Голям корморан

Голям корморан
Снимка: Bishnu Sarangi Pixabay

Стереотипните убеждения ни карат да си мислим, че водолюбивите птици не се мокрят. Една от най-известните водолюбиви птици - големият корморан, очевидно не знае тази закономерност, затова прекарва голяма част от времето си в грижи за оперението си след всеки риболов. Често на брега може да се види цяло ято корморани, които излагат крилата и опашките си на слънце и вятър.

Тези забележителни риболовци са чисто черни, но понякога между тях се раждат и корморани с бели пера. Това явление е по-рядко дори от белите врани.

Кормораните са типични морски птици и често организират съвместен риболов заедно с други типични представители на морските пернати - пеликаните.

Пеликанът бие със силни удари на крилата си водата и така прогонва рибата към плитчините, където корморанът я държи заклещена, докато всички риболовци не се нахранят.

Много са интересните факти около живота на черните рибари, а те са наистина забележителни птици, които за съжаление вече под заплаха.

Класификация на големия корморан

Големият корморан е с латинско название Phalacrocorax carbo е птица от семейството на Корморановите. Големият корморан е най-едър от трите вида корморани, които гнездят на територията на България. На остров Цибър на Дунав се намира най-голямата им колония.

Този представител на семейството на морските птици разговорно се нарича голяма дяволица или карабатак, подобно на малкия корморан, а латинското название на рода е преминало от страгръцки, където phalacros е плешив, а korax е гарван. На латински carbo означава въглен.

Големите корморани се срещат с названия като европейски корморани, белогърди корморани, черни махорки и обикновени корморани. Описани са 6 до 8 подвида на птицата, които живеят в сладки води и на морския бряг. Два от видовете са включени в Червената книга.

Разпространение и местообитания на големия корморан

Големият корморан гнезди в голяма част от Стария континент, Австралия и атлантическото крайбрежие на Северна Америка.

В Нова Зеландия птицата е известна като черна махорка. Този вид птици е много разпространен. Северните птици мигрират на юг и зимуват по всяко крайбрежие, което е добре снабдено с риба.

Птицата гнезди в колонии в близост до влажни зони, реки и защитени крайбрежни води. Плитките водни местообитания, като бреговете на океаните и големите езера и реки са местата, където може да бъде наблюдаван големият корморан.

Как изглежда големият корморан?

Големият корморан е голяма черна птица, която по размери и линия на тялото наподобява патица. Това е професионалният рибар сред водолюбивите птици. В размерите варирането е в много широки граници в зависимост от вида. Теглото варира от 1. 5 до 5. 3 килограма, като мъжките са по-едри и по-тежки от женските. Номиналният вид е около 10 процента по-голям и от най-малкия вид.

Най-леките средни тегла са 2. 28 килограма за мъжки и 1. 94 килограма за женски. Най-тежките са 3. 68 за мъжки и 2. 94 за женски.

Дължината на птицата също варира, от 70 до 102 сантиметра, а размахът на крилата от 121 до 160 сантиметра. В оцветяването преобладава тъмният, почти черен цвят със зеленикав или тъмно лилав оттенък. Главата е тъмна, като през размножителния период мъжките имат тънки пера белезникави пера отстрани на главата. Благородно изглеждаща като сива коса, украсата придава забележителен вид на птицата.

Младите в началото са с кафяво оперение, с ярки петна по корема и шията и придобиват оперението на възрастни, когато станат на 4 години.

Сивият клюн на големия корморан е извит като рибарска кука, а вътре в устата са разположени жлебове по повърхността на небцето и това пречи на рибата да се изплъзва. Структурата на клюна е много специфична. Поради голямата подвижност на връзките, той се отваря широко и корморанът поглъща лесно дори големи риби.

Силните крака с ципи са идеално пригодени за бързо плуване и маневрено придвижване във водата, но на сушата не са подходящи за ходене, защото създават нестабилна позиция и забавен ход.

Опашката му е дълга, а гърлото жълто. Птиците са безшумни, но през размножителния период издават гърлени звуци.

голям корморан си суши перата
Снимка: Mabel Amber Pixabay

Поведение и начин на живот на големия корморан

Тъй като корморанът е перфектен риболовец, тези птици са използвани в риболова от хората. Корморанът се завързва с връв около гърлото, която е добре стегната, за да не може да погълне големите риби и се спуска във водата. Птицата лови рибата, а рибарите я извличат, като принуждават корморана да отвори устата си.

Големият корморан лети със скорост около 50 километра в час, но е способен да развие до 92 километра в час.

Придвижват се под водата с краката си, като прибират крилата и управляват движението с опашката си.

Тези птици са активни през деня и много социални, затова гнездят на колонии. Склонни са да напуснат местата за нощуване, за да търсят храна рано сутрин и се връщат в рамките на 1-2 часа след заминаването. Прекарват сравнително малко време в търсене на храна, а по-голямата част в почивка в близост до местата за хранене.

Предполага се, че има йерархия при тях, макар данните да са много оскъдни.

Размерите на диапазона, който спазват между гнездата си, не е ясен, но се отчита вярност към мястото на гнездене и то се ползва и следващата година. Общуват помежду си с широк диапазон от дрезгави обаждания. Възрастните носят вода на малките пилета в човките си и ги пръскат с нея, за да предотвратят топлинен стрес.

Хранене на големия корморан

Големият корморан се храни с риба, която лови чрез гмуркане. Средното тегло на рибите, ловени от корморана, се увеличава с понижаване температурата на въздуха и водата, като през лятото е 30 грама, 109 грама през топла зима и 157 грама през студена зима.

Кормораните консумират всякакъв вид риба с подходящ размер, като през зимата ловят основно торпедовидни риби. Загубите на риба в някои сладководни системи поради презимуване на колонии от корморани е значителна и това води до конфликт с рибарите и рибовъдните стопанства.

Големият корморан лови плячката си като се гмурка за около 28 секунди на дълбочина до 5. 8 метра и лови рибата с клюна си. Около 60 процента от гмурканията са в бентосната зона и около 10 процента в пелагичната, а останалите в зони между двете.

Проучванията показват, че слухът им е еволюирал, за да се използва добре под водата. Тези адаптации са оказали влияние на чуването им във въздуха, то е с понижена чувствителност.

Не бива обаче да се създава впечатление, че големият корморан яде еднообразна храна. Менюто му се състои от сардина, аншоа, херинга, миди, ракообразни, жаби, морски костенурки, водни змии.

Размножаване на големия корморан

Големият мъжки короман избира и защитава гнездовата си територия. Двойките са моногамни, 11 процента от тях остават заедно няколко години.

Мъжките привличат женските с маховете на крилата си. Те ги повдигат нагоре и навън, като показват белите петна по бедрата си. Двойките общуват като преплитат вратовете си и правят други движения в синхрон. Гнезденето е в големи колонии, често с други видове, както корморани, така и чайки, пеликани и други водни птици.

Времето за размножаване варира в зависимост от вида. В тропиците се размножават целогодишно, тези в по-топлите райони по-рано от тези в студените. Гнездото е или на земята, или на дърво и е направено от пръчки, водорасли, облицовано с пера и трева.

Женската снася от 1 до 7, но най-често 3-5 яйца, синкаво-зелени на цвят и ги мъти последователно с мъжкия.

Яйцата се излюпват от 28 до 31 дни. Малките са голи и слепи, с пух по тях, до към края на първата седмица от живота си, хранят ги двамата родители с полуразградена риба в началото, а после с по-дребни цели рибки.

След 44 до 55 дни малките напускат гнездото и се присъединяват към общите места за нощуване, но са хранени от родителите още 2-3 месеца.

Младите започват на свой ред да се размножават на 3-годишна възраст.

Най-старият див корморан е живял 22 години, но средната продължителност на живота им е 15 години.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати