Орехче - едно от най-дребните птичета

Орехче
Снимка: Naturelady Pixabay

Природата е удивителна и ни радва с невероятните си растителни и животински видове. Тя ни представя огромно разнообразие и в птичия свят - от истински гиганти, които затулват небето с огромните си размери, до миниатюрни пернати, умиляващи човека с вида си.

В нашите географски ширини най-мъничкото птиче, което може да бъде срещнато, е орехчето. Малката кафеникава пухкава топчица наистина прилича на орехче и е голям песнопоец, пее по 18 часа в денонощието и за да не губи сили, изяжда големи количества вредни насекоми.

Така че тя е и в помощ на стопаните, защото прочиства градината, докато омайва човека с песните си. Най-добрата новина е, че може да се окачи къщичка за птици, за да се засели малкият певец и да остане в градината, защото видът не е мигриращ. Какво още знаем или можем да научим за орехчето?

Класификация на птицата орехче

Орехчето е с научно название Troglodytes troglodytes и е единственият член на семейство Troglodytidae. То е Врабчоподобна птица, два пъти по-малко от обикновеното врабче. Научното му название е взето от старогръцки, троглодити, където trogle означава дупка и се отнася до навика му да изчезва в кухини или пукнатини. Обитателят на пещерите, както в превод е научното му име, често изчезва вътре, докато ловува членестоноги или намира място за спане.

Популярното му име е мушитрънче, защото свива кълбовидното си гнездо под храсталаците и по цял ден е из тях, като ги преглежда за насекоми.

Птичето е описано за първи път от Карл Линей в Х издание на неговата Sistema Naturae през 1758 година под името Motacilla troglodytes. Родът Troglodytes е въведен през 1809 година от Луи Пиер Вейлот и сега видът е поставен в този род.

Изчислено е, че за последен път са споделяли общ предшественик с близки родове преди 4. 3 милиона години, много преди ледниковите цикли на плейстоцена, за които се смята, че са причина за спецификацията на много птичи родове.

Съществуват около 27 подвида на тази таксономично сложна птичка, като отделните подвидове се различават основно по оперението.

Как изглежда орехчето?

Има доста разлики в оперението на отделните популации на птичето. Все пак общото са миниатюрните размери на всички орехчета. Те са около 9-10. 5 сантиметра дълги, а теглото им е около 10 грама. Размахът на крилцата е 13-17 сантиметра.

Телцето на птичето е кръгло, плътно и набито, а перата му придават закръглен вид. Оперението е изцяло кафяво, но по вратлето има просветление, както и светли вежди. Опашката е къса, повдигната вертикално нагоре.

Човката е сравнително дълга, тъмнокафява на цвят, краката му са бледо кафяви. Младите птици са малко по-тъмни и това ги отличава от възрастните.

Полов диморфизъм не се наблюдава. Птичката има къси крила със силни дистални пера. Тези характеристики са, за да се адаптира за живот сред гъста растителност. Кръглите, къси крила изискват по-малко усилия и място, за да излитат или спират внезапно и те по-лесно маневрират сред препятствията. Наличните по-тежки и силни пера в краищата на крилата ги предпазват от счупване, когато нещо неизбежно се случи в непроходимата им среда.

Разпространение и местообитания на орехчето

Видът Troglodytes се наблюдава в Евразия и Северна Африка, областта Магреб. Може да се открие и в Северна Америка и Азия. Част е и от природата на България. Тези популации, които обитават по-студен климат, са прелетни, но по-често е местен вид. Орехчето обича да се заселва край потоците, обрасли с коприва, с изпопадали клонки и дървета, до подровените брегове на ручейчетата или до реки с надвиснали над водата храсти и дървета.

Орехче - едно от най-дребните птичета
Снимка: Laura Retyi Pixabay

През зимата се среща в различни райони, включително паркове и градини в селищата и тръстикови масиви във влажните зони, макар че обичайно е обитател на планинските части, както и на гористите места в низините.

Начин на живот и поведение на орехчето

Орехчето е добре познато в Европа. Мъничко като мишка, птичето се губи от поглед, когато ловува храната си. Движенията му са непрекъснати, но не бързи, за разлика от бързите му и директни полети. Малките му крилца трептят, докато лети от храст на храст. Орехчето е териториална птица, като територията му варира от 1 до 7 декара площ, най-често до 2-3 декара.

Мъжкият пее, за да даде да се разбере, че е завзел дадена територия. Гласът му е много силен и 10 пъти по-мощен от на петела, съобразено с размера. Пеенето е преди зазоряване или след залез. Доминирането се определя от това кой пее най-добрите песни.

Някои от видовете са мигриращи, други не. Миграцията се извършва на къси разстояния. Тя трае от октомври до март на следващата година. В студените зими се събират на групи, за да оцелеят по-лесно.

Размножаване на орехчето

Размножителният сезон на орехчето е от средата на март до средата на август. Мъжките се връщат винаги в предишната си гнездова територия или остават на място целогодишно.

Мъжките в по-суровите територии имат по една половинка, но в по-добрите райони са многоженци. След като територията е установена чрез пеене, мъжкият прави не едно, а 6-8 гнезда. Женските не са верни на едни и същи места всяка година. Те разчитат на по-широк диапазон на дома, който не защитават като мъжките.

След като женската е чула песните на мъжкия тя влиза в територията му и разглежда гнездата. Тя избира едно от тях и го обзавежда с пух. Обикновено женските предпочитат мъжки, чиято територия съдържа повече гнезда. Ако гнездото бъде унищожено от хищник, женската изоставя както гнездото, така и партньора си и намира нова половинка.

Възрастните мъжки обикновено строят гнездата си по-рано от младите, което им позволява да постоят повече гнезда. Гнездото представлява топка от листа и трева, скрито в основата на дънери или между камъни. Те имат входна дупка.

След като се настанят в гнездото, женските снасят 5 до 7 яйца, които са бели на цвят с червеникаво-кафяви петънца. Те са с тегло 1. 3 грама, от които 6 процента са черупка.

Само женските мътят яйцата, докато мъжкият охранява територията. Малките се излюпват с малко пухени пера. Грижите за малките са в зависимост от вида. Някои мъжки се грижат наред с женската за малките, други оставят цялата грижа за нея. Способни са и съвсем сами да отгледат потомството.

Малките са готови да излетят от гнездото след 2 седмици, но обикновено се завръщат, за да спят в него. Гнездото продължава да бъде за тях източник на топлина и грижа.

Орехчето рядко успява да оцелее повече от 2 години. Най-дългият регистриран живот в дивата природа е 6 години и 8 месеца.

Хранене на орехчето

Орехчето е насекомоядна птичка. Яде голямо разнообразие от безгръбначни животни. В допълнение към насекомите и техните ларви, които са основна храна, често се хранят с милипеди и паяци. Ако живеят в крайречна зона, може да ловят и водни безгръбначни. Заради малките си размери могат да достигат храна, която е недостъпна за други насекомоядни.

Самите птички са част от хранителната диета на други животински видове. Основният ловец на орехчета е котката, но също така враните, сойките и невестулките, които пият и яйцата на птичето. Интересна подробност е, че враните и сойките унищожават не само гнездата, в които има яйца, но и празните. Кукувицата също паразитира върху гнездата им с яйцата си.

Значение на орехчето в екосистемата

Върху орехчето паразитират различни видове акари. Нападани са от гръбначни и безгръбначни и са важна брънка в хранителната верига. За хората са полезни птичета, защото могат да бъдат ползвани за регулиране на популациите на вредители, с които се хранят.

Използват се и като показател за променящия се климат, защото студа влияе силно върху популацията им. Засега няма сериозна опасност за изчезване на популацията, но на някои места видът е защитен от законите за биоразнообразието.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати