За никого не е тайна, че когато едно куче е отглеждано във враждебна обстановка или нарочно е провокирано, то става агресивно и се спуска да хапе. Ухапването обикновено е отговор или реакция на нещо.
Ето кои са основните причини кучето да хапе:
Стрес
Има такова нещо като стрес при кучетата. Когато едно куче е на ново и непознато място, в повечето случаи възприема ситуацията като стресираща. Това определено го кара да се чувства неспокойно и е готово да хапе, за да се защити.
Болка
Ако кучето не се чувства добре, боли го нещо или просто не иска да бъде притеснявано също е възможно да се хвърли да хапе. Не само възрастните кучета, но дори и по-младите кучета, могат да имат болки в гърба или краката, разстроен корем или просто да не искат да бъдат докосвани. В такива случаи дори най-добрият ви четириног приятел може да се нахвърли върху вас.
Възраст
Някои по-възрастни кучета искат да не бъдат обезпокоявани и просто се нуждаят от мир и тишина. В случай че някои се опита да им наруши спокойствието, те стават раздразнителни и започват да ръмжат. А ръмженето на кучето е изрично предупреждение, което трябва да се приема сериозно.
Страх
Страхът е аналогичен на стреса. Някои кучета, също като хората, не се чувстват спокойни около други хора и това ги прави агресивни. Никога не бива да се приближавате към куче, което изглежда неудобно, тъй като то може изведнъж да ви нападне.
Доминиране
Доминиращите кучета са самоуверени и могат да бъдат агресивни, ако не си пробият път. Тяхната нужда от контрол може да ги накара да принудят подчинението по единствения начин, който знаят добре - да хапят.
Раздразнение
Разбира се, понякога и ние дразним кучетата. През повечето време дори не осъзнаваме, че те са раздразнени и продължаваме да извършваме действия, които се явяват причини кучетата да хапят.
Фрустрация
Фрустрацията може да има много форми, но като цяло е свързана с агресия при кучетата. Почти трябва да мислите като куче, за да осъзнаете защо то може да се чувства разочаровано. Неговото чувство на неудовлетвореност произтича от някаква нужда - може би се чувства в капан, или е объркано, може би това е натрупано безпокойство, може би дори излишна енергия. Но независимо от причината, то не е в състояние да контролира своите импулси и може да се стигне до агресия и хапане на кучето.
Защита
Като цяло, пазенето на територията попада в категорията доминантност, но някои кучета са териториални по отношение на определени неща и все пак не се считат за доминиращи в природата. Кучетата, които проявяват териториални претенции, охраняват или предпазват хората, кучешката храна, играчките и други, се хвърлят да хапят, за да ги защитят.
Липса на социализация
Социализирането на кучето е много важно. Куче, което не е било правилно социализирано като малко, има страхове и тревоги, защото, за съжаление, то просто не разбира света около себе си. Ако влезе в стая, пълна с непознати хора или за първи път е около раздразнено дете, резултатът от страха и безпокойството му може лесно го накара да хапе.
Тенденция към агресия
Смята се, че някои породи се раждат с естествена склонност към хапане и агресия. С такава репутация се славят чау чау, чихуахуа и немска овчарка. Някои застрахователни компании дори имат списък с т.нар. агресивни породи кучета и ще откажат покриване на отговорността, когато тези кучета присъстват в дома ви. Въпреки всичко всяко куче може да бъде предразположено към агресия, така че е по-безопасно то да се разглежда като индивид, вместо да се ограничава до конкретна порода.
Пренасочване на агресията
Пренасочената агресия се появява, когато кучето е развълнувано или възбудено от нещо, и не може да коригира ситуацията. Ако друго лице или куче застане твърде близо, разтревоженото куче пренасочва враждебността си към тях и е готово да нападне врага.
Много от тези причини се припокриват по някакъв начин, но в крайна сметка всичко зависи от обстоятелствата и конкретното куче.
И накрая можем да кажем, че понякога причината кучетата да хапят е и кой е на другия край на каишката, т. е. собственикът на кучето. А той трябва да е отговорен, грижовен и любящ.
