Сетер

Сетер

Съществуват три вида сетерианглийски сетер, ирландски сетер и шотландски сетер. Първоначално обаче всички сетери са били английски и са били обединявани от имената на развъдниците, където са се родили. Във всеки развъдник са се отглеждали различни видове сетери, които се различавали по цвят и по структура на тялото. Едва към края на XVIII век сетерът окончателно се е оформил като едро куче. Разделянето на три вида е станало едва през втората половина на XIX век.

Видове сетер

Английски сетер

Английският сетер е роден ловец. Страстта към лова при него се съчетава с твърда стойка и вродена способност да търси плячка. Той е бял, с дребни черни петна, разпръснати по цялата козина. Това му дава предимство по време на лов. Срещат се и кучета, които имат и допълнителни оранжеви петна по козината.

Английският сетер е елегантно и аристократично куче с перфектни пропорции. Той е подходящ не само за хората, които обичат да ходят на лов, но също така и за тези, които просто искат весел приятел на четири лапи. Козината на английския сетер е гъста, блестяща и на допира е като коприна. Тя може да е права или леко вълниста. Опашката е с дълги висящи под нея косми.

Порода Сетер

Английският сетер е с дълга мускулеста шия, глава с правоъгълна, но не остра муцуна, красиви тъмно кафяви очи. Ушите висят и са покрити с козина на леки вълни. Височината на сетера е 60-68 сантиметра. От всички видове сетери английският е най-подходящ за домашен любимец, защото въпреки че е селектиран като ловец, той може да мине и без много продължителни разходки.

Английският сетер е подходящ за семейства с малки деца, защото е с уравновесена психика. Това е най-послушният вид сред сетерите и лесно се поддава на обучение. Английският сетер е много умен и обича да общува. Английският сетер е перфектен за лов, тъй като е много бърз. И докато в дома ви той ще е много спокоен, навън ще покаже другата си страна – ще тича като малко кученце. Затова е необходимо да му бъде давана възможност да тича на воля.

Ирландски сетер

Всички видове сетери обичат вода. Те обожават да се гмуркат и да плуват. Точно такъв е и ирландският сетер. Той е перфектен за лов. За първи път изцяло червен сетер се е появил в Ирландия през XIX век. Дотогава този вид сетери са били с повече бели петна по козината. След това обаче бил създаден стандартът на породата – кестеняв, с цвят на червено дърво или напомнящ за кървавочервен цвят.

Ако има дори малко черно по козината, ирландският сетер не се приема за стандартен. Същото важи и ако при ярка светлина има нюанси на по-тъмен цвят по ушите на кучето. Днес дори няколко черни косъма не позволяват на ирландски сетер да участва в изложби. В същото време обаче се допускат малки бели петънца по козината.

Ирландският сетер е енергично куче със силно изразена ловна страст. Цветът на правата и копринена при допир козина на сетера е с дълбок нюанс на кестенявото и червено-кафявото. Ушите на ирландския сетер са триъгълни, тънки и меки на пипане. Лапите са дълги и мускулести. Очите са тъмнокафяви или с лешников цвят.

Опашката е хоризонтална, продължава линията на гръбнака, като от опашката се спускат много висящи косми. Ирландският сетер има нужда от много движение и е по-подходящ за отглеждане в къща с двор. Ако подрастващото куче не изхабява достатъчно енергия, то може да се поддава по-трудно на обучение. Височината на ирландския сетер е 57-66 сантиметра.

Шотландски сетер

Шотландският сетер, известен също като гордън-сетер, е получил името си от шотландския замък Гордън, където е започнало формирането на този вид сетери. Шотландският сетер е селектиран за условията на страната – това е мощно, издържливо куче, със стабилни лапи, което може да издържи дълги преходи.

Той е с черна козина и е висок 63-69 сантиметра. Шотландският сетер е с уравновесен характер и не се отличава с голяма бързина при тичане. Гордън-сетерът е типично ловно куче. Това е едно от любимите ловджийски кучета на англичаните. Гордън-сетерът търси птици по миризмата им, за което използва вятъра и въздушните течения. Въпреки ловната си страст гордън-сетерът е перфектният домашен любимец, особено за семейства с деца. Трудно понася раздялата със стопанина.

Грижи за сетер

Основната грижа за сетерите е да бъдат ресани редовно, защото иначе козината им се степва и след това може да бъде единствено отрязана. Това са активни кучета, които трябва да бъдат извеждани на дълги разходки и да им се дава възможност да потичат на воля, за да изразходват енергията си. В противен случай могат да проявят непокорство.

Хранене на сетер

Сетерите трябва да се хранят два пъти дневно, защото при тях съществува риск от преплитане на червата. Точно заради този риск не трябва да им се разрешава да тичат поне два часа след хранене. Сетерите не ядат много, но храната им трябва да съдържа голямо количество протеини.

Заболявания при сетерите

Заболяванията, от които страдат сетерите, са характерни за породите с ниско разположен гръден кош. При тях има опасност от преплитане на червата, затова трябва да се избягва активността на кучето при пълен стомах. Тазобедрената дисплазия е характерна за сетерите и е желателно да следите състоянието на кученцата до 2 годишна възраст. Има вероятност, макар и малка, сетерът да развие епилепсия.

Сетерите понякога страдат от болести на щитовидната жлеза, най-често от хипотиреоидизъм. Сетерите могат да развият атрофия на ретината още в ранна възраст. При прекаляване с хранителните добавки при малките кученца е възможно възникване на хипертрофична остеодистрофия, което води до невъзможност на животното да се движи. Редовно преглеждайте ушите на сетера, за да се избегне остра инфекция.

Рейтинг

5 3
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати