Санбернар

Санбернар

Санбернарът е една от най-популярните породи едри кучета. Те са известни с това, че спасяват хора, затрупани от лавини и често се изобразяват на картини с бъчвичка на врата.

История на санбернар

Историята на санбернара започва преди векове, когато древните римляни са докарали специална порода мастифи, използвани за бой, в Алпите. В тежките условия на студ и опасни лавини огромните кучета със страхотно обоняние били много полезни. Славата на санбернарите достигнала апогея си през XVII век, когато станало ясно какви невероятни качества имат тези кучета. Швейцарският манастир Сан Бернар до днес е известен като мястото, където са показвали способностите си кучетата от тази служебна порода. Манастирът, който е бил построен през 926 година, е бил издигнат на 2473 метра надморска височина.

Легендарният основател на манастира е свети Бернар, на когото кучетата дължат името си. В близост до манастира и до днес има кучкарник, където живеят санбернари с вековно родословие. Монасите от августинския орден, към който принадлежи манастирът, от векове са оказвали помощ на пътници, които са минавали през района и са били застигнати от ледени ветрове. Векове наред монасите заедно с кучетата си са търсели изгубени в планината.

Помощта на санбернарите била незаменима, защото те можели да надушат човек под снега. По команда на монасите кучетата се връщали в манастира с кърпа, която се връзвала на нашийника им, за да се извика помощ, ако е намерен човек, затрупан от лавина. След края на XIX век монасите и кучетата им все по-рядко слизали надолу, за да търсят затрупани. През 1966 година в района бил прокопан тунел, което превърнало местността в летен туристически център. Санбернарите, които живеели с монасите, са спасили над 2000 души в беда.

Стандарт на санбернар

Санбернарът е висок от 65 до 70 сантиметра. Женските тежат до 80 килограма, мъжките достигат до 90 килограма тегло. Това куче е с мощна мускулатура и много едри кости. Козината на санбернара може да е къса или дълга. Взависимост от това се определя дали санбернарът е късокосмест или дългокосмест. Дългокосместият санбернар има средно дълга козина, която е леко чуплива. Главата на санбернара е масивна. Кожата на челото образува гънки, които стават отчетливо видими, когато кучето е напрегнато. Муцуната е къса и тъпа. Носът на санбернара е едър и широк и винаги е черен на цвят. Устните са обрамчени с черна линия. Челюстите на санбернара са много силни.

Кученца Санбернар

Очите на кучетата от породата санбернар са кафеникави, като варират от тъмнокафяво до лешниково. Ушите на санбернара не са много големи и са разположени далече едно от друго. Те са клепнали и имат триъгълна форма, като краят им е заоблен и има вид на сгънат. На шията има висяща кожа. Гръдният кош е много добре развит, крайниците са едри и мускулести. Лапите са масивни. И при късокосместия, и при дългокосместия санбернар опашката е обилно покрита с козина. Цветът на козината на санбернара е бял, с големи червеникаво-кафеникави петна. Някои участъци на главата на санбернара трябва да бъдат черни - това са ръбовете на ушите и местата около очите. Бялото е задължително на гърдите, края на опашката, в основата на носа и около врата. Между очите на санбернара минава тънка бяла линия.

Грижи за санбернар

Козината на санбернара изисква малко грижи, тъй като изобщо не се сплъстява. Дори дългокосместият санбернар трябва да бъде разресван не повече от веднъж в седмицата. Само в периода, в който козината на санбернара се сменя, се препоръчва да се разресва всеки ден. Козината на санбернара е водоустойчива, затова не се препоръчва къпането на кучето от тази порода да е повече от два пъти в годината. При замърсяване просто трябва да се изчака и козината да се среши добре, за да падне мръсотията.

Очите на санбернара много сълзят, затова трябва постоянно да се почистват. Тези красиви едри кучета изработват много слюнка, която трябва да бъде отстранявана с кърпа, особено след хранене. Санбернарът ще се чувства перфектно в двор. Но ако се гледа в апартамент, той трябва да се извежда за няколко часа дневно. Препоръчва се обаче кучето да се извежда повече от два пъти на ден, защото се изморява от прекалено дългото физическо натоварване. В горещите дни не се препоръчва да се извежда санбернарът. През лятото е добре да го извеждате рано сутрин и късно вечер.

Обучение на санбернар

Санбернарът е изключително умно същество и с лекота разбира какво се иска от него. За разлика от други породи кучета той не се инати, а с удоволствие изпълнява командите, тъй като разбира, че по този начин ще зарадва стопанина си. Не се препоръчва да се наказва санбернарът, ако не е изпълнил дадена команда, защото това добродушно куче ще се обиди много и може да се затвори в себе си поне за известно време.

Хранене на санбернар

Препоръчва се санбернарът да се храни два пъти дневно, за да се избегнат стомашни проблеми. Санбернарът може да се храни както със суха храна и с консерви за едри породи, така и с натурални продукти. Санбернарът обича сурово месо. Възрастният санбернар се нуждае от половин килограм сурово месо всеки ден, като то не трябва да е мазно. Допуска се даването на малко свинско, което е било сварено. Санбернарът може да се храни с дреболийки, които са били термично обработени.

Ако санбернарът се храни с дреболийки, той има нужда от един килограм от тях. Веднъж седмично санбернарът ще се радва да получи сварена или печена обезкостена морска риба, препоръчително скумрия. Киселото мляко и изварата са сред любимите продукти на санбернара. Той с удоволствие се храни с морски дарове, със зеленчуци и с плодове. Пилешките шийки, хрущялите и кокалите са полезни за санбернара, с изключение на тръбните кокали. Не се препоръчва санбернарът да се храни със сладки, тестени, пикантни, солени, пържени, прекалено горещи или прекалено студени храни.

Заболявания на санбернар

Голям Санбернар

Санбернарът е много здраво куче. Но той е склонен към затлъстяване, което може да доведе до редица различни заболявания. Санбернарът е податлив към тазобедрена дисплазия, усукване на колянната капачка, епилепсия, вродена глухота, катаракта и сърдечно-съдови заболявания.

Любопитни факти за санбернар

Голяма популярност породата е получила благодарение на холивудския филм "Бетовен", в който главният герой е санбернар. Във филма кучето се грижи за децата в семейството като бавачка. Това е характерно за дружелюбните санбернари, които не проявяват агресия към децата, колкото и да ги тормозят хлапетата с игрите си и да ги дърпат за ушите и опашката.

През XIX век са правени опити за кръстосване на санбернар с нюфаундленд, за да се подобрят качествата на породата. В резултат на тази селекция обаче се появили кучета с прекалено дълга козина, по която снегът полепвал, тя натежавала много и те не били в състояние да се движат. Затова опитите за подобни кръстоски бързо били спрени.

Сред най-известните спасители е санбернарът Бари, който се изявил в продължение на 12 години като едно от умните кучета на манастира Сан Бернар. Той спасил 40 човека от смърт. Днес Бари е превърнат в музеен експонат. Санбернарите днес вече не се използват за спасяване на хора, затрупани от лавини.

Сега за това се грижат доста по-леките немски овчарки, които са подпомагани от много хора и специализирана техника. Смята се, че санбернарите много помагат при преодоляването на депресия. Затова се препоръчват на хора, които се опитват да се справят с тежка ситуация в живота си. Въпреки че изобщо не е агресивен, санбернарът се използва за охрана. Огромното животно винаги действа респектиращо и дори не му се налага да лае, за да изпълнява добре функциите си.

Недостатъци на санбернар

Санбернарът е много привързан към хората. Затова той много трудно може да понесе моментите, в които е напълно сам. В такива случаи той е способен да направи много бели. Санбернарите не обичат малки кученца и котки в дома, в който живеят, тъй като ги смятат за конкуренти. Единственият начин, по който можете да научите санбернара да живее с друг домашен любимец, е да ги запознаете, докато санбернарът е още бебе.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати