Какапо - какво трябва да знаем

Какапо
Снимка: newscientist.com

Сред най-красивите представители на птичето царство безспорно се нареждат папагалите. Изумителното цветово разнообразие, способността на имитират звуци и човешки говор, правят тези пернати любими и привлекателни птици за човека. Особено красиви птици са Ара, Жако, вълнисти папагалчета, но не за тях ще говорим днес, а за един чудак.

Сред царството на палагалите обаче също има особняци. Такъв е папагалът, наречен какапо. Той е странният роднина, който не може да не бъде обичан, но пък рядко може да бъде разбран. Това е интересна и уникална папагалова птица, която не лети, броди из горите нощем, изминавайки километри в търсене на храна, а освен това е най-едрият вид, който отлично се катери по дърветата, вместо да литне до върха.

Чудната птица е дълголетна, какапо живее до 90 години и е един от най-старите видове папагали на Земята. Населява планетата ни от около 80 милиона години.

Останали са само около 100 птици и какапо е застрашен вид, защото човекът, който се появявайки се в местообитанията му, довежда кучета, котки и плъхове и в тяхно лице какапо се сдобива с врагове. Те атакуват яйцата и малките пилета и застрашават разкошната и рядка птица. Добре е да знаем повече за нея, за да разберем необходимостта да бъде съхранена заради нейната уникалност.

Класификация и местообитание на Какапо

Какапо има наименование на латински Sreigops habroptila. Sreigops на старогръцки означава просто бухал и затова го наричат още бухалов папагал. Защото прилича сова и бухал.

Уникалността на вида е потвърдена от последни изследвания и затова какапо са отделени като отделно семейство папагали.

Името му от езика на местното племе, което обитава ареала му означава папагал на нощта и е от реликтите на Нова Зеландия.

Първоначалните местообитания на какапо са били из цялата територия на Нова Зеландия, но сега е запазен само в югозападната част на Южния остров.

Обитава гори с висока влажност, но 1500 метра над морското равнище.

За него се твърди, че е един от най-старите живи видове птици на Земята. Открит е от орнитолога Джордж Робърт Грей през 1845 година. Близък е до видовете Кеа и Новозеландски кака, застрашени папагалови птици.

Характеристика на Какапо

Какапо е красива пъстра птица. Оперението на рядкото пернато е събрало всички красиви ярки цветове, съчетавайки ги по неповторим начин. Оперението е основно жълто-зелено на цвят с черни точки. Долната част на тялото е зеленикаво-жълта, а горната е мъхесто зелена. Черни ивици минават по гърба. В други части на тялото минават ивици с различни цветове - тъмнокафяво, лимонено жълто, зеленикаво, а клюнът на птицата е сив.

Тъй като какапо не лети, нейните пера са доста различни на допир в сравнение с другите птици. Те са леки и меки, а не твърди, както обикновено сме свикнали при летящите птици.

Какапо е изчезващ вид

Дължината на тялото на какапо е 60 сантиметра, теглото в зряла възраст достига от 2 до 4 килограма, което прави какапо много едър вид папагал.

Лицевите пера на какапо образуват лицевия диск, който е много подобен на този на совите и изпълнява най-вероятно локационна функция.

Краката му са къси, с огромни стъпала и малки крила, както и сравнително къса опашка.

Една много необичайна характеристика на какапо е силната, но в същото време приятна миризма, наподобяваща тази на цветя и мед или пчелен восък. Определят аромата им като флорален меден и се смята, че така те привличат своите роднини.

Скелетът на птицата е много различен от другите папагали, поради загубената способност за лети активно. Поради тази причина какапо има къси крила със заоблени краища. Гръдната му кост е малка, килът е нисък, слаборазвит и скъсен в гръбначния стълб. Тазът на птицата е по-широк от този на други представители на папагалите. Някои кости на краката са по-дълги, други елементи са съкратени.

Мускулната слабост, характерна за какапо, както и недоразвития кил диктуват неспособността на птицата да лети. Очевидно какапо замества някои видове бозайници, извършвайки присъщата за тях дейност. Това е характерно и за други видове в Нова Зеландия, където липсват основни групи бозайници.

Начин на живот на какапо

Какапо е нощен папагал и в това отношение е единствен по рода си. Всички останали папагали са дневни птици. Какапо кацва в прикритието на някое дърво или на земята и с настъпването на нощта започва да обикаля територията си. Птицата е самотник и търси компанията на женските само в сезона на размножаването. Те строят малки гнезда в скални пукнатини или в гъсти горски гъсталаци.

Въпреки че не може да лети активно, птицата е отличен катерач. Може без проблем да се изкачи на върха на високо дърво. Спускането става като разперва крила, подобно на скачането с парашут. Така изминава 20 до 50 метра.

В дневните часове птицата се крие в дупки или цепки от скали. Нощем по утъпкани и познати пътеки търси плодове или сока от растенията, а също дъвче листа и така се храни.

Какапо не се страхуват от хората. Някои индивиди даже се държат като домашни котки. Приемат хората и обичат да бъдат галени. Привързаността им към човека се изразява в просене на внимание и лакомства.

Много странен е гласът на птицата. Тя е едра и силният и специфичен звук, който издава, прилича на грухтенето на прасето или на рева на магарето.

Хранене на какапо

Клюнът на какапо е пригоден да нарязва храната. Поради тази причина какапо има прекомерно тясно гърло в сравнение с други птици с нейния размер. Основната храна на птицата е растителна, която е в изобилие в тропическата гора. Над 25 вида тропически растения се смятат годни за храна на какапо.

Цветният прашец, корените на младите растения, младата трева и някои видове гъби се считат за техни любими лакомства.

Какво се среща в Нова Зеландия

Други растения, които не пренебрегват, са мъха, папрата, семената и ядките на различни растения. Папагалът бере млади меки издънки на храсти, парчета от които могат да бъдат откъснати с помощта на човката. Въпреки изцяла растителната диета, какапо не възразява да хапне гущери, които попадат в нейното полезрение.

Размножаване на какапо

Сезонът на чифтосване на какапо е в началото на година - от януари до март. По това време мъжкият започва активно да примамва женската, издавайки специфични звуци, които се чуват на километри. Този период е свързан с плододаването на уникално местно дърво, богато на витамин Д, който подпомага размножителния процес.

Мъжкият подрежда няколко гнезда във форма на чаша, свързани чрез специално утъпкани пътеки. След това преминава по няколко километра на ден от едно гнездо до друго, издавайки звуци, с които примамва женската. През този период птицата губи значително тегло.

Мъжкият изпълнява интересен танц с отворена човка и размахвайки криле пред женската. Тя преценява до каква степен мъжкия се е справил с желанието на угоди на женската и следва кратко чифтосване. После женската подрежда гнездото, а мъжкият тръгва в търсене на друга партньорка.

Снасянето и излюпването на яйцата, както и грижите за пилетата преминава без участието на мъжкия. Снесените 1 или 2 яйца наподобяват на яйцата на гълъба и след месец се излюпват пилета. Майката се грижи за тях, докато са безпомощни.

Когато са готови да се отделят, те се заселват в близост до родителското гнездо. Растежът и половата зрялост на тези птици и много бавен процес. Мъжките са възрастни една на 6 години, а женските още по-късно.

Потомство отглеждат веднъж на 3-4 години. Затова популацията е малочислена и птицата е застрашена с появата на врагове.

Защитен статус на какапо

Уникалният папагал е силно застрашен вид с много малък ареал. Причината да бъде пред изчезване са много. Като се започне с това, че маорите смятали месото на птицата за деликатес и я ловувал, а по-късно други народи се опитвали да я превърнат в домашен любимец и се стигне до основната причина за изчезване на цялата популация - внасянето на други животни, които са врагове на какапо, защото унищожават както птицата, така и нейните яйца. Колонизацията на естествените местообитания на интересната птица от хората е главната причина за състоянието на популацията днес.

Сега са в Червената книга на застрашените видове и правителството на Нова Зеландия се опитва със законови мерки да спаси от пълно изчезване една от най-старите живи птици в света.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати