Фазани - всичко са красивите птици

Пръстенчат фазан
Снимка: MabelAmber/pixabay.com

Основен местен дивеч у нас, а и на много други места, е фазанът. За красивата птица ловните дружинки организират излети през по-голямата част от ловния сезон.

Местният за нашата страна колхидски фазан е естествен вид, който обитава от незапомнени времена районите на Южното Черноморие, Тракийската низина и поречието на Тунджа. Още от времето на късния миоцен ценният ловен обект е населявал нашите земи, за което свидетелства фосил, намерен в Благоевградска област.

Днес фазанът се отглежда във ферми със стопанска цел, но може да бъде срещнат и в естествената му среда сред природата. Наред с колхидския фазан са изкуствено разселени още два вида - пръстенчат и монголски фазан и поради смесването им, днешните фазани са почти еднородна група, която заслужава вниманието на хората заради приноса си в дивечовото разнообразие.

Класификация на фазана

Фазанът, с латинско название Phasianus, е род птица от семейството на Фазановите, което включва тежки наземни птици с голяма разнообразие.

Те принадлежат към разреда на Кокошкоподобните и заедно с Гъскоподобните образуват голям разред птици с общи характеристики.

От всички фазанови у нас Колхидският фазан е местен представител на пернатия дивеч.

Домашния петел е негов близък роднина. Пъдпъдъците и яребиците също принадлежат към близките му видове.

Освен Колхидски, у нас фазанът е представен от още два вида - Пръстенчат и Монголски, като трите вида фазани са вече смесени.

Как изглеждат фазаните?

Фазанът е средна по размер птица. Дължината на мъжкия фазан от човката до върха на опашката е 75-90 сантиметра, тежи до 1800 грама.

Женската е значително по-малка. Тя е от 50 до 65 сантиметра дълга и до 1200 грама тежка.

Опашката на фазана е много дълга, надвишава дължината на крилото. Състои се от 18 пера, заострени на края.

Крилата са по-къси и също заострени. Оперението на мъжкия е много ярко. Главата и шията на фазана са много лъскави, тъмнозелени, с малки кичури удължени пера по краищата. На гърдите перата на фазана са ярко червени, преливат в златисто. Останалата част от тялото е обагрена в кафеникаво, с черни и кафяви петна. При мъжките може да се забележи бяла яка.

Оперението на женската е кафеникаво с тъмни и червеникави петна и това я прави трудно забележима сред растителността. Младите птици приличат на женските.

На темето си фазанът има две прилични на рогчета снопове пера, които са отстрани на главата, а на краката има шпори с различна дължина според възрастта.

При мъжкия фазан главата е покрита с гола червена кожа.

Пръстенчатият фазан е с по-светло оперение и малко по-едър, към 2 килограма. Разликата с монголския е, че е по-предпазлив от него.

Начин на живот на фазаните

Фазан дивеч

Фазаните са красиви птици, които ходят основно по земята, макар че спят по дърветата най-често. Те тичат бързо из гъстата растителност, която е любимото им място. Обичат да са близо до вода. Укритието в гъсталаците, където намират храна, както и близостта до водните тела е перфектното местообитание за тях.

За да се храни, фазанът бяга много бързо, както и за да избяга от преследвачите. По бързината на бягане той надминава всички останали птици, които се числят към пилетата. Лети с неохота, но когато се налага, показва умели летателни способности. Той има отлично развита гръдна мускулатура.

Когато е изплашен, фазанът се засилва и бяга много бързо около 8-10 метра и след това преминава в хоризонтален полет.

Когато стои на дърво, птицата стои изправена, или лежи на клона, отпускайки дългата си опашка почти вертикално надолу.

През зимата фазаните се събират на ята, които се състоят от няколко люпила. Обикновено ятата на мъжките са отделно от женските и са повече от тях, което се дължи на по-високата смъртност на женските фазани покрай излюпването и отглеждането на поколението. Цялото люпило се държи около майката до началото на есента, когато ятото се разпада и мъжките се отделят. До тогава доживяват най-много половината от малките.

Следите на фазана приличат на следите на средно голяма домашна кокошка. Оставя дълги следи, което помага да се намери птицата през зимата.

Хранене на фазаните

Фазаните се хранят на земята основно със семена и листа от диви и култивирани бобови растения, зърнени култури и елда. Плодове, зеленчуци, кореноплодни и корените и младите издънки на растенията също са част от менюто на фазана.

През лятото фазаните ядат и насекоми - скакалци, буболечки, особено колорадски бръмбари, като един фазан изяжда по 4 килограма бръмбари за един сезон.

През есента се птицата се прехвърля на семената на пшеницата, овеса, ечемика, царевицата.

Фазаните ядат и мекотели, жаби, гущери, змии, както и с мишки, които убиват с един удар на човката си.

Размножаване при фазаните

През размножителния период на фазаните много характерно е, че тази птица променя напълно поведението си. От напълно мълчалива, тя става особено разговорлива. Звуците, които издават фазаните, са твърде неприятни за слуха. Те са особено остри. Писъците им са съпроводени с повдигане на опашните пера и размахване на криле, както прави петелът.

Фазанът е полигамен вид. Всеки мъжки си има харем, в който се включват до 5 женски и всички като стадо пилета се скитат в гъсталака в търсене на храна. Чифтосването на фазаните е засилено през април, когато писъците на фазана се чуват на 300-400 метра.

По време на ухажването фазанът се държи точно като домашния петел. След чифтосване мъжкият престава да обръща внимание на женската. Събира се с други петли и обикаля из териториите, които обитават.

Златен фазан
Снимка: 70154/pixabay.com

Женските фазани си подреждат прости гнезда на земята веднага след чифтосването. Това става през май-юни. В гнездото тя снася 8 до 12 кафеникаво-зелени яйца без петна. После ги мъти 25-26 дни. Пилетата се излюпват напълно развити. Те са с пухкава перушина, жълта на цвят. Майката веднага ги храни. След около 3 седмици те вече могат да нощуват по дърветата, редом с майка си.

Те остават до майка си до късно есента, когато ятото се разпада. Мъжките се отделят първи и се присъединяват към ятата от други мъжкари, а женските го правят, когато са способни да се размножават.

Врагове на фазаните

Едва ли има друга дива птица, която да има толкова много врагове. Тъй като е много пъстра, тя става лесна плячка на всякакви хищници.

Най-големият враг на фазана в дивата природа е лисицата. За нея фазанът е постоянен лов и тя често хапва от вкусното му месо. Фазани ловят също невестулките, котките, кучетата, както и орлите, някои соколи, а язовецът, таралежът и други хищни животни похапват от яйцата му.

Все пак от всички най-голям враг на фазана остава човекът, който унищожава фазана във всички етапи от неговото развитие. Капаните, примките и ловът изтребват целогодишно голяма бройка от красивите птици.

Болести по фазаните

Както в природата, така и в полудиво състояние не са наблюдават болести по фазаните, които биха направили тази птица податлива на масов мор, дори там, където се размножават в значителни размери. Ето защо тя е толкова предпочитан ловен обект.

Лов на фазани

Фазанът е предпочитан ловен обект от най-дълбока древност. Това се дължи на вкусовите качества на месото от фазан и на лесната обработка.

Фазанът е много вкусен и питателен, месото е диетично, сочно и с прекрасен аромат на дивеч. То е светло, почти бяло, приготвя се бързо и по всевъзможни начини и винаги резултатът е отличен. Ястията с фазан са вкусен деликатес.

Както казахме по-горе, отглеждането на фазан също е възможно. Ако и вие искате да се сдобиете с тази птица, вижте нашите обяви и цени за фазани.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати