Японски Хин

Японски Хин

Японският Хин е малко куче, което е подходящо за отглеждане в апартамент и поради тази причина е много популярно сред жителите на големите градове. Японският Хин е много рядка порода и много често хората, които не са наясно с това как изглеждат тези кученца, ги бъркат с Пекинези.

История на Японски Хин

Малко е известно за историята и произхода на Японски Хин. Смята се, че кучетата от тази порода произлизат от така наречения Тибетски Той. Прародителят на породата попаднал в Япония благодарение на будистки монаси. Породата е много древна, тъй като са намирани старинни тъкани, върху които е изобразен Японски Хин. Той е рисуван върху вази и други съдове.

В Япония кучетата от тази порода са се смятали за любимци на боговете. През 1603 година кучетата от породата Японски Хин се превърнали в задължителен талисман за японските аристократи. През 1613 година английският капитан Сирлъс докарал в Англия с кораб няколко кученца от породата Японски Хин и те веднага се превърнали в любимци на британските аристократи.

През 1853 година американският командор Пери доставил няколко кучета от тази екзотична порода в САШ. Чифт от тези кучета бил изпратен като дипломатически подарък на английската кралица Виктория. През 1868 година кучетата от породата Японски Хин се превърнали в задължителен аксесоар за аристократите, а след време започнали да се отглеждат от хора от всички класи, тъй като били много удобни за стайни компаньони.

Стандарт на Японски Хин

Въпреки че кучетата от породата Японски Хин често са бъркани с Пекинези, те много се различават от тях. Теглото на Японския Хин е от 1. 8 до 4 килограма, а Пекинезите са по-тежки. Височината на мъжките представители на Японски Хин е около 25 сантиметра, а женските достигат до 20 сантиметра. Японският Хин има тънка козина, която на пипане е нежна като коприна. Тя може да бъде оцветена или в бяло и черно или в бяло и рижаво. Други цветове на козината не са допустими, както и комбинацията от бяло, черно и рижаво.

Въпреки че е дълга, козината на Японския Хин не се влачи по земята, което допринася за нейната лесна поддръжка. Козината на Японския Хин е права, за недостатък се смята къдравата или вълнистата козина. Цялото тяло на Японския Хин е покрито с дълга козина. Изключение прави само лицевата част на главата. Допускат се светло кафяви или жълти петна върху главата на Японския Хин.

За ценителите на породата е много важно кучето да има цветно петно в областта на тила. Още от древността такова петно се нарича пръстът на Буда. Това не влияе върху оценяването на кучето при участието му на изложби, но се смята за голяма рядкост и всеки ценител на породата би предпочел куче с такова петно.

Куче Японски Хин

Главата на Японския Хин е с кръгла форма, носът е черен или по-светъл, в зависимост от цвета на козината. Носът се намира на една линия с очите. Челюстите са силни и добре развити въпреки малкия размер на кучето. Очите са големи, кръгли и се намират на сравнително голямо разстояние едно от друго. Те са черни и блестящи. Ушите на Японския Хин са с триъгълна форма и са клепнали. Те са покрити с дълга козина. Шията е къса, гръдният кош е добре развит. Опашката на Японския Хин е покрита с дълга козина и е навита над гърба. Лапите на Японския Хин са малки, приличат на заешки и имат снопчета от косми.

Грижи за Японски Хин

Козината на кучето от породата Японски Хин има нужда от всекидневно разресване, за да се избегне евентуалното й сплъстяване. По време на смяната на козината всекидневното разресване ще предпази дома ви от изобилие от косми. Кучетата от породата Японски Хин понасят жегите много зле, затова избягвайте да ги разхождате, когато е прекалено горещо, тъй като любимецът ви може да получи проблеми с дишането. Японският Хин лесно може да бъде научен да използва котешка тоалетна, ако нямате време за разходки с любимеца си или навън е прекалено студено за него.

Обучение на Японски Хин

Японският Хин е куче, което много лесно се научава какво е позволено и какво не в дома, в който живее. То няма да се опита да нарушава правилата и да доминира над стопанина си. За това дребно кученце е радост да изпълнява всяка прищявка на стопанина си. Кученцата от тази порода лесно се научават на трикове, но е напълно забранено да се използват физически методи на наказание, ако Японският Хин откаже да изпълнява дадена команда.

Хранене на Японски Хин

Японският Хин яде малко, но понякога може да прояви известни капризи и да откаже да изяде порцията си, дори това да е любимата му храна. Като цяло кучетата от тази порода се хранят с консерви и суха храна за дребни породи, но може да се хранят и с натурални продукти. Японският Хин с радост ще яде пилешко и пуешко месо, телешко и заешко, а също така обезкостена сварена или печена риба.

Той ще похапва твърдо сварени яйца, кисело мляко, извара, плодове и зеленчуци. Не трябва да давате на Японския Хин кокали, прясно мляко, сладко и солено, тестено и пикантно, а също така прекалено студена или прекалено гореща храна. Ако храните Японския Хин с натурални продукти, добавяйте към менюто му витамини и минерали.

Заболявания на Японски Хин

Японският Хин като цяло е здрава порода, но сред генетично обусловените болести, от които може да страда това куче, са тазобедрената дисплазия и усукването на колянната капачка.

Порода Японски хин

Понякога Японският Хин страда от проблеми с костната система, което се отразява върху способността му да върви добре. Очите на Японския Хин са големи и заради това трябва да се предпазват от замърсявания, тъй като в тях лесно могат да попаднат прашинки и миниатюрни предмети, което от своя страна да доведе до развитието на опасни очни инфекции.

Любопитни факти за Японски Хин

Японският Хин е много изискано куче, което е с аристократично поведение. То винаги се държи умерено и излъчва благородство. Интересен факт е, че Японският Хин не излъчва абсолютно никаква миризма. Кучетата от породата Японски Хин от древни времена са се използвали за лечение на нервно болни хора, тъй като се смята, че ако седят в скута им, действат успокояващо. Смята се, че галенето на копринената козина на Японския Хин действа много успокояващо на нервната система.

Японският Хин се приспособява към начина на живот на своя стопанин. Той ще се чувства добре, ако неговият стопанин е активен човек, който много се движи и взима любимеца си на дълги разходки, но ще му е добре и ако стопанинът му по цял ден си седи вкъщи и го държи в скута си. Затова кучетата от породата Японски Хин са подходящи за възрастни хора, тъй като не се натрапват и се съобразяват с настроението и начина на живот на стопанина си.

Кучетата от породата Японски Хин обичат да седят на високо място, защото по този начин се чувстват уверени, тъй като имат възможността да наблюдават всички отвисоко. Интересен факт е, че когато върви, Японският Хин вдига доста високо предните си лапи.

Японският Хин се сприятелява с всички породи кучета и с останалите домашни любимци, тъй като е много дружелюбен и контактен. Благодарение на природната си интелигентност Японският Хин никога не се натрапва. Той усеща в какво настроение е стопанинът му и търпеливо изчаква, докато бъде повикан. Още в древността японците се лекували с кучета от порода Японски Хин от различни болести. Според легендата тези кучета могат да пренасят болестите на стопанина върху самите тях. Известни са случаи, когато куче от породата Японски Хин е стояло неотлъчно до тежко болния си стопанин и той е оздравявал, а кучето е умирало.

Кривогледството е често срещано при кучетата от породата Японски Хин. Допуска се липсата на един-два зъба, което също е често срещано. Женските на Японския Хин раждат от 2 до 4 кученца. Рекорд е поставила женска, която е родила 7 кученца. Малките се раждат с тегло около 80 грама. Женската на Японския Хин има нужда от помощ при раждането. Въпреки големите глави на кученцата майката не страда по време на самото раждане, но обикновено женските от тази порода не прегризват пъпната връв на новородените кученца и това трябва да се направи от ветеринарен специалист или от стопанина на кучето.

Поради факта, че козината му не излъчва миризма, Японският Хин се смята за хипоалергенна порода и се препоръчва на хора, които имат алергия към кучешка козина. Дори когато е мокър, Японският Хин не мирише на характерния аромат, който излъчват кучетата.

Японският Хин е куче, което много рядко лае. Той издава звуци, които приличат на нещо като пеене. За разлика от Пекинезите Японският Хин няма проблеми с очите и не съществува риск очите му да изпаднат при определена ситуация.

Недостатъци на Японски Хин

Японският Хин не е подходящ за каквато и да е служба, още по-малко - за охрана. Това е декоративно куче, чиято единствена цел е да носи радост и да бъде постоянно галено и прегръщано. Кучетата от породата Японски Хин не са подходящи за семейства с прекалено малки деца, тъй като хлапетата могат да наранят дребното кученце, без да искат, докато играят с него.

Рейтинг

5 1
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
sevina
sevina
20.02.2016 21:25
kak moga da vzema edno qaponski xit
0
0