Защо кучето заравя кокала си?

Защо кучето заравя кокала си?

За кучетата и техния кокал има много поговорки и в тях е вложена човешката представа за твърде познати навици на четириногите спътници на човека от най-древни времена. Един от тези навици е почти ритуално действие при тях - заравянето на кокала.

Това е любимо занимание на домашните любимци, както и на скитащите кучовци. Явно е, че когато това животно харесва кокала, с който се е сдобило, то може да го зарови и това няма отношение към начина му на живот, а е навик, който му е генетично заложен.

Наистина за хората е любопитно защо лаещите четириноги влагат толкова енергия, за да заровят вещите, които са им ценни? Причината е прозаична, според треньори и консултанти по кучешко поведение - целта е запазване за по-късно. Това поведение е напълно обяснимо, тъй като е характерно за всяко живо същество, което не знае кога ще намери храната си отново. Смисълът да се скрие останалото от кучешката храна е напълно разбираем.

Заравянето на кокала при кучетата е равнозначно за складиране на собствените хранителни запаси за по-късно, когато достъп до храна няма. Така постъпват много представители на бозайниците, а също и на птиците. Можем да открием същото поведение и при предците на домашното куче - вълците. От сивия вълк днешните ни домашни питомци са наследили много свои навици.

Вълците са едни от най-добрите ловци в животинското царство. Те обикновено се стремят да погълнат цялата плячка, но когато това се окаже свръх възможностите им те я пренасят и я заравят някъде за по-късно. Това заключение е направено след наблюдение над вълчи популации през 1976 година.

Съществува поведение при животните, известно като разпръснати запаси. То означава, че остатъците от храната не се изоставят, а се пазят на скрити места, разпръснати в широк диапазон. Същото проучване е установило, че трупането на запаси е характерно дори за малките на вълците и те крият личните си запаси от братята и сестрите си. Криейки кокала си някъде из двора на къщата на своя стопанин, кучето просто следва вродени инстинкти.

Четириногите ни домашни питомци изобщо нямат нужда днес да правят тайници за складиране на храната си. Стопаните им се грижат за тях често от раждането им, но естественото им желание за собствен запас продължава да съществува.

Кучешки кокал

Има и друго виждане по въпроса - често кучето няма намерение да трупа запас, заравяйки свой ценен предмет, а това е породено от желание да му се наслаждава по-късно.

Има и породи кучета като примерно териерите, които обичат да копаят. Понякога просто изравят дупка без да има причина, това е част от стари инстинкти, когато са имали други начин на живот. Особено характерен става този навик за питомците, отглеждани като ловни кучета, които преследват плячка в дупки и бърлоги.

Какво се случва със заровеното съкровище?

Отношението към него е различно. Понякога лаещият ни приятел го изравя, защото има настроение да си поиграе с него. Други местят ценната си вещ безброй пъти, тъй като все не намират скривалището за достатъчно сигурно. А има и такива, които заравят ценният кокал и го забравят напълно.

Всъщност няма начин кучето да не знае къде се намира неговият кокал. Обонянието на тези животни е невероятно силно и не е проблем за тях да подушат местонахождението му.

Вече знаете защо кучето заразя кокала си. Така че можете да предположите защо породи кучета като дакел, ягтериер, бигъл, фокстериер имат интерес към ровенето и кокалите.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати