Български Барак

Български барак
Снимка: BG Македония/en.wikipedia.org

Гончетата са популярни ловни кучета. На територията на Балканите те са два вида - с гладки и с груби косми. У нас тези с гладки косми са добре познати, но грубокосместите са почти забравени и пренебрегвани. Наричат ги барак, което на турски означава космат, рошав.

Косматото куче, което е автентично, е силно намаляло като численост. Породата се нарича български барак, а историята му се губи в дълбините на времето и се състои повече от догадки и откъслечни сведения на пътешетственици, отколкото на реални разработки и доказателства.

Усилията, които полагат малцината ентусиасти, за да запазят породата, носеща указание на българска принадлежност на кучето, заслужават да бъдат отбелязани с информация на българския барак.

История на български барак

Историческите корени на породата български барак не са добре изяснени. Има данни, че прабългарите са довели тази древна порода със себе си на Балканите.

Според специалиста Хегедорф повечето гончета у нас имат своя произход от Азия и са пренесени от турците в Мала Азия, а после и у нас.

Други източници смятат, че още илирийските племена, населявали и част от нашите земи, са отглеждали породата, като кръстосали азиатски гончета с местни породи.

С наименованието барак са отличавани косматите и брадати ловни кучета от по-обичайния вид ловни породи. Рошавите гончета са били ползвани за лов на космат дивеч по прясна следа. Това куче е било и сега все още е ценен ловец на диви свине, а дългата му козина го прави по-издръжливо към неблагоприятните условия на терена, както и по-тежки атмосферни условия. Всичко това е съчетано и с възможностите му на пазач на дома.

Трудно е да се каже дали отглежданите днес бараци изглеждат точно така, както първите донесени кучета от тази порода. Не добрата развъдна култура, позволила произволни кръстосвания, е нанесла поражения и те са видни във вида на днешните кучета барак. Някои от тях приличат повече на видрово гонче.

Българският барак напомня видрово гонче

Където и да се корени началото, със сигурност може да се каже, че това е древна автентична порода ловни кучета, разпространени на Балканите. Смята се, че точно тези кучета са поставили началото на кралските сиви грифони, пренесени във Франция след ІV кръстоносен поход.

Българският барак е близък до босненския барак, както и до турското кьосе куче, което съществува като порода и у нас. Ловът на диви зайци и лисици в миналото не е минавал без участието на българския барак. Днес с него ловуват по-стари ловци, а за запазването на породата се грижат малцина почитатели на тази добра порода гончета.

Как изглежда българският барак?

Българския барак е средно на ръст гонче. То прави впечатление с хармонично развитото си тяло и удължени пропорции. Здравата и суха конструкция на тялото са отличителна негова черта. Българският барак има еластична кожа, без гънки. Сухата му глава е доста дълга и в правилни пропорции с тялото. Дължината на главата по стандарт трябва да бъде около 45 процента от височината на холката и хоризонтална на тялото.

Черепът на кучето е със средна широчина, но пък доста дълъг, а челото му е плоско. Забелязват се дъгите над очите, но те са умерено развити.

Кучето има ясно изразен стоп, а носната му гъба е черна и леко издадена напред. Ако кучето е жълтеникаво на цвят, носът може да бъде кафяв.

Муцуната на българския барак е средна на дължина, а профилът е прав до костите на носа, после леко се накланя надолу.

Има стегнати устни, средно дебели, тъмни на цвят. Те не образуват гънки. Има здрави бели зъби, захапката му е тип ножица. Очите му са средно големи, с форма на бадем, а в цветово отношение показват нюанси на кафявия цвят.

Ушите на българския барак са средно дълги и широки. Те са ниско поставени и висят, а краищата им са заоблени. Меки са и с тънък хрущял, лежат добре на главата на кучето.

Това гонче има здрав мускулест врат, без гънки кожа. Гърбът му е прав, много здрав, широк и леко дълъг. Има леко наклонена крупа и добре развит гръден кош- коремът му е прибран.

Опашката на българския барак е поставена ниско, дебела е в основата си, а към края изтънява. На лов я носи вирната нагоре.

Предните му крака са здрави и сухи, задните са с добре развити мускули, с добре оформена скакателна става. Пръстите са прибрани и завършват със здрави нокти. Цветът на ноктите отговаря на цвета на козината.

Козината на българския барак е твърда, дълга от 6 до 10 сантиметра, леко вълниста, но не къдрава. По цялото тяло козината образува малки кичурчета. На горната и долната челюст е добре оформена и се образуват характерните за породата брада и мустаци. Над очите козината образува вежди. Подкосъмът се отличава с плътност.

В цветово отношение се налага жълто-рижият цвят, представен в различни нюанси. Този основен цвят може да бъде комбиниран със сиво или сиво-черно.

Характер и поведение на българския барак

Това гонче е използвано за лов на дивеч по следа, тъй като се отличава със силното си обоняние, голямата си издръжливост и чувството си за ориентация. То не се влияе от особености на релефа или климатични условия.

Български барак е ползван за лов на свине

Кучето е ценно с уравновесения си характер и здрава нервна система. Темпераментът на българския барак е жив и стабилен, има силно развита ловна страст. Отличава се с привързаност към стопанина си и недоверие към чужди хора.

Гласът на кучето е силен, басов и ясно се чува отдалече.

Важността на тези характеристики се определя от особеностите на лова по прясна следа на диви прасета или други космати животни.

Гончето, преследващо дивя свиня, освен упоритост, трябва да притежава и задължителната характеристика - твърд характер и смелост. Без наличие на воля и сърце пред опасното животно, каквото без съмнение е дивото прасе, то ще изостави следата- сериозният хъс при преследване на диви прасета е голяма привилегия при българския барак.

Добрата ориентация също е изключително важна заради честото отдалечаване на значително разстояние от стопанина при преследването на дивеча и в такъв случай вродената му способност да намери пътя обратно не може да се компенсира с нищо.

Голямо значение има и безценното качество на кучето е отказът от контакт с преследваното животно, който има значение за оцеляването на гончето в лова. Това са характеристики, които българският барак е развил съвършено в дългото си развитие като ловна порода.

Обучение на български барак

Социализацията на кучето е необходимост, която трябва да започне от първия му ден. Играта с малкото кутре създава връзката, без която ролята на гонче става невъзможна.

Изучаването на командите, според специалистите, е добре да става на спокойно място, без участие на други хора и кучета. За разходка се препоръчва късния следобед. Постоянните разходки на кучето по 2-3 часа са задължителни за всеки бъдещ ловец. Отделеното време и внимание, най-вече в първите 7-8 месеца от обучението се връщат многократно, когато кучето започне своята работа.

Хранене на български барак

Кучето не е претенциозно към храната, но необмисленото хранене на българския барак с останки от домакинството, в които често има останки от пикантна храна, води до значително увреждане на обонянието, а това е най-важното предимство на едно гонче.

Грижата за козината на кучето изисква освен стандартните процедури на почистване на кучето след лов също и необходимите грижи за дългокосмести породи кучета.

Българският барак е сред известните български породи кучета, наред с каракачанска овчарка и лудогорско гонче.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати