Гълъб

Гълъб

Първата птица, опитомена от човека, е гълъбът. Става въпрос за вида скален гълъб, открит в различни рисунки, датирани от 4500 година преди Христа в Ирак. Гълъбите са били също ценен хранителен източник в продължение на хиляди години.

Всеки, запленен в хобито отглеждане на гълъби, ще потвърди, че това са невероятни птици. Няма друго пернато създание, което да има такива изключителни навигационни способности. Гълъбът може да открие гнездото си, дори когато се намира на разстояние 2 хиляди километра от него. Те ще се върнат до мястото, даже да са преместени в закрита клетка без визуални и обонятелни ориентири.

Как тези птици успяват да се справят с такива сложни задачи не е ясно, но тази способност е открита отдавна от хората и те са използвали гълъбите като вестоносци от древни времена. Не само в Древна Гърция са ги използвали, за да занесат резултатите от Олимпийските игри на друго място, но и през миналия век те са били пощенски служители, пренасящи важни новини на големи разстояния.

Още един невероятен факт - изчезналата птица Додо е тясно свързана с гълъба според ДНК тестове, а никобарският гълъб е най-близкият им генетичен роднина.

Още много интересни факти може да се научат за така позната птица, която всеки ден подминаваме равнодушно по площадите.

Класификация и етимология на гълъба

Големият птичи род Columba вслючва група от средни до големи гълъби. Това са род птици от семейство Гълъбови - Columbidae.

Терминът гълъб се използва безразборно за по-малки и по-големи птици от семейство Гълъбови. Видовете Columba обикновено назовават така наречените дървесни гълъби Скалният гълъб пък Columba livia е дал началото на по-голямата част от опитомените гълъби.

Терминът Columba идва от латинската дума за гълъб. Това е женската форма, идваща от думата гмуркач. Името е използвано от Аристофан и други древногръцки автори към скалните гълъби в Гърция заради плавното движение, което правят крилата им при полет.

Родът Columba включва 35 вида гълъби, няколко от тях вече са изчезнали. Този род е въведен от шведския натуралист Карл Линей в Х издание на неговата Systema Naturae от 1758 година. Типовият вид е определен от ирландският зоолог Николас Вигорс през 1825 година като Columba oenas.

Таксономичния статус на някои африкански гълъби се нуждае от допълнително проучване. Те са по-дребни от обичайните Columba, различават се и в други аспекти. Предполага се, че родът на типичните гълъби се разминава с най-близките си роднини в периода късен миоцен, преди около 7-8 милиона години.

Разпространение и местообитания на гълъба

Опитоменият гълъб се отглежда като домашна птица и отглеждането му представлява хоби, което не изисква големи вложения, а се отплаща с много положителни емоции. Ентусиастите обикновено трябва да разполагат с подходящо таванско помещение, където да устроят своите любимци.

Дивите видове обаче имат различен ареал на разпространение и местообитания.

Дивите Columba livia, от които произлизат питомците, отглеждани по градове и села, са местен вид в Европа, Югозападна Азия и Северна Африка. Диви гълъби сега се срещат по цял свят, включително във всички части на Северна Америка. Разпространението на птиците не е равномерно.

Дивите скални гълъби гнездят в пукнатини по скалисти морски брегове, близо до земеделски площи или в открита храстова растителност. Селскостопанските сгради в селските райони също са местообитания на птиците. В градовете търсят естествената си скална обстановка.

Описание на гълъба

Скалният гълъб има тъмносива глава, шия и гърди, с лъскави жълтеникави и червеникави нюанси по шията и перата на крилата. Женските са по-еднообразно сиви. Човката им е тъмносиво-розова на цвят. При повечето гълъби се наблюдават две тъмни ленти през крилата и една синкаво-сива при опашката.

Тялото им се характеризира с двустранна симетрия. Краката им са тънки, но достатъчно дълги и така структурирани, че птиците могат да ходят, а не подскачат както други.

Скалните гълъби и дивите гълъби могат да бъдат разделени на различни фенотипове или групи въз основа на външни характеристики.

Крилата на гълъбите са дълги между 20 и 27 сантиметра, а теглото им варира от 200 до 650 грама. Скалният гълъб е най-добре познатият вид и обикновено той се има предвид, когато се говори за дивите гълъби.

Поведение и начин на живот на гълъба

Обикновено гълъбите ходят или тичат като клатят главите си напред и назад. Те летят със стабилен и директен полет. Най-често се наблюдават през деня, а през нощта търсят укритие. Крият се и денем в зависимост от климата. В гнездящата територия и двата пола са агресивни, кълват натрапниците по главата.

Хранене на гълъба

Хранене на гълъба

Скалните гълъби се хранят рано сутрин и в средата на следобеда на открито. Основната им храна са семената. Диетата им включва 92 процента царевица, 3 процента овес, 4 процента череша, малко ечемик.

В градовете дивите гълъби се хранят с пуканки, сладкиши, фъстъци, хляб и касис. Женските имат нужда от повече протеини и храни, съдържащи калций, защото им е необходим ресурс за снасянето на яйца.

Самите гълъби също са храна на редица хищници. Опосумите, миещите мечки, рогатите сови, орелът ловуват гълъби. Човекът също се храни с тях от древни времена.

Размножаване на гълъба

Двойките гълъби за размножаване могат да се образуват по всяко време на годината. Тези двойки остават заедно за цял живот. Всяка птица работи съвместно по повечето аспекти на размножаването и отглеждането на малките.

Мъжкият изгражда гнездото, а женската снася яйцата малко след като той приключи с работата. И двата пола мътят яйцата. Малките се излюпват 19 дни след снасянето им.

До момента хората са създали над 800 породи домашни гълъби, които се различават както по цвета, така и по формата на тялото и предназначението си.

Значение и природозащитен статус на гълъба

Тъй като се хранят със семена, често в селскостопанските райони дивите гълъби се явяват вредители за фермерите. В градовете те биват хранени от хората и затова популацията им е значителна.

Използват ги в лаборатории, защото са опитомени и достъпни в цял свят. Те разнасят поща, правят с тях фотографии, отглеждат ги и за месо.

Интересни факти за гълъба

Най-удивителното умение на гълъбите е способността им да се ориентират в пространството. Всеки път те правят маршрута си по-удобен и го предават на другарите си.

Установено е, че гълъбите не просто предават опит, а и трупат и умножават знания.

С опити е установено, че гълъбите имат усет за понятия като времето и пространството.

Експериментално е доказано, че гълъбите могат да различават букви и отделни думи.

Оцеляването на гълъба в опасни ситуации зависи от цвета му. Соколът не напада гълъб с бели пера, а при такива нападения често гълъбът печели.

Никола Тесла и Чарлз Дарвин са учените, които са широко известни с пристрастията си към интелигентните птици, каквито са гълъбите.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати