В природата има тюлен монах, а също и папагал монах. За разлика от тюлените, при папагалите названието не загатва близост с някаква определена черта на човешката социална група. Защо монах тогава? Специфичният епитет е с късно латински произход и се отнася за монах. Птицата се оприличава обаче на друг представител на животинското царство - мишката, заради цвета си.
Папагалът монах е интересна птица в много отношения, както и останалите представители на говорещите папагали, общителна е, красива с ярките си цветове, любопитна и шумна, както и доста своенравна. С папагал монах никога не може да бъде скучно и затова е популярен домашен любимец. Струва си да се научи повече на този вид.
Произход на папагала монах
Папагалът монах е с латинско название Myopsitta monachus, но е известен още като папагал Quaker заради цвета си. Той е истински папагал от семейство Psittacidae.
Птицата е описана през 1780 година от французина Буфон. За нея е направена и илюстрация на ръчно оцветена плоча, а гравюрата е произведена специално, за да онагледи текста на Буфон. Нито текстът на Буфон, нито надписът върху гравюрата включва научно наименование. През 1783 година холандецът Боддерт измисля биномиалното име Myopsitta monachus.
Тъй като Буфон не посочва произхода на екземпляра, който описва, през 1937 година американският орнитолог Джеймс Питърс определя местоположението на типа като Монтевидео, Уругвай.
В момента папагалът монах е поставен в рода Myopsitta, въведен от френския натуралист Шарл Люсиен Бонапарт през 1854 година. Името на рода съчетава древногръцката дума за мишка - mus и новолатинското название за папагал - psitta. Намекът е за сивото, мишо на цвят лице, и долна част на тялото.
В този род папагалът монах е единият от двата вида. Другия вид в рода е скалният папагал. Преди това двата папагала са се смятали за един вид. Морфологични и поведенчески, както и географски различия ги разделят и скалния папагал е издигнат във видов статус.
Във вида папагал монах се различават 3 подвида.
- Monachus, разпространен в Аржентина от югоизточната провинция Сантяго дел Естеро до Буенос Айрес и Уругвай.
- Calita- най-големият вид, разпространен в подножението на Андите от Боливия до Парагвай и Северозападна Аржентина. По-малък от номиналния вид, с по-силно сини крила и по-тъмносива глава
- Cottora - среща се в югозападна Бразилия, цял Парагвай и басейна на река Парана. Идентичен е с калита, но има по-малко жълто по него и като цяло е по-ярък. Ареалите на двата подвида се застъпват и се изисква повече работа по разграничаването им.
Папагалът монах се поставя при подсемейство Арини, което предполага издигане до тях. Този вид принадлежи към групата на дългоопашатата Ара и вероятно ще остане сред тях при по-точно разпределяне.
Как изглежда папагалът монах?
Номиналния подвид на този папагал е средно 29 сантиметра, с размах на крилата 48 сантиметра и тегло 100 грама.
Съществува полов диморфизъм, като женските са с 10-20 процента по-малки.
Птицата е ярко зелена отгоре. Бледосив е цветът на челото и гърдите на монаха, а останалата част на птицата надолу е обагрена в светлозелено и жълто.
Опашката на папагала монах е дълга и изтънява постепенно.
Човката му е оранжева.
При отглеждането на папагалите у дома се наблюдават цветове като бяло, синьо, жълто на място, където би трябвало да има зелено в дивата природа.
Поведение на папагала монах
Папагалът монах е единственият сред всички папагали, който изгражда гнездо от пръчки на дърво или на изкуствена конструкция, вместо да използва дупка в дървото.
Размножаването при него е на колонии, като изгражда едно голямо гнездо с отделни входове. В природата тези колонии с отделни места, като самостоятелни апартаменти, са почти колкото малък автомобил. Гнездата привличат и други обитатели, често хищни птици.
Дивите популации произхождат от много малки основни групи. Като интелигентни птици те развиват някои културни традиции, като вокални диалекти, които разделят и различават групите. Съществуват обособени групи в Бразилия, Мексико, САЩ, които влияят на разнообразието на други видове папагали.
Този вид е един от малкото, живеещи в умерения климатичен пояс, включително в Европа, и като такъв е способен да оцелява в студен климат. Тази им способност ги нарежда на второ място сред устойчивите видове след Крамеровия папагал, известен като малък Александър. Папагалите монах са успешен вид.
Живеят на ята, които понякога наброяват от 200 до 500 птици, тоест те са много социален вид.
Размножаване на папагала монах
В дивата природа папагал монах гнезди колониално, като съвсем близо едно до друго са множество гнезда, изграждани понякога в продължение на 3 месеца, където женските снасят до 12 бели яйца. Те се излюпват до 24 дни.
Необичайно за папагали, този вид двойки използва от време на време помощни индивид, най-често това са пораснали потомци на двойката, които помагат при храненето на малките папагалчета.
На възраст 6-7 месеца малките напускат гнездото.
Някои двойки мътят по два пъти в годината, а едно гнездо се използва години наред.
Папагалите монах живеят 15-20 години, но може да достигнат и 25- 30 години. Първата цифра е живот на свобода или в плен, а втората показва максималната възраст, която могат да достигнат тези интересни птици.
Хранене на папагала монах
Както всички папагали монахът има богато меню от плодове, зеленчуци, зърнени храни, ядки, семена и други. За набавянето им той често напада посевите в районите, където живее, и се смята за сериозен селскостопански вредител.
Хората често убиват птиците или ги улавят с цел продажба, за да намалят техните набези.
В плен папагалите монах се хранят с готови храни за папагали, които съдържат същите съставки, както в дивата природа. Дават им се често пелети. Нужен им е постоянен достъп до прясна вода.
Ако не се полагат всички нужни грижи за папагалите, птиците скубят перата си или дъвчат кожата си. Може дори да се осакатят, ако са в стрес.
Обучение при папагала монах
Този вид папагал е много интелигентно животно, забавен любимец и ангажиращ вниманието. Лесно се опитомява и бързо свиква с хората.
Папагалът монах проявява голям талант в говорено. Заучава както отделни думи, така и фрази, и мелодии. Шумна птица е, крещи често, но и непрекъснато бърбори и е много забавен. Този вид проговаря след като навърши 6 месеца. Има способността да съчетава думи в едно изречение, което звучи напълно смислено и затова е много интересен събеседник и домашен питомец. С пъстрото си оперение внася цвят и настроение в интериора на помещението, в което се отглежда, но специалистите съветват да се гледа във волиера, за да има достатъчно място да лети.
Ако папагал монах се отглежда в клетка, тя трябва да бъде достатъчно просторна, за да побере не само птицата, но и нейните играчки, защото тя постоянно се нуждае от нещо, което да гризе и да се занимава с него. Разнообразието за този говорещ папагал също е задължително, защото в противен случай скуката го кара да се самонаранява. Като интелигентна птица, помни играчките си и затова се нуждае от повече, за да се избягва еднообразието. Присъствието на стопаните и контактът с тях е важен за папагала монах, тъй като е социално животно.
