Въпреки че напоследък сред любителите на кучета да се забелязва тенденция да търсят по-екзотични породи, надали има куче, което да превъзхожда балканското гонче. То не е нито прекалено голямо, нито пък е миниатюрно и отговаря на всички критерии за пръв приятел на човека. Ето все пак какво е добре да знаете за него:
- Макар да няма ясни доказателства се предполага, че гончета са използвани за ловни кучета още 2 000 г. пр. н. е. Породата балканско гонче обаче е кръстоска между дребни гончета и малоазиатски хрътки, които са били особено популярни по време на Османската империя. Използвани са не само за лов, но и за преследване на враговете на империята;
- Балканското гонче е куче със среден ръст и доста яка конструкция на тялото. То е енергично, показва забележителна издръжливост и е чудесен ловец и пазач;
- Българското лудогорско или делиорманско гонче отговаря именно на балканското гонче, макар второто да е официално регистрирана югославска порода, днес наричана и сръбско гонче;
- Както подсказва и името му, балканското гонче е широко разпространена порода навсякъде из Балканския полуостров. Използва се не само за лов, но и като домашен любимец, тъй като силно се привързва към стопанина си;
- Балканското гонче има издължена глава и винаги черен нос, независимо каква е окраската на козината му. Има мощни челюсти и се отличава от своите събратя по изключително тъмния на цвят ирис на очите му;
- Представителите на тази порода са късокосмести и имат лъскава и гъста козина;
- Не се приемат за чистокръвни балкански гончета представители на тази порода, които имат навита опашка, бяло петно на различно място от гърдите и тези, които проявяват страх или агресия. Също така ако сте решили да записвате своето гонче на специализирани състезания трябва да се запознаете с определените размери и местоположението на бялото петно, което се намира на гърдите на кучето Ви (ако има такова). Колкото и симпатично да Ви изглежда то, при състезанията се разглежда всичко под лупа, а дори и за това има критерии.
