Miau.bg»Статии»Кучета»Породи Кучета»Английски Кокер-Шпаньол

Английски Кокер-Шпаньол

Нина НордНина Норд
Джедай
22529
Английски кокер-шпаньол

Английският кокер-шпаньол е весел, добродушен и енергичен приятел на четири лапи, който ще се отблагодари на стопанина си с цялата си любов за грижите. Английският кокер-шпаньол никога не оставя стопанина си да скучае и винаги е готов за нови приключения. Английският кокер-шпаньол е подходящ не само за любители на лова, но също и така за хора, които водят активен начин на живот. Кучетата от тази порода са доста атлетични, което контрастира с красивите им къдрици, които украсяват цялото им тяло.

История на английски кокер-шпаньол

Историята на английския кокер-шпаньол започва в дълбоката древност. Предците на кучетата от тази порода са били легендарните клепоухи птичари, които били докарани на територията на съвременна Великобритания от войските на Юлий Цезар още преди новата ера. Англичаните са основните виновници за развитието на породата английски кокер-шпаньол. Според древни документи селекционерите са започнали работа още преди векове и са успели да създадат куп разновидности, които произлизат от клепоухия птичар. Дребните, но силни шпаньоли, които били използвани най-вече кучета за лов на водолюбиви птици, получили името кокер.

Първото споменаване на това име може да бъде видяно в книгата Британска кинология, публикувана през 1801 година. През 1885 година е бил основан първият британски клуб на любителите на английския кокер-шпаньол. Това е повлияло значително върху правилното развитие на породата за в бъдеще. Съвременните английски кокер-шпаньоли произлизат от един легендарен прародител – това е черният шпаньол Обо, роден през 1879 година. Обо станал баща на ниски кучета, които имали издължено тяло. Основната им задача било издирването на дивеч в ниски гъсти храсталаци.

В продължение на десетилетия английските кокер-шпаньоли били само черни на цвят кучета, но в началото на миналия век се появили кокер-шпаньоли на петна или изцяло златисти. През 40-те години на ХХ век е започнало рязкото разделяне на цвета. При кръстосването на едноцветни кокери с петнисти се появявали на бял свят кученца с големи бели петна, което било смятано за дефект. До ден днешен кокерите с бели петна не се допускат за участие в изложби и състезания.

Стандарт на английски кокер-шпаньол

Мъжките представители на породата английски кокер-шпаньол достигат до 36 сантиметра, а женските – до 30 сантиметра височина. Мъжкарите тежат от 6 до 12 килограма, а женските – от 6 до 8 килограма. Козината на английския кокер-шпаньол е плътно прилепнала към тялото и е копринена на допир. Допускат се различни цветове, но за дефект се смятат белите петна, освен на гърдите. Муцуната на английския кокер-шпаньол е квадратна, с черен широк нос. При шоколадово оцветените кокери носът е с шоколадов цвят. Очите са големи, без да са изпъкнали, кафяви или с цвят на лешник. Ушите са клепнали, покрити са с дълга копринена козина. Челюстите са масивни. Гръдният кош е добре развит. Крайниците са мускулести, с масивни лапи с дебели възглавнички. Опашката на кучето е разположена малко под линията на гърба и никога не трябва да е вирната. Опашката се купира, но не много.

Английски кокер-шпаньоли

Грижи за английски кокер-шпаньол

Английският кокер-шпаньоли ма нужда от редовна физическа активност, за да се чувства добре. Перфектно е, ако стопанинът му измисля игри, които по някакъв начин да имитират лов, което е приятно и полезно за кучетата от тази порода. Заради неудържимата си енергия английският кокер-шпаньол има нужда от продължителни разходки. Добре е, ако можете да му осигурите възможност да тича на воля. При липса на кучешки упражнения и редовни физически натоварвания кучето може да се превърне във флегматично и апатично и това да се отрази върху здравето му. Английският кокер-шпаньол ще се чувства много добре, ако може да тича заедно с вас. Добре е да научите английския кокер-шпаньол да понася от малък грижите за козината си. В противен случай ще ви се наложи да се борите постоянно с него, защото няма да ви разрешава да го разресвате.

Козината на английския кокер-шпаньол трябва да се разресва всеки ден, за да не се сплъстява. Кучетата от тази порода трябва да се къпят веднъж на месец, като се използва специален шампоан за дългокосмести кучета, както и балсам за по-лесно разресване на козината. След изкъпването на кучето го изтрийте добре с дебела кърпа и го оставете да изсъхне няколко минути, а след това го изсушете добре със сешоар, като го разресвате по време на сушенето.

Английският кокер-шпаньол трябва редовно да посещава кучешки фризьор, за да изглежда добре. Препоръчва се редовно да се почистват зъбите на английския кокер-шпаньол и да се проверяват ушите му, за да се избегне развитието на инфекции. Ако английският кокер-шпаньол спи на специално отделено за него място, то не трябва да е на течение. Най-доброто място за кучетата от тази порода е светло, сухо и топло. За легло на английския кокер-шпаньол може да се използва бебешки матрак, който е постлан с дебел плат.

Обучение на английски кокер-шпаньол

Английският кокер-шпаньол е едно от най-умните кучета и лесно се поддава на дресура и обучение. Интелектът на английския кокер-шпаньол се проявява във видове дейност, които са свързани с преследване на дивеч. За всички английски кокер-шпаньоли са характерни бързата реакция, невероятното обоняние, добрата концентрация и прекрасна памет. Можете да започнете обучението на вашия английски кокер-шпаньол в момента, в който навърши три месеца. Тогава английският кокер-шпаньол вече е в състояние да се научи да изпълнява елементарни команди. Представителите на тази порода се опитват нежно да доминират и да проявят характер, затова е добре да им покажете твърдо, но без агресия, че вие сте лидерът в отношенията ви. Английският кокер-шпаньол се обучава най-добре и най-лесно, ако в обучението се включва и друго куче.

Хранене на английски кокер-шпаньол

Английският кокер-шпаньол е склонен към преяждане, затова трябва да внимавате с какво и колко го храните. Но трябва също така да отчитате и факта, че кучетата от тази порода са активни и имат нужда от калорична храна. Препоръчва се английският кокер-шпаньол над една година да се храни два пъти дневно. Можете да храните кокер-шпаньола с комбинация от висококачествена суха храна за кучета и с консерви. Можете да съставяте менюто му и от натурални продукти.

Английски кокер

От месата са подходящи пилешкото и телешкото, можете също така да давате на английския кокер-шпаньол дреболийки, но задължително трябва да са термично обработени. Английският кокер-шпаньол с удоволствие похапва обезкостена сварена риба. Английският кокер-шпаньол обича сурови зеленчуци, които можете да му давате настъргани. Киселото мляко и изварата, както и сварени яйца е добре да се дават като добавки за кучетата от тази порода. Ако храните кучето си с натурални продукти, е добре да допълвате менюто му с витамини и минерали за кучета.

Заболявания на английски кокер-шпаньол

Английският кокер-шпаньол е подложен на генетично обусловени заболявания, сред които са катаракта, конюктивит, глаукома, обръщане на клепачите, заболявания на бъбреците, атопичен дерматит, хранителна алергия, кучешка тазобедрена дисплазия, дископатия, отит, хипотереоидизъм, епилепсия. Освен това английския кокер-шпаньол може да се разболее от демодекоза, хироцефалия и да загуби слуха си.

Любопитни факти за английски кокер-шпаньол

Английският кокер-шпаньол е едно от най-популярните служебни кучета в цял свят. Невероятното му обоняние и вродената му интуиция го превръщат в перфектен помощник на полицаи, митничари и военни.

Недостатъци на английски кокер-шпаньол

Сред недостатъците на английския кокер-шпаньол е постоянно желание на кучетата от тази порода да следват стопанина си навсякъде. Каквото и да правите, вашият любимец ще иска да е до вас. Английският кокер-шпаньол се отнася с голяма привързаност към играчките си и може да проявяват агресия дори към дете, ако се опита да вземе любимата им играчка.

Английският кокер-шпаньол има нужда от постоянно внимание, затова със сигурност ще се опита да спи във вашето легло. Някои английски кокер-шпаньоли стават прекалено зависими от стопаните си и изпадат в депресия всеки път, когато са разделени с тях за няколко часа. Сред недостатъците на тази порода е че английските кокер-шпаньоли са в състояние да лаят прекалено силно и продължително, ако е раздразнено.

Ако и вие мечтаете за такова невероятно куче, вижте тези обяви за английски кокер-шпаньол и идеи с име за кокер-шпаньол.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest