Сокерица

Сокерица
Снимка: blende12/pixabay.com

В птичия свят има много пернати, които са част от дивата природа, но могат да живеят удобно и в човешко присъствие. Такова семейство, което естествено, е добре познато на хората, е на Врановите.

Добре познати са ни враната, гарванът, сойката, свраката, гаргата и повечето присъстват в народното творчество, като им се приписват човешки качества. Някак в страни от тази компания седи още един член на семейство Вранови. Това е сокерицата.

Тази птица е интересна и разпространена в България, но не я откриваме в приказките, а само в научната литература. Това не означава, че тя не заслужава специално внимание.

Разпространение на сокерицата

Сокерицата е с научно название Nucifraga caryocatactes и е член на пъстрото и весело семейство на Врановите птици от разреда на Врабчоподобните. Може да бъде открита и на територията на нашата страна. Наричат я още орешарка.

Европа и Азия са дом на сокерицата, дори северните райони в близост до Полярния кръг не я плашат. Това е обяснимо, тя се води от типа на северните птици, които се справят добре в студа. Само при екстремно ниски температури в най-суровите зими може да мигрира към Източна Европа и Балканите, подгонена от сибирския студ.

У нас може да бъде наблюдавана в Рила, Пирин, Родопите, Витоша, Осогово, Централна и Западна Стара планина.

Нейният ареал включва иглолистни гори, които растат във високите части на планините. Обича боровите гори, но може да бъде видяна и в други типове иглолистни гори или в смесени. Не е защитен от закона вид, което значи, че не е рядка птица, но поради местообитанията, които предпочита, не е достатъчно позната. И може би затова не е успяла да стане част от фолклора.

Класификация на сокерицата

Сокерицата е един от многото видове, описани от Карл Линей в Sistema Natura от ХVІІІ век. Все още носи оригиналното си име Nucifraga caryocatactes. Името е базирано от латинското nut. Има 9 признати подвида в цял свят.

Как изглежда сокерицата?

Външен вид на сокерицата
Снимка: Erik_Karits/pixabay.com

Сокерицата е средна по големина птица. Дълга е около 32-35 сантиметра и е малко по-малка от познатата ни гугутка. Има размах на крилата 49-53 сантиметра. Сойката, която е нейна роднина, е по-малка по размер. Главата на сокерицата е по-малка от тази на сойката и няма никакъв гребен.

Оперението на сокерицата е предимно шоколадово кафяво на цвят, с ясно изразени петна и ивици. Главата отгоре и крилата са изцяло тъмни, без петна и пръски. Подопашката и краищата на опашката са бели.

Крилата и горната част на опашката на пернатото са на практика черни, но със зеленикавосин блясък. Окраската на тази птица напомня много на скореца и могат да бъдат сбъркани.

Има дълга, заострена и силна човка. Представлява един от познатите видове орешарки. Наричат ги така, защото обичат костилковите култури и трошат черупките с 1-2 удара на силната си човка. Чупенето на здрави костилки с клюн им е донесло друго название -лешникотрошачки.

Ирисът, краката и стъпалата на птицата са черни. Около очите има бял пръстен, а на тила си - чернокафяв калпак. Полетът на сокерицата е вълнообразен и правят впечатление широките крила и късата опашка, докато лети. Гласът на птицата прилича на този на сойката и е силен и суров.

Популациите показват малки разлики. Някои могат да бъдат разделени по размера на човката. Някои се срещат в планинските иглолистни гори на юг в Европа, други в Алпите, Карпатите и на Балканите, а трети - в морските райони на Китай.

Хранене на сокерицата

Най-важните хранителни ресурси за този вид са семената, главно борови ядки от различни видове бор. На места, където не се срещат борови дървета, смърчовите семена ги заместват. Лешниковите ядки също са любима храна на сокерицата и важна чест от диетата ѝ.

Тези, които ядат лешникови ядки, имат по-дебели човки за счупване на твърдата черупка. Ако самата черупка е прекалено твърда, птицата я държи между краката си и я чуква с човката си като с длето.

Заради хранителната диета се открива и специална адаптация на езика. Върхът му се раздвоява на два дълги заострени придатъка, които са кератинизирани. Смята се, че това им помага да се справят с черупчестите семена на иглолистните дървета.

Излишното семе те винаги съхраняват за по-късно, трупат запаси за зимата. Поради това са отговорни за засяването на нови дървета от предпочитаните от тях видове, включително възстановяването на швейцарския бор върху големи площи в Алпите и централна Европа, разчистени преди това от човека.

Орешарките се хранят също с насекоми и малки птички, както и с техните яйца. Не се отказват също от дребни гризачи и мърша.

Размножаване на сокерицата

Особености на сокерицата
Снимка: blende12/pixabay.com

Сокериците са моногамни птици. Създават двойка и остават заедно цял живот. Те защитават своя територия, която се простира на много голяма площ - между 20 и 30 декара.

Гнезденето при този вид е доста ранно, но това се прави, за да се използват максимално боровите ядки, съхранени от предишната есен. Самото гнездо се вие високо в иглолистна дървесина, по-рядко се използват широколистни дървета, и се позиционира, така че да бъде от слънчевата страна. Прави се стабилно, средно на дълбочина и постлано с меки материали.

Женската най-често снася 2 до 4 яйца, които се мътят в продължение на 18 дни, като женската е на смяна при яйцата през нощта.

Малките се хранят след излюпването си и от двамата родители. Малките стоят дълго с възрастните птици, а след 21 до 28 дни вече могат да излетят. Те обаче следват родителите си навсякъде, за да научат техниките за съхраняване на семена, които ще им бъдат необходими за оцеляване в суровата среда, сред която живеят.

Сокерицата отглежда едно поколение годишно през периода май-юли.

Начин на живот на сокерицата

Тази птичка има много голям ареал на разпространение. Той е на 10 милиона квадратни километра в световен мащаб. Освен това има голяма глобална популация, която достига до 1 милион и 700 хиляди индивида в Европа.

Орешарките не са мигриращ тип птици, но са в състояние да напуснат обхвата си, ако липсата на реколта ги лиши от възможността да се снабдят с храна. Наблюдавани са спорадични бродници от този вид и поради студеното време в Сибир.

Тяхното царство са високите иглолистни дървета, по които се придвижват ловко, като се захващат за клоните и стеблата.

Мястото на сокерицата в птичия свят и семейство Вранови

Сокерицата е интересна за наблюдение, тъй като е в същата екологична ниша като своята роднина сойката.

Тя си прави складове с храна за зимата, като изкопава дупки в земята и пренася в гушата си всякакви ядки и семена, а после зарива дупката. Птицата знае къде е скрила запасите си и може да ги намери даже под дебел пласт сняг. Това говори за нейната интелигентност и съобразителност.

Наблюдението се облекчава от това, че птицата не се страхува от човека и позволява приближаване до нея на метър разстояние, но пък се затруднява от факта, че живее сред гъсти корони на дърветата, движи се ловко и бързо и трудно се следи. Освен това си крие добре по време на гнезденето.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати