Средноазиатска овчарка - от А до Я

Средноазиатска овчарка
Бутилка за пиене на вода за кучета-34%
Страхотен аксесоар за вашето куче:
Бутилка за пиене на вода за кучета
26.00 лв.
17.20 лв.
Виж ››

Кучето е първото опитомено животно от човека и има породи, които са стари, колкото е стар и света. Средноазиатската овчарка е такава порода кучета с хилядолетна история.

Произход на Средноазиатска овчарка

В края на бронзовата и началото на желязната епоха тече процес на раздвижване и преселение на хората от едно място на друго. Със създаването на укрепени градове от преселниците се появява нужда от охрана на хората и имуществото им.

Нуждата от защита, както и от кучета-бойци води до подбор на екземпляри с физическа сила и злоба. Това са кучета преследвачи и пастирски помощници. Такива екземпляри са наричани в кинологията молоси. Първото такова описано куче е тибетски мастиф. Около 1121 година представител на тибетските догове е подарен на китайския император.

От Тибет, по слоновете на Хималаите, тези кучета се разпространяват в Монголия, Месопотамия, Средна Азия. Попадайки в нова среда, тибетските догове се смесват с местни видове и губят своята дълга козина, а окраската им става разнообразна. Съхраняват само основните си черти - едър ръст и грубо телосложение.

Потомък на древните тибетски догове е Средноазиатската овчарка, наричана и Туркменска овчарка. Това е древна порода, датираща от 2 хиляди години преди Христа, съхранила се в първичния си вид.

Естественият ареал на породата днес е много широк - Средна Азия, Туркменистан, Пакистан, Афганистан, Източен Иран и Средна Индия. Най-добрите видове са селектирани и запазени в Туркменистан. Туркмените наричат своите кучета Алабай и това е официално прието име на породата навсякъде по света.

Стандарт на Средноазиатска овчарка

Външният вид на кучето се е запазил много добре от Древността. То има характерната за тибетските кучета широка в основата и в края си муцуна, която е резултат от култивирането, типична и за мастифи, булдози и боксери.

Тежките и влажни устни, покриващи и долната челюст, са типични за тази порода. Има и характерни гънки на кожата на главата и увиснали клепачи.

Черният цвят, основен за древните догове, е широко застъпен при алабай. Кучето има здрави, компактни кости и средно дълъг масивен врат. Главата му също е масивна и пропорционална като големина на цялото телосложение.

Ушите на средноазиатската овчарка са средни по размер, триъгълни по форма, ниско поставени и висят надолу, до към линията на очите. Самите му очи са големи, широко отворени, с форма на овал. По цвят са кафяви или различни оттенъци на цвета. Клепачите са дебели, съществува трети клепач, което е характерно за вида.

Тялото на средноазиатската овчарка е широко и мощно, с пропорционално развити мускули. Краката му са прави и по стандарт трябва да са пропорционални. Гръдният му кош е дълъг, с добре развити ребра. Задната му част е широка. Когато се движи, походката му е галоп, но може да бяга и в тръст.

Алабай

Опашката му е дебела, високо поставена и широка в основата си. Тя добива форма на полумесец или се усуква на кравай в последната третина. Допустимо е да се подреже, ако законът не го забранява в съответната страна.

От характеристиката му се вижда, че това е голямо куче. Височината на средноазиатска овчарка в холката при мъжките е до 70 сантиметра, при женските - до 65 сантиметра. Теглото му варира от 40 до 80 килограма.

Характер и поведение на Средноазиатска овчарка

Това куче е голямо, мощно и силно. По характер е любопитно, независимо и често невъзмутимо. Въпреки създаваното впечатление, става въпрос за предпазливо куче, което най-напред се привързва към стопанина и после към своите вещи. Много смело и отговорно животно, с независим характер, на което може да се разчита.

Въпреки че е голямо като размер, то е пъргаво, неслучайно го сравняват с котка в тяло на куче. Силно териториално е и има защитен инстинкт. Заради качествата си такова куче не е подходящо за начинаещ стопанин. Такова прецизно и умно куче изисква лоялен и добър водач. При обучението у него трябва да се изгради респект към човека, за да се създаде силна връзка с водача, без която мисията на кучето не може да се изпълни.

Хранене на Средноазиатска овчарка

Средноазиатската овчарка се нуждае от правилно и балансирано хранене, макар че върви мита за непретенциозното куче алабай, което се задоволява с всякаква храна. Възрастното куче достигна тегло от 45 до 100 килограма. Кученцето расте около година и половина, като през това време увеличава теглото си почти 80 пъти. Важно е израстването да става постепенно, без натрупване на излишно тегло.

В храната трябва да се съдържат около 30 процента протеини с високо качество, както и намалено съдържание на мазнини, за да не се намалява обема на храната за ден.

Основна грешка при храненето са високите нива на протеини, които водят до проблеми с опорно-двигателния апарат. Прекомерно калоричната храна причинява бърз растеж и наднормено тегло и оттам идва риска от тазобедрена дисплазия при кучето.

Енергийните потребности на кучето обаче са големи, защото то е подвижно, но този фактор зависи от начина на живот и условията, при които се отглежда абалай. Препоръчва се да се храни два пъти на ден с еднакви като обем дажби.

Отглеждане на Средноазиатската овчарка

Обучението на средноазиатската овчарка не е от най-лесните занимания. Алабай се учи по-бавно и не е от най-изпълнителните кучета. С него трябва да се работи бавно и спокойно.

Средноазиатска овчарка на разходка

Това куче е териториално и се чувства добре в двора или около стадото, което пази. Номадите, които са го отглеждали най-напред, не са допускали агресия срещу човека. Агресивните са отстранявани и така се е създала една по-послушна популация. Затова тези кучета трудно изпълняват команда за нападение. След четвъртия си месец кученцето може вече да бъде подложено на обучение.

То обаче може да бъде обучено за пазач на семейството, ако се отличава с перфектно послушание, тъй като не е типично работно куче, а селектирано за охрана на стада от хищници.

Грижите за средноазиатска овчарка не изискват нищо специално, освен внимание към очите, ушите и козината, които са традиционни изобщо за кучето. Къпането не се препоръчва, но почистването на провисналата кожа с влажна кърпа е задължително. Четкането на козината ще придаде на кучето спретнат вид.

Заболявания при Средноазиатската овчарка

Тези кучета свенят козината си два пъти в годината. Космената покривка по време на линеене, а и не само при него, се възстановява добре при качествено хранене. Високите нива на биотин се отразяват негативно върху състоянието на козината.

Важно е да се знае, че кучетата, страдащи от кожни заболявания, трудно се възстановяват, ако не приемат с храната съставките, които да решат кожните проблеми.

Като изключим тази чувствителна страна от физиката на алабай, това куче е сравнително здраво, мощно и не боледува често. Отново на храненето се дължи и другият основен здравословен проблем с опорно-двигателната система. Затлъстяването е често срещана и реална опасност за алабай.

Възможни са ушни очни инфекции при неглижиране на животното.

Факти за Средноазиатска овчарка

Тъй като кучето е едро и силно, то се използва понякога за кучешки боеве. Трябва обаче да се знае, че тази порода не е подходяща за това и само след 3-4 боя кучето се изтощава и често след това умира. Включването им в боеве е забранено от повечето законодателства.

Сега породата преживява пик на популярност в много страни.

Правени са опити алабай да бъде превърнато в служебно куче, но опитите са неуспешни.

Средноазиатска овчарка не е подходящо куче за апартамент.

Ако желаете да си вземете кученце от тази порода, разгледайте нашите обяви за средноазиатска овчарка.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати