Щъркелите - какво трябва да занем

Щъркелите

Първата представа за пролетта се свърза с щъркела. Идването му ознаменува края на дългите зимни студове и дори когато земята още е под снежната покривка, появата на първия щъркел извиква представа за пролетните дни. Затова тази птица е толкова чакана по нашите земи. Щъркелите са обичани от хората и радостта от присъствието им близо до човешките домове е голяма. Чувстваме като част от семейството. И като такива трябва да ги познаваме добре.

Видове щъркели

Класификацията на щъркелите е направена през 1760 година, когато френския зоолог Брисон отделя вида в род Ciconia, след като две години преди това шведският ботаник Линей описва Белия щъркел под името Ardea ciconia.

Двете имена - на вида и на рода идват от латинската дума за щъркел. Това име намираме за птицата и в трудовете на древногръцките мислители Хораций и Овидий.

Цялото семейство наброява 19 вида щъркели отделно се дели на родове, които са 6: Жълтоклюн щъркел; Цепкоклюн щъркел; Обикновен щъркел; Седлоклюн щъркел; Рода на щъркелите Марабу, Jabiru.

Произход на щъркелите

Най-старите фосили на щъркелови птици са открити край езерото Виктория в Кения. Те са датирани през периода Миоцен и са на възраст 24-6 милиона години. Смята се, че откритите останки са на бял или черен щъркел. Има открити останки и от периода Среден Миоцен.

През последните 10 хиляди години щъркелите са гнездели в Северна Африка. След края на последния Ледников период обаче климатът се променя. Става по-топло и това променя водните басейни и флората и фауната в местата, където ледът се отдръпва. Европа се характеризира с гъстите си гори, прорязани само на места от реки, което не дава много добри условия нито за гнездене, нито за намиране на храна на щъркелите. Затова този вид пернати е малоброен на континента.

Постепенното изсичане на горите от хората най-напред на юг, а после от Средиземноморския басейн се измества границата на север. В откритите площи щъркелите намират място за гнездене и храна. Още тогава щъркелите започват да правят гнездата си близо до човешките селища.

Дейността на човека с изсичането на горите, пресушаването на блатата, промяната на коритата на реките се отразява и на живота на щъркелите, които се преместват в други части на континента, където гнездят.

Обширни територии престават да бъдат подходящо място за гнездене и птиците намаляват, като на места само отделни двойки все още продължават да отглеждат поколението си. Отравянето на някои видове също става причина за намаляване на популацията на вида пернати, защото те измират заедно с плячката, с които се хранят.

Кратка характеристика щъркелите

Всички Щъркелови птици с латинско название Ciconidae са птици с дълги крака от разред Щъркелоподобни. Те имат дълги вратове, здрави клюнове и живеят най-често около блатата. Могат да бъдат видени на много места по света. Местообитанията им са по-сухи от тези на чаплата и блестящ ибис.

Бял щъркел

Повечето видове щъркели мигрират. Храната им включва жабите, рибите, насекомите, червеи, дребни бозайници и птички.

Тези птици имат едро тяло и са се пригодили да се реят при полет, използвайки топлите въздушни течения. Те са моногамни птици, които гнездят по високи места, като правят огромни гнезда за многогодишна употреба. Някои видове щъркели гнездят и по земята.

Най-разпространен у нас е Белият щъркел. Той е птица, която гнезди в северозападните части на Африка, Западна Азия и по-голямата част на Европа. Повечето птици мигрират към Африка, незначителна част зимуват в Индия. Тъй като Белят щъркел гнезди у нас, той представлява основен интерес за хората.

Характеристика на Белия щъркел

Белият щъркел принадлежи към големите птици. Тялото на щъркела е дълго над метър, до 115 сантиметра, а размахът на крилете му надминава 2 метра- той е 215 сантиметра.

Птицата е лека за размерите си, от 2, 3 до 4, 5 килограма. Дългите крака, дългият врат и правият заострен клюн са най-характерните му отлики.

Мъжката птица е по-голяма от женската. Оперението му е бяло, само по края крилата са черни. Черният цвят се дължи на пигмент, това е меланинът.

На гърдите перата на щъркела са по-дълги и накъдрени и образуват нещо като грива, която мъжките използват при ухажване. Ирисът на окото е кафяв, понякога сив, а кожата около орбитата е черна. Възрастните имат силно червен клюн и крака.

Белият щъркел е грациозна птица. Гривата в долната част на гърдите и долната част на врата са добре изразени.

Както при всички други видове, крилата на щъркела са широки и дават възможност птицата да се рее при полета. Размахът на крилата е плавен и постоянен. При летенето те изпъват врата си напред, а краката назад, при което те леко се подават изпод перата на опашката. Когато стъпва по земята, крачката му е бавна и плавна, а вратът му е изпънат нагоре.

Когато си почива, щъркелът поставя главата си под крилото.

Двойка щъркели

Процесът линеене не е добре проучен, но вероятно се извършва през цялата година. Основните пера - маховите, се сменят по време на размножителния период. Малките пилета се излюпват с къса рядка перушина с белезникав цвят. След седмица тя се сменя с бял гъст пух. Към третата седмица на пилетата израстват маховите пера. Първоначално краката на пилетата са сиво-черни, а с напредване на възрастта стават червени. Такава промяна търпи и клюнът. Първоначално той е черен, с кафеникави оттенъци, а после става червен. Младите птици имат някои разлики от възрастните, основно в цвета на краката и клюна. Те се изравняват едва към втората година на младите.

Белият щъркел

Най-много Бели щъркели гнездят в Полша, не е малка популацията и на тази двойки, които вият гнезда в съседните държави. В Германия популацията все повече намалява, а във Великобритания не гнездят още от Средните векове.

В България основната популация на щъркели е в Тракийската низина, както и в някои населени места около Дунав. Видът е под закрила на Закона за лова.

Хранене на Белия щъркел

Белите щъркели, като повечето пернати от семейство Щъркелови имат разнообразна хранителна диета. Тя включва бръмбарите, скакалците и щурците от видовете насекоми. Влизат и червеите, жабите, гущерите от земноводните. От малките бозайници храна за щъркела стават къртиците, земеровките и полевките. Яйцата на други птици, рибата, мекотелите, ракообразните и скорпионите също разнообразяват менюто им.

Размножаване на Белия щъркел

Белите щъркели като всички птици от семейството правят гнезда. Обикновено мястото са високи дървета, електрически стълбове, покриви на здания. Гнездата на белия щъркел са огромни, направени са от пръти, които вплитат един в друг, постилат ги със суха трева и по-рядко с парцали или хартия. Гнездата се ползват многократно от двойката.

Новите двойки щъркели правят нови гнезда, най-често близо до мястото, където те самите са отгледани. Първо пристига мъжкият, след няколко дни женската, но понякога идват заедно.

Двойките са моногамни животни, но истината е, че ако едната птица умре, другата си намира нов партньор. Двете птици заедно се грижат за яйцата и поколението, но при невъзможност едната да участва, най-често люпилото загива.

Гнездо на щъркели

Всяка двойка отглежда по едно люпило на година. Женската снася от 1 до 7 яйца, най-често 4. Те са бели на цвят, понякога мръсни и ли жълтеникави. Тежат до 130 грама. Мътенето при щъркелите започва веднага след снасянето на първото яйце и затова се наблюдава различно по време излюпване на малките. По-големите пилета не са агресивни към по-малките, но често родителите убиват по-слабите от тях.

Обикновено родителите успяват да осигурят достатъчно храна на всички и затова не се налага да се конкурират, но при недостиг на храна, самите възрастни премахват слабите.

Малките щъркелчета биват хранени със земни червеи и насекоми. Храната родителите носят в гушата си и повръщат, за да нахранят малките. Всяко пиле се нуждае от 1, 5 килограма храна на ден. След 64 дни те вече имат оперение.

Полово зрели стават на 4 години, а продължителността на живота им е до 30 години. Най-стрият проследен щъркел е доживял до 39 години.

Миграция на щъркелите

Миграцията се извършва на ята, в които се събират понякога до 20 хиляди птици. Може обаче да се придвижват в малки групи или поединично, но включвайки се в ятата на други прелетни птици - пеликани, грабливи птици. Движат се на различни потоци, а основният поток на европейската популация минава през България.

Щъркелите предпочитат да мигрират над сушата и така обикалят големите морета. Те хващат основните топли въздушни течения и се реят, като се издигат високо в атмосферата. Те спестяват много енергия при този начин на прелетяване на разстоянията.

Казват, че щъркелите са неми и единственият начин за общуване е чрез потракване на клюна. Последните изследвания показват, че те използват и гласа си за целта. Този звук прилича на свистене. Малките пък съскат, подобно на котетата.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати