Горска котка

Горска котка
Снимка: veverkolog/pixabay.com

Горската котка, известна също така като Дива котка или като Европейска котка, е хищник от семейство котки, който обитава гористите райони на Европа, северна Азия и може да се срещне дори в Африка.

Произход на Горската котка

Горската котка живее в горите в северна Азия, в Европа и в Африка. Според учените всички съвременни котки са произлезли от Горски котки, които са били опитомени пред около 10 000 години в Близкия Изток.

Смята се, че това се е случило през неолита, когато е започнало обработването на земята и отглеждането на зърнени култури. Това довело пълчища гризачи към жилищата на хората, затова те имали нужда от котки, които да ги унищожават. В средата на ХХ век огромно количество Горски котки са били избити заради пухкавата си козина.

Годишно са били убивани по няколко хиляди животни, за да се произвеждат палта и шапки. Днес в много държави Горската котка е изчезнал вид, а в други е изчезващ, затова тя е защитена от Бернската конвенция. В някои държави тя е включена в националната им Червена книга.

Как изглежда Горската котка?

Горската котка е сиво-кафеникава на цвят, козината е на черни райета. Горската котка е по-едра от домашната котка. Средната височина на Горската котка е около 35 сантиметра за женските и 43 за мъжкарите.

Тя достига до 8 килограма тегло, но по-дребните екземпляри от този вид тежат по 3 килограма. Опашката на Горската котка е дебела и е дълга 30 сантиметра. Тялото на Горската котка е с дължина от 45 до 90 сантиметра без опашката. Ушите на Горската котка са триъгълни, със заоблени краища и нямат снопчета от косми, като при риса.

Козината е средно дълга, но по опашката космите са по-дълги, отколкото по тялото. Опашката е с с тъп край, все едно е отрязана. На предните си лапи Горската котка има по пет пръста, а на задните - по четири. Зъбите на Горската котка са много остри. В средата на козината, точно по линията на гръбнака Горската котка има тясна черна ивица, която стига и до опашката. На челото и главата има четири черни ивици. Понякога Горската котка има бяло петно на козината върху гърлото си. Опашката на Горска котка е черна, като на места изглежда като раирана.

С какво се храни Горската котка

Горската котка се храни с дребни бозайници и птици. Тя обитава места, където живеят зайци и птици, които гнездят на земята. Много рядко се случва Горската котка да успее да хване малкото на елен или на сърна. Това се случва когато малкото е било болно или недохранено. Горската котка може да се храни също така с дребни гризачи.

Фазаните и яребиците са честа плячка на Горската котка. Този красив хищник може да лови и риба, най-вече пъстърва, по времето когато тя хвърля хайвера си. Горската котка може да се храни също така и с различни насекоми, а когато е много гладна - и с някои видове растения. Горската котка се храни и с гущери и змии, както и с порчета.

Размножаване при Горските котки

Женските Горски котки достигат полова зрялост на 10 месеца, а мъжките - едва след третата си година. Когато женската котка е разгонена, тя издава специфична миризма, която привлича мъжкарите. По време на любовния период Горската котка издава викове, характерни за домашните котки през същия период. В любовния период мъжките Горски котки постоянно се бият заради женските.

Горската котка живее в гори
Снимка: natura_photos/pixabay.com

Когато дойде време котката да ражда, тя прави нещо като гнездо и ражда обиковено в края на април или началото на май. Малките Горски котки се раждат напълно слепи и безпомощни. Те са покрити с козина и на третия ден след раждането си могат да пълзят. Новородените Горски котки тежат около 40 грама. Сините им очи се отварят на десетия ден.

След две седмици те започват да потъмняват и стават златисти едва на петия месец. Малките Горски котки се хранят с майчина кърма до четвъртия месец. Докато отглежда малките си, женската ги защитава от хищници и при опасност ги пренася на друго място. След като навършат един месец, малките Горски котки излизат от скривалището си.

Когато станат на месец и половина, те започват да се хранят с месо, а след втория месец започват да излизат с майка си на лов. Те остават с майка си до петия си месец. Мъжкарите не се грижат за потомството.

Когато женските Горски котки решат да останат там, където са родени и израснали, техните братя са принудени да потърсят друго място, където да живеят. Понякога Горските котки живеят на кланове и тогава постоянно се водят битки, за да се поддържа йерархията.

Любопитни факти за Горската котка

Горската котка е доста страхливо животно. Тя може да прояви агресия при среща с човек, но гледа да не се доближава прекалено много до места, където живеят хора. Горската котка води самотен начин на живот, освен когато не е в любовен период. Всяка Горска котка има територия, която маркира като своя - тя е с площ около 3 квадратни километра.

За човек, който не разпознава Горската котка, тя може да бъде объркана с по-едра домашна котка.

Котка сменя козината си два пъти в годината - през май и ноември. Зимната козина на Горската котка е много гъста и пухкава, за да я предпазва от студа.

В снега следите на Горската котка не се различават от следите на домашните котки. Само по-едрите екземпляри от вида Горска котка оставят по-големи следи.

Езикът на Горската котка е покрит с миниатюрни издатини и е грапав, което помага да се грижи за козината си.

Горската котка има мустаци, но няма мигли. Горската котка има трети вътрешен клепач, който предпазва очите от изсъхване.

В природата Горската котка живее около 15 години, но ако се отглежда като домашен любимец или живее в зоопаркови условия, може да достигне до 30 години.

Звуците, които издава Горската котка, прилича на тези, които издават и домашните котки.

Горската котка предпочита широколистните и смесените гори. Горската котка живее и в планините, където избира скалисти участъци. Тогава тя прави бърлогата си между скалните късове или в хралупите на дърветата. Понякога Горската котка се заселва в необитаеми дупки на лисици или язовци.

Враговете и конкурентите на Горска котка са рисът, чакалът, лисицата.

Котка в гората
Снимка: taboadahdez/pixabay.com

Зрението и слухът на Горската котка е много добре развито, но обонянието й е доста по-слабо от тях. Интересен факт е, че ушите на Горската котка могат да се въртят много бързо в различни посоки, за да идентифицират източник на определен звук. Те могат да реагират на честоти до 25 000 вибрации в секунда. Заради тази своя способност Горската котка може да чува ултразвуците, издавани от някои гризачи. Понякога това помага на Горската котка да хване плячката си, дори без да я е видяла преди това. Тъй като очите на Горската котка са разположени на предната част на главата, това помага да вижда в дълбочина – тя има така нареченото стереоскопично зрение. Това е много полезно по време на лов. В същото време обаче на Горската котка ѝ е много трудно да забележи обект точно пред нея.

Горската котка си помага при лова и преследването с мустаците си. Това са високочувствителни сензорни органи, които помагат на Горската котка да определи дали тялото ѝ може да мине през тясна цепнатина. Мустаците на Горската котка ѝ помагат да забелязва движението на плячката в близост до муцуната ѝ, тъй като в такъв случай тя не може да го види.

Горската котка излиза на лов, когато слънцето залезе. Тя трябва да е много гладна, за да се престраши да излезе на лов през деня.

Интересен факт е, че когато Горската котка прави бърлога, тя постила пода със суха трева, листа и пера.

Когато преследва плячката си, Горската котка може да се изкатери до върха на високо дърво, а също така да прескача от дърво на дърво, например ако преследва катерица. За едно денонощие Горската котка може да изяде до половин килограм мишки. Когато успее да убие по-едро животно, Горската котка изяжда вътрешностите му.

В зоопаркови условия Горската котка изяжда до един килограм месо на денонощие.

Горската котка има ароматизиращи жлези на челото си, около устата си и около основата на опашката. С тях Горската котка се търка в различни предмети, за да отбележи границите на територията си.

Вреди от Горската котка

Горската котка понякога вреди на хората, ако е принудена да потърси храна в близост до човешки жилища. Тогава тя обикновено унищожава кокошките и други домашни птици. Горската котка може да представлява опасност, ако пренася бяс или различни паразитни заболявания, които могат да бъдат опасни за хората.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати