Какво не знаем за къдроглавия пеликан?

Къдроглав пеликан
Снимка: vargazs/pixabay.com

Пристигането на пеликаните у нас всяка година е факт, който предизвиква вълнение не само сред ангажираните с тях орнитолози, но и сред обществото, защото тези птици са рядък и застрашен животински вид.

Макар че са доста неугледни на вид, пеликаните са забележителни създания. Това е най-големия жив вид, който може да лети. Крилата му са сред най-големите сред всички пернати и само албатросът му съперничи в тази класация.

Прекрасната птица, подобно на орела, може да се рее във въздуха. Издигането му, без помощта на вятъра, често е трудно упражнение, защото птицата трябва да се засили във водата, да маха силно с крила и да рита с краката си, за да набере скорост за излитане. Във въздуха вече тя изглежда царствено. Тъй като е скъп гост на наша територия, редно е да я познаваме добре.

История на къдроглавия пеликан

Къдроглавият пеликан е с латинско название Pelecanus crispis и принадлежи на семейството на пеликаните - Pelecanidae.

През периоди, когато климатът е бил по-топъл, птицата е била по-широко разпространена в Европа. Голям брой фосили са открити отпреди 7400-5000 години преди Христа в Дания, а отпреди 1900-800 години преди новата ера - в Централна Европа и Великобритания. Това съвпада с Холоценовия климатичен оптимум, а сегашното бавно разширяване на обхвата е отговор на съвременните климатични промени.

Как изглежда къдроглавият пеликан?

Къдроглавият пеликан е една от най-големите съвременни птици, наред с албатроса. Дължината на тялото на птицата е от 160-180 сантиметра, теглото варира в граници между 7 и 15 килограма. Този пеликан има огромен размах на крилата - от 290 до 345 сантиметра и когато лети прилича на малък делтаплан.

Различава се от вида розов пеликан по къдравите пера, които има на тила си. Оттам идва и името му. Има сиви и къси крака и сребристо-бяло до сиво оперение. Възрастният пеликан сменя цвета си на кремав или сивкаво-кафяв. Младите птици са сиви и нямат розовото петно на главите, каквото имат младите бели пеликани.

Мъжкия и женската са еднакво оцветени, но женската на къдроглавия пеликан е по-едра от женската на подобните им бели пеликани и с това къдроглавите изпреварват белите по средни размери.

Средното тегло на къдроглавия пеликан от 11, 5 килограма я прави и най-тежката летяща птица в света. Неин конкурент в Европа е лебедът.

Друга отличителна черта на къдроглавия пеликан е неговият клюн. Той е най-големият от всички птици. Костите на клюна и на целия скелет на птицата имат имат множество кухини, пълни с въздух, което ги прави леки, без да намалява здравината им.

Под долната челюст къдроглавият пеликанът има кожена торбичка, в която държи уловената риба. Размерите на този своеобразен склад на храна е доста впечатляващ. През брачния период торбичката, както и долния край на клюна придобиват оранжево-червен цвят, а горната част е жълта и това прави птицата много интересна на вид. През зимата клюнът добива лек мътно жълт цвят. Дължината му е от 36 до 45 сантиметра, по-дълъг е клюна само на австралийския пеликан.

Краката на къдроглавия пеликан са къси, с плавателни ципи между пръстите, което прави птицата доста мудна и тежко стъпваща на сушата, но във водата е отличен плувец.

Ято Пеликани

Къде живее къдроглавият пеликан?

Къдроглавият пеликан обича крайбрежието на големи водни басейни, богати на риба, както и реките и езерата по източното крайбрежие на Черно море. Може да се наблюдава и край бреговете на Азовско, Каспийско и Аралско море, езерото Балхаш. Казахстан, Монголия и Северен Китай са страни, където къдроглавият пеликан е един от обитателите, а също и България.

Резерватът Сребърна е предпочитано място за гнездене от този вид, но се появяват и на Бургаското езеро, където колониите им наброяват няколко стотин индивида.

Видът обича топлите месеци и високите температури и затова е гнездящо - прелетна птица, която преминава и отчасти зимува у нас и пътува на кратко разстояние. През зимата отлита за Нил. В края на август напуска ареала си и се връща отново през март.

С какво се храни къдроглавият пеликан?

Къдроглавият пеликан се храни почти изцяло с риба. Сред предпочитаната е шаран, европейски костур, змиорка, сом, кефал, щука, червеноперка. Този вид пеликан се нуждае от около 1200 грама риба на ден и може да приема и по-малки рибки, но ги игнорира за сметка на го-големите.

Най-често къдроглавият пеликан се храни в групи от по две или най-много три екземпляра. Ловът на риба има своята последователност: птицата плува бавно, докато внезапно не забие главата си под водата, изгребвайки рибата навън, заедно с големи маси вода. Вадата се изхвърля от страните на торбичката, а рибата се поглъща.

Понякога пеликанът не изяжда веднага рибата, която е уловил, и тя стои като запас за по-късно в торбата.

Храната на къдроглавия пеликан се допълва от ракообразни, червеи, бръмбари и малки водни птици или яйца.

Размножаване при къдроглавите пеликани

Сред силно социалното семейство на пеликаните, къдроглавият им представител може да има най-малко социални наклонности. Той гнезди в сравнително малка група в сравнение с другите видове и има случаи да строи самотно гнездо.

Най-често къдроглавият пеликан може да се открие в колония, която е около 250 бройки. Възможно е да се смели с колонията на големите бели пеликани. Избраните места за гнездене са острови в големи водни тела - лагуни или речни делти.

Поради големия си размер птиците тъпчат растителността в района около гнездата и по такъв начин местата за гнездене могат да станат неподходящи поради натрупаната кал след около 3 години.

Гнездото на къдроглавия пеликан представлява купчина трева, тръстика, пера и пръчици с умерена големина. Обикновено размерът около 1 метър дължина на 63 сантиметра ширина. Гнездата са близо до земята на плаваща растителност.

Размножаването при къдроглавите пеликани започва през март или април. Женската снася от 1 до 6 яйца, като нормата е 2. Те тежат от 120 до 190 грама и са бледосини на цвят. Мътенето е от 30 до 34 дни и се извършва от двамата родители. Пилетата се излюпват голи, но скоро им пониква бяла перушина. Хранят се от торбичката на родителите, които отварят широко човките си, за да могат малките да достигнат до храната вътре. Тя е полусмляна и лесна за консумация от пилетата.

Къдроглави пеликани на сушата

Потомството става независимо на възраст от 100 до 105 дни. Успехът на гнезденето зависи доколко е ограничена възможността за хищничество на гнездата. Чакалите, лисиците, вълците и рисовете са редовните хищници, които нападат гнездата на къдроглавия пеликан.

Половата зрялост при къдроглавия пеликан настава на 3 или 4 години.

Статус на къдроглавия пеликан

Къдроглавият пеликан значително е намалил обхвата си, много повече от вида Бял пеликан. Предполага се, че в момента от вида съществуват около 100 хиляди до 200 хиляди двойки пеликани.

Драматичният спад от миналия век беше по неизяснени все още причини. Предполага се, че основна роля играят бракониерството, загубата на местообитания заради човешката дейност, нещастните случаи и други. Видът къдроглав пеликан е силно уязвим и е включен в Червената книга на защитените видове.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати