Померан

Мини померан

Много хора си имат мечта - домашен любимец, който да има размерите на малка плюшена играчка и да е много обичлив. Изглежда почти безумно изискване, но всъщност е напълно постижимо, защото има кученце, което отговаря на тези условия. Малкото сладко предложение за такъв домашен питомец се нарича померан.

Ясно е, че става въпрос за декоративна порода кучета, чийто представители са животинки с умилително малки размери. Помераните заслужават обаче и уважение, защото произхождат от сериозен вид кучета, които са били помощник на човека в работата му. Независимо че днес не можем да си представим за какво друго могат да служат, освен за гушкане и радост на малки и големи, нужно е да погледнем сериозно на техния произход и възможности.

Произход и стандарт на померан

Породата померан е най-малкият представител на немски шпиц. Става въпрос за декоративно куче, тъй като е с малък размер и като възрастен екземпляр. Малкото симпатично украшение за всеки дом идва от област Померания, която се намира на границата между Германия и Полша.

В началото сладурковците не били толкова дребни и служели като пазачи за стадата овце. В по-студените райони това малко пухче теглило шейни и пазело големите стада елени, които човекът отглежда

След продължителните селекции днес, не могат да изпълняват такава роля, но пък са любими приятелчета на всяко дете. Дребните пухчовци живеят до 15 години, ако се гледат добре, имат добри генетични заложби и са заобиколени с любовта на стопаните.

Померанът е създаден изкуствено като кръстоска между няколко вида исландска овчарка. Миниатюрният му вид се дължи на предпочитанията на кралица Виктория. Тя притежавала померан още преди усилените селекции, но нейното куче било доста по-голямо от тези, които познаваме сега.

Виктория искала по-малък екземпляр и така се зародила идеята за хибрид. И опитите се оказали успешни, защото днешният померан прилича на плюшена играчка.

Официалното признаване на породата померан става през 1900 година. След 11 години е и първото изложение на померани в САЩ, което превръща сладките кученца във всеобщ домашен любимец.

Померан

Кученцето на вид е съвсем компактно. Козината му е гъста, мека и дълга и може да се срещне във всякакви цветове - бежово, кафяво, оранжево, черно, бяло на петна и други.

Опашките си носят като шпицовете, завити навътре към гърба, а формата си придобиват в първите месеци след раждането. Очите им са красиви, с форма на бадем и най-често черни. Макар че са мънички, имат много здрава захапка. Муцунката им е остра, а ушите - изправени. Според стандартите померанът тежи между 1, 5 и 3, 5 килограма. Висок е от 15 до 35 сантиметра.

Характер и поведение на померан

От това сладурче не може да се очаква друго, освен игри, любов и енергичност. Противно на схващанията е изключително интелигентно животно. Обича да е на хладно, защото козинката му е прекалено дебела и пухкава. Мъничето лае силно и може да служи като аларма. Не всеки обаче е достоен да заслужи одобрението на померан и затова децата под 3 годинки нямат шанс да го спечелят. Приспособява се бързо и затова лесно се гледа в апартамент. Заема съвсем малко място.

Мини померан

Мини померанът е умален вид на миниатюрната порода. Ако обикновен померан тежи средно 3 килограма, минитата стигат критичното тегло от 1.8 килограма. Поради тази причина изглеждат прекалено крехки и дори немощни. Те обаче са много енергични и весели. Минитата са най-често чисто черни, снежнобели или комбинация от двата цвята. Грижата е същата както за по-големите от тях, но трябва да се помни, че са по-лесно раними.

Цената на мъниците е в пъти по-висока от тази на по-големите от вида.

Обучение и възпитание на померан

Обучението и възпитанието на померан трябва да се вземат предвид характера на померана. Да не забравяме, че те се числят към най-интелигентните декоративни породи. Много са лоялни. Те трудно се привързват, но веднъж спечелени, дават и емоционална подкрепа на любимия човек.

Тъй като са интуитивни и сензитивни, с тях се работи лесно. Стига да решат да бъдат послушни, защото понякога се държат точно като малки деца, проявяват характер и независим дух.

Померанът е гордо куче

Стопаните на такова кученце не трябва да забравят, че имат в негово лице още едно малко дете у дома и рискуват, ако го ядосат, да покаже неприятния си нрав. Затова първите периоди на дресировката на померана са най-важни. Ако там се постигне успех, померанът ще гледа своя стопанин като идол в живота си.

Мотивацията е много важна, за да върви добре дресирането на кучето. То трябва да бъде съчетавано с разходки и игри не само на открито, но и на закрито, защото дребните размери на породата го позволяват.

Кученцето доста заблуждава заради вида си, при разсейване лесно ще надхитри човека.

Грижи за померан

Това мъниче е адаптивно, бързо свиква със средата. При отглеждане в апартамент трябва да се знае, че малчовците обичат да тичат навсякъде и много разбутват подредбата у дома.

Когато се взима такова куче, най-добре да бъде поне на 1 месец. Преди това малкото е прекалено привързано към топлината на майка си и стресът може да му навреди.

Кожата на кучето е суха, а козината - дебела, затова честата баня не се препоръчва. Винаги при къпане трябва да се използва специален кучешки шампоан, балсам и гребени за разресване. Фризурата на кучето също е специална грижа за стопанина.

Ежедневното четкане е задължително, за да се избегне сплъстяване. Иначе рискът е образуване на топки, които се премахват само с подстригване на кучето.

Грозен период на померана

Кучетата от тази порода се отличават от останалите по един важен момент. През първата фаза от живота си те губят голяма част от козената си. Това става между четвърти и осми месец и продължава до десети или четиринадесети месец. Нарича се грозен период на померана. Когато козината започне да пада, няма място за притеснение, това е естествен процес, при който се сменя козината с по-твърда.

Кученце от породата померан

Хранене на померан

Независимо че са енергични, тези кученца имат крехки телца и малки стомахчета и това не позволява да бъдат хранени често и обилно. Най-добре да се следи състоянието на животинчето и да се прецени кога е гладно. Хранителният режим може да бъде създаден лесно с готовите кучешки храни в магазина. Освен тази храна, на померанчето ще се харесат задушени зеленчуци, зърнени храни на каша, извара и чисти млечни продукти. Всичко трябва да бъде прясно и с високо качество.

Плодовете и захарните изделия не са добра идея. Трябва да имат непрекъснат достъп до прясна вода, а съдовете за хранене на померан да се поддържат винаги чисти.

Болести при померана

Кученцето е с добър здравословен статус, но все пак има някои характерни заболявания при померана. Зъбите му са слабо място, лесно развива кариеси, както и други проблеми на устната кухина. Друг проблем е луксацията на капачката на коляното сърдечно-съдовите заболявания и кожните проблеми са друга възможност, а също и инфекции на очите, ако не се почистват редовно.

Факти за померана

Днес това е една от най-известните породи кучета. Често участва в шоу програми и филми.

Първото показано кученце померан е тежало 5 килограма. После теглото намаляло на около 3 килограма.

Невинаги се разбират добре с други кучета, животни или хора. Обича обаче да бъде близо до стопанина си.

Ако желаете да си вземете кученце от тази порода, разгледайте нашите обяви за померан.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати