Южноамерикански кондор

Южноамерикански кондор
Снимка: PublicDomainPictures/pixabay.com

Казват, че Андите са господар на Южна Америка. Само едно създание обаче господства над Андите. Това е южноамериканският кондор. Тази интересна птица сякаш превъзхожда самата природа. Кондорът прелита големи разстояния и представлява специална гледка в небето над Южна Америка. Почитан е от много култури и е национален символ на Чили, Перу, Еквадор, Боливия, Аржентина и Колумбия.

Макар да не е най-красивото творение на природата, южноамериканският кондор е истинският властелин на небето. Той е една от най-големите летящи птици на Земята и на размаха на крилите му съперничи само скитащият албатрос.

Изящният полет на тази величествена птица е гледка, която вдъхновява и респектира. Добре е да научим повече за крилатото създание, която вдъхновява човека, гледайки го високо от небесата.

Класификация и разпространение на южноамериканския кондор

Южноамериканският кондор, наричан още Андски кондор, е с латинско название Vultur gryphus. Той е птица от Новия свят и принадлежи на семейството на лешоядите - Cathartidae. Кондорът е единствен представител на рода Vultur.

Открит е в планините на Андите и прилежащите тихоокеански брегове на Западна Южна Америка. В зависимост от това в коя от държавите се наблюдава, името му се променя на перуански кондор, еквадорски кондор и други.

Кондорът представлява голям черен лешояд, но неговото точно таксономично разположение спрямо останалите 6 вида лешояди остава неизяснено.

Въпреки че лешоядите от Стария и Новия свят са сходни на външен вид и изпълняват сходни екологични роли, те са се развили от различни предци в различни части на света и не са тясно свързани. Предполага се, че тези от Новия свят са по-тясно свързани с щъркелите.

Андският кондор, за разлика от калифорнийския, от когото са останали много фосили, не е така добре представен от вкаменелости. Видовете фосили от него, за които се предполага, че са плейстоценови, , не се различават съществено от сегашния вид, но поради намерени някои по-малки кости се предполага, че палеовидът е бил по-малък.

Видът на южноамериканския кондор е описан за първи път от Карл Линей в Х издание на Sistema Naturae през 1758 година и запазва първоначалното си име Vultur gryphus.

Родовото име Vultur е пряко взето от латински и означава лешояд. Специфичният епитет gryphus идва от старогръцки и означава нос -кука. Самата дума кондор идва от езика на индианците кечуа.

Как изглежда южноамериканският кондор?

Въпреки че калифорнийският кондор от човката до опашката е с около 7-8 сантиметра по-дълъг, Андският кондор има по-широк размах на крилата, варира от 270 до 330 сантиметра. Той също така е по-тежък, теглото му е между 11 и 15 килограма за мъжките и от 8 до 11 килограма за женските. Общата дължина на птицата е 100-130 сантиметра. Акордът на крилото е 75-85 сантиметра, опашката е 33-38 сантиметра.

Наблюдава се полов диморфизъм, като мъжкият е по-едър, което е изключение при хищните птици, където женските надвишават мъжките.

Кондорите имат най-голямото средно тегло за всяка жива летяща птица, изпреварвайки лебедите и пеликаните.

Оперението на птицата е изцяло черно, с изключение на бели пера около шията, образуващи якичка. Също бели пера на крилата, особено забележими при мъжките.

Главата и шията са чисти от оперение, на цвят са червени до черно-червено, като стават по-ярки, когато птицата се развълнува. Главата е малка и има гребен на върха, който е тъмночервен и се нарича карункул. Кожата около шията му е увиснала.

Младите птици са сивкаво-кафяви на цвят, но с черна глава и шия.

Средният им пръст е силно удължен, а задният е слабо развит, краката са по-приспособени за ходене и не са толкова полезни като оръжие, както е при останалите хищници.

Клюнът е закачен и пригоден да разкъсва гниещо месо.

Ирисът на мъжкия е кафяв, докато при женската е червен. Те нямат мигли, за разлика от повечето хищни птици.

Южноамерикански кондор в небето
Снимка: wrupcich/pixabay.com

Местообитания на южноамериканския кондор

Местообитанията на южноамериканския кондор са открити пасища и алпийски райони с надморска височина до 5 хиляди метра. Той предпочита сравнително открити, незалесени райони, които му позволяват да забележи мърша от въздуха.

Понякога се спуска до низинните и пустинни райони на Чили и Перу и може да бъде видян в буковите гори в Патагония, както и над ливади, защото там се срещат тревопасни животни. Разпространението му се влияе и от скалите за гнездене.

Размножаване на южноамериканския кондор

Половата зрелост на птицата настъпва късно, чак на 5 или 6 години. Все пак кондорът достига до 50, дори до 70-годишна възраст, дълголетна птица е. Тя няма регистрирани естествени врагове сред хищниците.

В периода на ухажване шията на мъжкия се зачервява силно, стига до ярко жълто и се надува. Ритуалите на ухажване включват приближаване на женската с изпъната шия и крила, съскане и щракане и танц.

Размножава се на голяма височина, от 3 до 5 хиляди метра. Гнездото се състои от няколко пръчки около яйцата и поставено на недостъпни скали. В крайбрежните райони, поради липса на високи скали, се позиционира по клонове и между камъни.

Женската снася 1 или 2 синкаво-бели яйца с тегло около 280 грама през февруари и март всяка втора година. Инкубацията трае от 54 до 58 дни и се извършва от двамата родители. Ако някое яйце се изгуби, женската снася друго.

Малките са покрити със сивкав пух и се отглеждат до 6 месеца от родителите, когато вече могат да летят. Но те все пак продължават да живеят и ловуват с родителите си 2 години, докато бъдат изместени от новото люпило.

Като цяло отглеждането на поколение при кондора и бавно и трудно и затова не се прави люпило всяка година.

Хранене на южноамериканския кондор

Въпреки големината си кондорът не ловува, а търси храната си на земята. Той е типичен чистач, който се храни основно с мърша. Обитава големи територии и често пътува повече от 200 километра на ден в търсене на мърша.

Във вътрешните райони предпочита трупове на големи животни. Яде наличните най-големи такива на лама, алпака, рея, елен, броненосец.

Сдобиват се с каротеноиди от растителна материя в кланични трупове или пресни растения. Повечето живеят в близост до домашни животни във вътрешността - коне, магарета, овце, свине, кози, кучета.

Южноамериканските кондори се хранят и с трупове на дивеч като зайци, диви прасета, лисици.

Кондорите по крайбрежието най-често ядат труповете на морски бозайници и китоподобни. Те нападат и гнездата на по-малки птици, за да се хранят с яйцата им..

Наблюдавани са да ловуват живи дребни животни като зайчета, гризачи и птици, удряйки ги многократно с клюна си.

Всички кондори засичат миризмата на разлагащия се труп, улавяйки аромата на газа, който се произвежда в началния етап на гниенето.

Кондорът доминира над всички чистачи и е птицата, която разпорва кожата на умрялото животно, за да се нахрани с вътрешностите. Те често се връщат няколко дни по ред до трупа, за да се хранят, но понякога поглъщат големи количества храна, след което им е трудно да се издигнат от земята.

С начина си на хранене кондорът е важна чест от екосистемата, която в противен случай би се превърнала в източник на болести.

Южноамериканският кондор и човекът

Мястото на птицата в символизма и фолклора на южноамериканските народи е наистина впечатляващо. В митологията той олицетворява слънцето и е изобразяван върху платове и керамика.

Изящният му полет и респектираща гледка и затова грижата за опазването му го записва в Червената книга на застрашените видове.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати