Мишелов

Мишелов
Снимка: Kathy Büscher/Pixabay.com

Ястребът е изключително пъргава и бърза птица с мълниеносни реакции. Представена е в природата с огромно разнообразие и в повечето случаи нейните представители водят дневен начин на живот, те са дневни ловци с изумителни ловни умения.

Един от разпространените и добре познати видове е мишеловът, който се среща във всички континенти, като изключение прави само Австралия. У нас се срещат 2 рода, много различни по външен вид. Тъй като това е птица, срещана на местна почва, добре е да се познават нейните характерни особености.

Класификация на мишелова

Мишеловите, с латинско название Buteo, което на латински означава мишелов, представляват голям род от дневни грабливи птици, принадлежащи на семейство Ястребови - Accipitridae. На територията на нашата страна се срещат 3 вида:

- Buteo buteo - обикновен мишелов;

- Buteo lagopus - северен мишелов;

- Buteo rufinus - белоопашат мишелов.

В Стария свят тези птици се наричат мишелови, но в Новия свят са познати като ястреби.

Родът Buteo е изследван от френския натуралист Жермен Ласепед през 1799 година чрез използване на специфичното име на вида, въведено от Карл Линей през 1758 година.

Разпространение и местообитания на мишелова

Тези грабливи хищници се срещат на територията на много континенти и острови - Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Мадагаскар и Хавай, като на различните места най-често се срещат няколко вида.

Повечето видове мишелови обитават ареала си целогодишно. Тези, които са в по-студени области често мигрират на юг, като има такива видове, които стигат чак до Южна Африка.

Обитава най-често гористи местности в близост до открити пространства като ливади, пасища, обработваема земя с ивици от дървета и крайречни гори. Може да бъде забелязан в полупланинските райони, където има различни местообитания с гори, пасища, ливади и орни земи.

У нас птицата живее през цялата година, като през зимата се съсредоточава главно в открити земеделски райони, близо до магистрали и пътища.

Описание на мишелова. Видове мишелови

Описание на мишелова
Снимка: ABeijeman/Pixabay.com

Buteo е род от средни до доста големи с широк обхват на действие хищни птици със здраво тяло и широки крила. Дължината на птицата варира според вида, от 30 до 71 сантиметра. Размахът на крилата се движи в границите на 67 до 161 сантиметра.

Най-лекият сред видовете е крайпътният ястреб, средно тегло 269 грама.

Най-големият вид според дължина и размах на крилата е планинският мишелов, който е 65 сантиметра средно и 152 сантиметра размах на крилата.

Планинският ястреб е и сред оспорващите си най-високо тегло и размер на човката. Възрастните екземпляри са над 1200 грама, а женските надхвърлят 2 килограма.

Всички представители на рода Buteo от мишеловите се характеризират със здрави тела и широки крила. Те се издигат високо и се вижда лекотата на полета им. Стилът, в който летят зависи от вида на тялото и формата на крилата, както и размерът на повърхността.

Някои видове са с дълги крила и груби крака и се отличават с плавен полет, докато по-късокраките се издигат по-бавно и летят малко по-трудно. Малките и средни видове от крайпътния ястреб до този с червени рамене често летят, редувайки извисяване с размах на крилете.

Независимо, че всички от рода Buteo обитават широк спектър от терени, те все пак предпочитат открити поляни, които им осигуряват идеални ловни полета. Намиращи се наблизо дървета пък са идеално място за гнездене и сигурност.

Сред намиращите се на наша територия 3 вида, обикновеният мишелов преобладава. Нещо повече, той е най-често срещаната граблива птица у нас. Оперението му е от светло до тъмнокафяво, с характерна светла ивица през гърдите, която се вижда, когато птицата е кацнала. Има къс врат и опашка и се различава с V-образен профил на крилата, когато се рее.

Сходни на обикновения мишелов на осоядът, белоопашатият мишелов и северният мишелов. Иначе родът включва 28 вида и са на втори място по разнообразие в птичия свят.

Генетичните изследвания на рода показват, че съвременните мишелови в Африка и Евразия са млада група, на около 300 хиляди години. Вкаменелости отпреди 5 милиона години показват, че родът Buteo са били част от животинското разнообразие на Европа много по-рано, отколкото се предполага.

Описани са и около 16 подвида, като 11 от тях се считат сигурно за валидни. Подвидовете обикновено се делят в 2 групи, разделени по географски принцип според разпространението си.

Хранене на мишелова

Всички видове мишелови са до известна степен опортюнистични хищници, когато става въпрос за лова им. Те ловуват почти всяка дребно животно, което стане достъпно за това. Повечето обаче силно предпочитат малките бозайници, предимно гризачите. Гризачите на почти всяко семейство по света са нападани от мишелови от вида вид, който живее там.

Тъй като гризачите са основно нощни животни, повечето мишелови ги ловуват, но най-атакувани са тези, които са частично активни денем. Това описание включва катериците, полевките. Към менюто на мишелова се включват и насекомите, земните червеи, влечугите, земноводните, малките пойни птици.

При недостиг на храна, мишеловът може да яде и мъртва плячка. Вторични ловни обекти са им невестулките и прилепите и подобни на тях. По-едри бозайници като зайците и мармотите могат да бъдат плячка само най-тежките и силни видове като червеноопашатите и белоопашатите мишелови. Късоопашатият мишелов пък е специализиран в лов на дребни птички.

Повечето видове нападат плячката си като се спускат на земята директно от точката, на която засичат жертвата си

Начин на живот и размножаване на мишелова

Начин на живот на мишелова
Снимка: Klaus Dieter vom Wangenheim/Pixabay.com

Buteo е типични ацицитриди в повечето си поведения при размножаване. Всички видове си изграждат собствени гнезда, най-вече от клечки и други материали, които могат да носят.

Гнездата им са дървета, които избират според съображения за безопасност, да са с големи размери и недостъпност за катерещи се видове хищници, а не според вида мишелов.

Повечето мишелови се размножават в стабилни двойки, които могат да се чифтосат за цял живот или поне за няколко години. Това важи даже за мигриращи видове, при които двойките се разделят през зимата.

В гнездото обикновено женската снася от 2 до 4 яйца. Те се мътят от женската, а мъжкия осигурява храната. След излюпването на яйцата оцеляването на малките зависи от това колко изобилна е храната и колко е сигурно мястото на гнездене от потенциални хищници и други опасности.

Както при повечето малки на гнездящи хищници, малките се излюпват през интервал от няколко дни и по-големите братя и сестри са агресивни към по-слабите, като често ги убиват.

След няколко седмици, в които най-напред мъжкият, а след това и женската ловуват, за да хранят малките, родителите започват да проявяват незаинтересованост и дори враждебност към малките, което е знак, че е време да напуснат гнездото. Като цяло малките мишелови са склонни да се разпръснат до няколко километра след напускането на гнездото и се скитат от 1 до 2 години, докато съзреят и започнат сами да ухажват женските, за да установят свое собствено гнездо. Крясъкът на тази птица, с който общува, прилича на мяукане.

Защитен статус

Птицата не е защитена от закона, тъй като популацията на вида е много стабилна. Все пак заплахите съществуват и за тях. Те се коренят основно в химикалите за растителна защита, с които хората пръскат срещу гризачи, унищожаване на гнездата им при дейности в гората, бракониерство, смъртност от токови удари при кацане на птиците по стълбовете и други.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати