Тибетски Мастиф

23.04.2015
Тибетски Мастиф

Тибетският мастиф е гордо и красиво куче и се смята от векове за един от символите на Тибет. Тибетският мастиф е една от най-скъпите породи кучета в света.

История на Тибетски Мастиф

Тибетският мастиф е една от най-древните породи кучета - смята се, че се е появила преди повече от пет хиляди години. Чистотата на породата се е запазила непокътната благодарение на изолираността на местността, в която се е появила преди хиляди години. В древността китайските търговци, които преминавали през заснежените планини, взимали със себе си кучета, за да ги пазят от нападатели. При дългите преходи китайските кучета започнали да се кръстосват с различни представители на западните породи кучета.

Единствените породи, които се запазили непокътнати, били тези, които живеели много високо в снежните планини. Това били тибетските мастифи - огромни кучета, които били подготвени да се справят със суровите климатични условия. В древността тибетските мастифи са се използвали, за да пазят храмовете от нападение и да помагат на ловците при преследване на едър дивеч. Работните качества на кучетата от тази порода и тяхната смелост ги направили ценни за древните римляни, а след това в цяла Европа едрите пазачи станали едни от най-ценните кучета.

В природни условия днес тибетските мастифи могат да се срещнат в Хималаите. Но в цял свят тибетските мастифи са едни от най-атрактивните кучета, които няма как да останат незабелязани както заради едрите си размери, така и заради атрактивния си външен вид. През XIX век породата била на изчезване, но благодарение на работата на английски селекционери успяла да се запази.

Стандарт на Тибетски Мастиф

Тибетският мастиф е една от най-едрите породи кучета. Мъжките достигат до 81 сантиметра височина, а женските са с десет сантиметра по-ниски. Мъжкарите тежат от 60 до 82 килограма, женските до стигат до 60 килограма. Тибетският мастиф е с едра глава, с тъмен нос и широка муцуна, която изглежда квадратна, ако се погледне отпред. Челюстите са добре развити и много мощни. Горните устни са леко провиснали. Очите са овални, тъмни на цвят, а погледът е изпълнен с достойнство, характерно за тибетския мастиф. Ушите са с триъгълна форма и са клепнали. Козината на главата на тибетския мастиф прилича на лъвска грива, която покрива и шията му.

Гръдният кош е масивен, крайниците са едри и мускулести. Козината на тибетския мастиф е груба и дебела, в студените месеци се появява дебел долен слой козина, който в топлите дни става рядък. Мъжките представители на породата са с много по-гъста козина от женските. Козината на тибетския мастиф не трябва да е мека на допир и в никакъв случай не трябва да има вълни или къдрици. Опашката е пухкава и обилно покрита с козина. Цветът на козината обикновено е черен, с кафеникави петна по лапите и муцуната. Допустими са златист цвят на козината, сив, всички нюанси на кафявото, включително и червеникавият, както и сребристият цвят. Някои тибетски мастифи имат бяла звезда на гърдите.

Куче Тибетски Мастиф

Грижи за Тибетски Мастиф

Една от отличителни черти на тибетския мастиф е неговата чистоплътност, която според някои прилича на поведението на котките в това отношение. Тибетският мастиф много обича водата и с удоволствие ще плува в река, море или басейн. Той няма да има нищо против да го къпете, но това не бива да се прави повече от 3 пъти в годината, за да не се повреди състоянието на козината на кучето. Козината на тибетския мастиф има нужда от всекидневно разресване, за да не се сплъсти. Редовно трябва да се проверяват очите и ушите на кучето за инфекции. Тибетският мастиф ще се чувства най-добре, ако живее в къща с двор.

Той няма да има против да изкарва зимата в къщичка на двора, защото е пригоден да оцелява при различни климатични условия. За него е много по-важно да има къде да тича и да изразходва енергията си. Тибетският мастиф може да бъде отглеждан и в апартамент, но тогава ще се наложи да отделите достатъчно място, където той да може да лежи, без да се свива на кълбо, и да го извеждате поне три часа дневно на разходки. Освен това се препоръчва поне два пъти седмично тибетският мастиф да бъде извеждан на място, където да може да потича свободно. В градски условия е добре тибетският мастиф да бъде разхождан на повод, защото той е недоверчив към непознати, а и куче с такива размери, пуснато свободно, може да предизвика паника.

Обучение на Тибетски Мастиф

Тибеският мастиф е много умно куче, което е в състояние само да взима решения в критични ситуации. Затова при обучението му трябва да се прояви твърдост и в същото време разбиране и деликатност. Тибетският мастиф няма да понесе да го наказвате физически за неизпълнение на командите. Въпреки че би могъл да прояви агресия, той просто ще се затвори в себе си и след това ще ви отнеме много време да върнете отново доверието му във вас. Дори след като е научил командите, които според стопанина му са необходими, тибетският мастиф може да откаже да изпълни някоя от тях. Причината не е в неговия инат, а в това, че понякога кучето от тази порода оценява ситуацията по различен начин и преценява, че е по-правилно да не направи точно това, което се изисква от него в момента.

Хранене на Тибетски Мастиф

Тибетският мастиф е много издържливо куче и ще се примири, ако не го нахраните ден-два. Това обаче не трябва да се допуска, просто тибетският мастиф е пригоден за оцеляване в по-екстремни условия. Можете да храните тибетския мастиф със суха храна или с консерви за кучета, но изберете такива, които да осигуряват на любимеца ви всичко необходимо за доброто развитие на тялото му, особено по време на първите 2-3 години от живота му.

Можете да давате на тибетския мастиф месо, но трябва да е съвсем леко обработено термично. Не се препоръчва да давате на тибетския мастиф мазно свинско месо, тръбни кокали, прясно мляко, гореща или ледена храна, прекалено солена, пикантна, мазна или сладка храна. Не се препоръчва да давате на тибетския мастиф речна риба, а ако давате морска риба, трябва да я обезкостите преди това. Не се препоръчва да храните тибетския мастиф с бобови култури, картофи, макаронени изделия, бял хляб, овнешко месо и домати.

Тичащ Тибетски Мастиф

Заболявания на Тибетски Мастиф

Тибетският мастиф не страда от генетично обусловени заболявания. Въпреки това е възможно той да има нужда от ветеринарна помощ, тъй като е склонен към тазобедрена дисплазия. Освен това той може да страда от обръщане на долните клепачи, което изисква намеса с фина операция.

Любопитни факти за Тибетски Мастиф

Прочутият завоевател Александър Македонски имал два тибетски мастифа, които използвал за лов на слонове и тигри. Първият тибетски мастиф, който се появил в Англия, бил изпратен като подарък на кралица Виктория през 1847 година от лорд Хардинг, който бил издигнат като вице-крал на Индия.

Като всички по-едри кучета, тибетският мастиф се развива бавно и до 2 години женските екземпляри се смятат за кутрета. Мъжките екземпляри се развиват още по-бавно - те стават възрастни, когато навършат три години и половина. Интересен факт е, че за разлика от повечето кучета тибетският мастиф не приема един от членовете на семейството, с което живее, за водач на глутницата. Той приема всички за равни и се отнася абсолютно еднакво и с малките, и с големите членове на семейството. Тибетският мастиф позволява на хлапетата да играят малко по-грубичко с него и няма нищо против да бъде използван в ролята на конче.

Най-скъпият тибетски мастиф, продаван някога, е кучето с гигантско родословно дърво Хонг Донг, което е станало собственост на богаташ от Китай за сумата от 1. 5 милиона евро.

Недостатъци на Тибетски Мастиф

Тибетският мастиф е доста едро куче и не е подходящо да се отглежда в апартамент. В тясно пространство тибетският мастиф ще бъде изнервен, а освен това има голям шанс да унищожи интериора ви, като минава покрай чупливи неща и ги събаря. Тибетският мастиф проявява териториална агресия и ако към мястото, където живее, се приближи непознат, той може да се опита да го атакува.

Въпреки че тибетският мастиф проявява любов и нежност към децата от семейството, с което живее, не е добра идея да го оставяте с малки деца, които той не познава. Той може да ги приеме като заплаха за членовете на семейството и при по-бурна играна хлапетата може да ги нарани, като се опита да защити любимите му малчугани. Смяната на козината на тибетския мастиф продължава от 1 до 2 месеца и тогава се налага да се чистят цели шепи косми в жилището, ако той живее в апартамент.

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати