъжкия унищожава останалите черупки или яйцата, които не са се излюпили. Така прииждат много мухи, с които малките се хранят.

Нанду
Снимка: Efraimstochter/pixabay.com

Междувременно женските може да продължат напред като се чифтосват с други мъжки. Малките биват отглеждани само от мъжкия, който атакува всеки неприятел, който заплашва яйцата или малките.

След 6 месеца малките достигат до пълния размер на възрастни птици, като са отглеждани от бащата, който ги храни и пази, но не се размножават, докато не достигнат до 2 години.

Интересни факти за нанду

Когато нанду е застрашен или недоволен от нещо, издава звуци, те представляват писклив крясък. Той се състои от 2 срички -нанд и доо. Оттам идва и популярното име на птицата.

Когато се ядоса, нанду може да съска, подобно на котките. С него плаши враговете си, които се разбягват.

Казват, че нанду са отлични ловци на змии, но това все още не е доказано научно.

Продължителността на живота на нанду е голяма - 70 години, стига да не стане жертва на ягуар, койот или хора-ловци.

На върха на крилото си този вид щраусова птица има остър нокът, който използва по време на битки при чифтосване. В останалото време нокътят не влиза в действие.

Сега нанду се отглеждат във ферми, подобно на щраусите - за месо, пера и яйца. Тази дейност е била практикувана отдавна от индианците в Южна Америка. Това донякъде пази вида на големия нанду от изчезване, тъй като е застрашен вид в естествените си местообитания.

Сред птиците от вида има доста албиноси с бели пера и светлосини очи.

Като всички щраусови птици, нанду обичат да се къпят в пясъка, за да прогонят паразитите от тялото си.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest