Сойка

Сойка

Имайки предвид, че сойката има над 30 подвида, може да предположим в какво разнообразие от цветове на оперението спрямо географската територия, която населват. Това е един от най-шарените членове на семейство Corvidae, лесно различим от другите по специфичните си окраски. Освен това е сред най-красивите птици.

Идентифицирането на сойката (всички 30 нейни подвида) е трудна задача за орнитолозите, но веднъж успешно, ще помогне оценяването на птицата дори повече от сега. Латинското наименование на вида е Garrulus glandarius.

Продължителността на живота на птицата е от 3 до 5 години. Размерът ѝ не надвишава 35 сантиметра, а теглото – 160 грама. Размахът на крилата достига 58 сантиметра. Тя не е застрашен от изчезване вид (статус „незастрашен“).

Описание на сойката

Птицата е сравнително внушителна с размерите си, които в комбинация с отличителните окраски могат да бъдат добро начало по пътя към идентификацията на животното. Черният клюн на сойката е сравнително къс и дебел, леко задебелен и заобиколен от специфични околочовкови „косъмчета“ в основата му.

Женските и мъжките сойки са подобни на външен вид, но спрямо местообитанието оперението и шарките на главата варират. Горните части на тялото обикновено са оцветени розово-кафяво до ръждиво, като гърба е сиво до сиво-кафяв. Крилата са черни, с дебела бяла ивица и бяло връхче на първичните пера.

Горните части на крилата пък са светлосини, с ограждение от черно. Коремчето е белезникаво бялo заедно с гушката. Типичен за птицата е черния мустак. Крупата и подопашието са бели. Короната и лицето варират между черно-кафяво и бяло-кафяво. Челото може да е светло или тъмно.

Сигурно е за опашката, че е черна и леко заоблена при пълно разтваряне. Крачетата са светли, както и ириса на очите, който е обагрен от жълто до светлосиньо. Малките сойчета наподобяват по окраска родителите си, но с преобладаване на тъмното оперение и не толкова добре обособени маркировки на главата.

Птица сойка

Познаващите сойката ще ви убедят, че това е една от най-кресливите птици, чийто богат репертоар представлява серия от писъци, свиркания и крясъци. Един от най-честите е сухото грачене тип „ааааак-ааааак“, когато са превъзбудени, чувстват заплаха или летят. То се повтаря 2-3 пъти обикновено, с еднаква дължина на звука, и спира. Сойките се славят с уменията си да имитират звуци (като папагалите), особено издаваните от хищни птици като ястреби, сови.

Вариацията от сойки е внушителна – до такава степен, че е трудно да се каже характеристиката на всяка местна популация. Африканските и Средноевропейските сойки например имат черна корона, но първите са с тъмни чела, а вторите – с бели. Европейските птици, от друга страна, са с кафяво-черни маркировки на короната, но не може да се каже, че тя е цялостно тъмна.

Степента на бяло оперение също варира между подтиповете. Евразия, Китай и Хокайдо имат видове с канелено-червени оперения на главата и бузите.

Местообитание на сойката

Сойките са любители на гъсти, широколистни гори, предимно населени с дъбове и букове, но популации се срещат в смесени и иглолистни гори, а и не само. Сойките живеят в паркове, градини, дворове, богати на най-разнообразна флора. Птицата целогодишно обитава една територия. Ареалът на вида започва от Великобритания до Северозападна Африка, включвайки скандинавските страни, Близкия Изток, Русия, Китай, Япония, както и Северна Индия.

Миграция на сойките

Често зимният сезон кара сойката да мигрира, търсеща неуморно хранителен ресурс от място на място. Това поведение обаче не може съвсем да се определи като миграция, тъй като не засяга големи разстояния. Възможно е планинските животни да слязат на по-ниска надморска височина при по-сурово време.

Поведение на сойката

Птицата е индивидуална и рядко се срещат двойки – най-вече през размножителния сезон, формирайки малки ята през по-студения сезон. Интересно при поведението на сойката е, че тя е срамежлива, лесно се плаши. Бавният, привидно аматьорски летеж с криволичеща траектория е специфичен за вида. Смятат се за интелигентни птици, способни дори да играят игри и да се включват в други интригуващи дейности.

Хранене на сойката

Сойката е красива
Снимка: pixabay.com

Кресливците на гората са всеядни и няма да откажат да дегустират всякаква храна. Сойката се храни с ядки, плодове, насекоми, яйца, рожбите на малки птици, земноводни животни и дори дребни бозайници. Тъй като сойките гъвкаво се приспособяват към всяка трапеза на времето и мястото, рядко остават гладни. При приготвянето на зимнината усилено търсят насекоми, човъркат почвата за ядки и складират всичко на определено място. Складираната стока често спомага израстването на нови гори.

Гнездене на сойката

Вярва се, че до живот сойката се размножава и е моногамна, като двойките се сближават напролет. Заедно те създават чашковидно гнездо от тревички, пера, козина, мъх и други меки материали на няколко метра височина от земята, обикновено по дървета. Овалните яйчица (обикновено 4-7 за размножителен цикъл) са оцветени кремаво до сиво-зелено, с характерни пръски.

Обичайния брой на поколения годишно е един за всяка двойка сойки. Мътенето отнема 16 до 19 дни, като малките кресливци се хранят от двамата родители 21-23 дни след излюпване. Макар след този период да са способни на самостоятелно изхранване, известни месеци те остават със семейството си, докато то не ги изпъди с наближаването на следващия размножителен сезон.

Не е добра идея да отглеждате сойка като домашен любимец, но ако си търсите пернат другар, разгледайте нашите обяви за папагали.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати