Врабче

Врабчета

На 20 март хората отбелязват световния ден на врабчето. Тази малка птичка има свой празник, а освен това от 10 години е стриктно наблюдавана и преброявана, тъй като се вижда, че популацията на малките чуруликащи пилета сериозно намалява и това предизвиква тревога.

Защо ни е толкова важно да виждаме около себе си миниатюрните и енергични птичета, избрали да живеят близо до хората? За много от нас те се асоциират с детството, когато на събуждане сутрин, първият звук, който чуваме, е веселият туит на птичето. Без този спомен животът е скучен, а светът е сив и беден.

И все пак това не е единствената причина да искаме врабчетата да бъдат винаги част от нашето ежедневие. Полезното птиче има още много достойнства, заради които ги искаме в своя живот. Можем да си припомним или да научим някои от важните факти за врабчето.

Класификация, видове и разпространение на врабчето

Врабчето, с латинско название Passer, е дребна птичка от семейство Врабчови - Passeridae от разреда на Врабчоподобните - Passeriformes.

Родът Passer е представен от френския зоолог Брисон през 1760 година. Впоследствие този род е домашно врабче Passer domesticus. Името Passer е латинската дума за врабче.

Еволюционните връзки на рода с други врабчоподобни показват, че този род произхожда от Африка, като са се разселили в Европа и Азия, а с човешка намеса са вече част от фауната на северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Единственото място, на което днес не се срещат врабчета, е Антарктида.

Семейството на Врабчовите не е малко, около 25 съвременни вида, но у нас се срещат 5 вида врабчета.

Най-разпространено и познато е домашното врабче. По селата се среща полското врабче. Ако сме сред природата сигурно ще наблюдаваме скалното врабче. Интерес предизвиква и испанското врабче, а за италианското се смята, че е хибрид между испанското и домашното, но някои орнитолози го признават като самостоятелен вид.

Описание на врабчето

Най-познатото ни птиче не се отличава с впечатляващи размери. Достига до 14020 сантиметра дължина според вида, като домашното е обикновено около 17 сантиметра, но някои индивиди са съвсем дребни, около 14 сантиметра. Теглото му варира от 25 до 40 грама. Птичето е много компактно и лесно може да се запомни визията му.

Врабченце

Главата на птичката е голяма за тялото и кръгла, създава впечатление, че е непропорционална с другата част от тялото. Човката е широка, права и силна, предназначена за хранене със семена. Дълга е най-много 1, 5 сантиметра. Опашката му е 5 сантиметра, а крачетата са къси - 3 сантиметра. Размахът на крилата ме у 25 сантиметра.

Наблюдава се изразен полов диморфизъм. Женската е малко по-дребна от мъжкия. Цветът на оперението също варира според пола. В горната част на тялото птиците винаги имат кафяво оперение. Долната част е светло сива, а по крилата има блед жълтеникав кант и надлъжни ивици.

При мъжките врабчета главата в областта на короната е пигментирана в тъмно сиво, а под очите се наблюдават светло сиви петна. На врата и гърдите си имат малко черно петно.

При женските освен по-компактен размер се отчита и различен цвят на короната. Тя е светло кафеникава. Същият нюанс се различава и на врата.

Когато започне сезонът на чифтосване, цветът на птиците потъмнява. Това показва, че някои от изброените характеристики може да варират.

Начин на живот и местообитания на врабчето

Врабчето е непрелетна пойна птичка, макар че възможностите му на певец са твърде скромни, а песните еднообразни. Други популярни пойни птици са лястовиците, чучулигите, пернатото орехче, синигер.

От древни времена тези птички живеели най-вече в северните части на Европа. Постепенно местообитанията им започват да се разширяват неимоверно.

Според наблюденията птиците предпочитат да се заселват на едно място. Изборът обикновено пада върху зони с умерен климат, където има достатъчно хранителни запаси.

Врабчетата се прикрепват към човешките жилища, с времето са си приспособили да живеят близо до хората. Те обитават всевъзможни човешки постройки. Обичат да се заселват под стрехите и керемидите на къщите, но правят гнезда дори във водосточните тръби. Живеят и по дърветата. Избират дъбовете, боровете и брезите, но храната си търсят по земята.

Характерна тяхна особеност е начинът им на придвижване. Врабчето не ходи, както правят гълъбите примерно, а подскача по земята. За тази особеност има редица легенди и приказки, които се разказват, но истината е, че всичко се свежда до биологията на птичето.

Едно врабче тежи около 25-35 грама според вида и пола си, тялото му е до 17 сантиметра дълго, а краката му са само 3 сантиметра. Причината за този начин на ходене са пропорциите на тялото. То просто не може да пристъпи с единия си крак, а другия да го следва, защото крачката му са твърде къси. Ако ходят като други птици, врабчетата ще загубят равновесие.

Какво ядат врабчетата?

Храната на врабчетата е по земята и скачайки, те търсят какво да клъвнат. Диетата им е основно растителна. Включва семена, плодове, но и животински видове, това са основно безгръбначни - червеи, мухи, бръмбари, ларвите им, но врабчетата ядат такава храна само през пролетта и при изхранване на потомството си.

Любими са им семената на зърнените култури, както и отпадъци от човешката храна. Лозята и овощните градини също са любимо място за търсене на препитание. Ако не намерят храна на обичайните места, отиват на поляните, където ядат семената на различни растения.

Размножаване при врабчетата

Какво ядат врабчетата

Малките птичета са моногамни животни и запазват двойката до края на живота си. Те страдат за изгубената си половинка. Гнездят по двойки, но може да направят и колония, ако са голяма група. Гнездата им са най-често в градовете и селата, близо до човешките жилища. Ако живеят много на юг, може да гнездят и по-далече от човешките поселища.

Каменните сгради и хралупите често стават подходящо място на свиване на гнездо. Двете птичета заедно строят гнездото от трева, пера, слама, клечки и други материали.

Сезонът на чифтосване е началото на пролетта. Женската снася от 4 до 10 яйца, а инкубацията трае около 15 дни. Малките се излюпват слепи и голи и двамата родители солидарно се грижат за прехраната им. Малките растат бързо, поникват им пера и 10 дни след излюпването вече правят първи опити да излетят, а след средно 17 дни напускат гнездото, но родителите им ги хранят още седмица-две. Врабчетата се размножават много, за година една двойка може да създаде 2-3 потомства, а половата зрялост на птичето настъпва на около 1 година.

Продължителността на живота им в градовете е 2-3 години средно, но тези, които живеят по-далече от хората достигат до 10-12 години.

Значение на врабчето за хората

Врабчето е безценен помощник във всяка ферма. То се храни с насекоми - мухи, с гъсеници, буболечки, червеи, унищожавайки вредителите по растенията, градините и нивите. Благодарение на тях, често няма нужда от пестициди в градината за борба с вредителите.

Рязкото намаляване на популациите на врабчета обаче е тревожно и се дължи основно на химикалите в храните и химическите торове, с които се обработват посевите. Замърсяването на почвата и водата също са предпоставка за намаляването на полезната и обичана птичка. Тя е биологичният показател за чистотата на природата.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати