Руска Синя Котка

Руска синя котка

Руската синя котка е домашен любимец, който няма как да не бъде забелязан. Тя е аристократична, спокойна и е истинско удоволствие човек да живее с нея, смятат любителите на руски сини котки.

История на руска синя котка

Руската синя котка се смята за една от така наречените аборигенски породи - тя е обитавала руските земи от векове. Руската синя котка е била любима на царе и императори. Тя е била задължителен аксесоар в спалнята както на първия руски цар Петър Първи, така и в спалнята на руската императрица Екатерина Велика. Нито един руски кораб не е потеглял, без да има поне една руска синя котка на борда си, тъй като е с невероятни ловджийски умения и е била известна като унищожител на плъхове.

Първата руска синя котка е била показана на английско изложение през 1889 година и произвела истински фурор. Първоначално породата се е наричала руска синя котка, но след това името не е било прието добре, а и котките от тази порода рязко изчезнали. В началото на ХХ век в САЩ е започнала работата по селекцията и възстановяването на породата, като малкото екземпляри са се кръстосвали със сиамски котки. През 70-те години на ХХ век породата е била възстановена напълно, но заради кръстосванията и сега в котилото на някоя руска синя котка може да се появят котенца с по-дълга козина. Те обаче се смятат за напълно отделна порода, която се нарича Нибелунг.

Стандарт на руска синя котка

Руската синя котка е с много интересна козина. Тя е сребристо синкава на цвят, много къса, прилича на плюшена и има долен слой. Върхът на всяко косъмче е без цвят, затова върху котката все едно има сребрист воал. Руската синя котка тежи от 4 до 7 килограма. Тялото на руската синя котка е леко издължено. Муцуната е клиновидна, има подобие на кръгли възглавнички там, където растат мустаците. Очите са бадемовидни или кръгли, на доста голямо разстояние едно от друго и са ярко зелени на цвят. Ушите са доста големи, със заострени краища. Крайниците и опашката на руската синя котка са издължени.

Синя котка

Грижи за руска синя котка

Руската синя котка е предан домашен любимец, който е и много добър ловец. Ако не искате постоянно да се хвърля от предмет на предмет, трябва да ѝ осигурите много интересни играчки. Руската синя котка много обича да получава подаръци, затова се опитвайте редовно да я зарадвате с нова играчка, с лакомство или дори с нова купичка. Тя ще оцени всеки нов аксесоар и ще ви е благодарна. Грижите за руската синя котка не са особено големи - достатъчно е да сресвате козината ѝ веднъж седмично. Не се препоръчва да къпете руската синя котка повече от два-три пъти годишно, за да не навредите на козината ѝ.

Трябва да имате предвид, че козината на руската синя котка трябва да се пази от пряка слънчева светлина, затова не позволявайте на животното дълго време да стои на огряна от ярко слънце тераса. В противен случай аристократичният сребристо син цвят се превръща в избелял сив цвят. Добре е да преглеждате редовно ушите на вашата руска синя котка, за да избегнете появата на инфекции. За всеки случай веднъж седмично е добре да ги почиствате с памуче, потопено в специален разтвор за почистване на животински уши, и добре отцедено, за да не попада течност в ушния канал на животното.

Руската синя котка е подходяща за отглеждане от самотни хора или от семейства с пораснали деца, защото това аристократично животно не понася силни звуци и викове. Руската синя котка има нужда от общуване със стопанина си и се чувства зле, ако не се гали и не я глезите редовно. Руската синя котка е прекалено доверчива към стопанина си и членовете на неговото семейство. Специалистите често я сравняват със съвсем малко дете, което постоянно има нужда да бъде прегръщано, за да се чувства сигурно. Руската синя котка обича да се катери. Перфектната къщичка за руската синя котка е с покривче, и самата къщичка се издига над няколко стъпала. Руската синя котка не обича открити пространства, тя ще спи под одеялото ви или ще се сгуши в някоя кутия.

Обучение на руска синя котка

Руската синя котка е много умно животно, но силният ѝ интелект е в комбинация с известна доза инат, затова понякога е трудно да бъде научена на каквото и да е. Но ако обучавате вашата руска синя котка с авторитет, но без да ѝ се карате, тя постепенно ще се научи да прави, това, което искате от нея. Руската синя котка много добре знае какво ѝ е позволено и какво не, друг е въпросът дали иска да се съобразява с вашите забрани.

Хранене на руска синя котка

Руската синя котка е добре да бъде хранена с консерви и сухи храни от висок клас, които да ѝ осигуряват всички необходими вещества за пълноценен живот и красива козина. Препоръчва се 75 на сто от готовата котешка храна да е суха и 25 - консервирана. Ако храните руската синя котка с натурални продукти, е добре да съчетавате месо и мляко в едно ядене. Месото, подходящо за руска синя котка, е пилешко или телешко, може да ѝ давате кисело мляко, извара, не много мазна сметана. Забранени продукти за руската синя котка са пълномасленото прясно мляко, мазната риба, сладкото, пърженото, соленото и тестеното.

Заболявания на руска синя котка

Руската синя котка не страда от генетично обусловени заболявания - за това са се погрижили селекционерите, които дълги години са правели кръстосвания, за да постигнат този ефект. Въпреки това обаче руската синя котка може да се разболее от хронична кардиомиопатия, която е характерна за почти всички котки - това е болест на сърцето, която може да е с фатални последствия за животното.

Котки

Любопитни факти за руска синя котка

По времето на руската императрица Екатерина Велика руската синя котка се е смятала за изискан подарък. Затова посланиците от чуждите държави, които пристигали в Русия, винаги си тръгвали с мъркащи съкровища. В древността руснаците са били убедени, че руската синя котка има дарбата да прави магии и да помага при проблеми. Интересен факт е, че руската синя котка почти никога не показва ноктите си и никога не ги използва срещу хора, дори когато ѝ се причинява болка. Руската синя котка скача много високо, без да се засилва. Напълно възможно е да се качи на гардероба ви направо от пода.

Много често руската синя котка замъква всичките си играчки на някое високо място. Сред известните руски сини котки е котаракът Бергман, който е бил собственост на световно известния режисьор Андрей Тарковски, който е кръстил животното на холивудския режисьор Ингмар Бергман. Руската синя котка е подходяща за възрастни хора, тъй като може с часове да лежи в скута на някого и с удоволствие слуша звуците на човешката реч. В същото време руската синя котка не спира да мърка, докато е в прегръдките на стопанина си, което според специалистите нормализира кръвното налягане.

Недостатъци на руска синя котка

Сред недостатъците на руската синя котка са нейните претенции по отношение на чистотата на котешката тоалетна. Ако тя не е почистена достатъчно добре, руската синя котка е в състояние да използва какви ли не други места вместо котешка тоалетна. Препоръчва се котешката тоалетна на руската синя котка да се разположи далече от мястото, където тя спи. Най-добрият вариант е банята или коридора.

Освен това руската синя котка е недоверчива към непознати, но ако социализацията започне още в ранна възраст и докато котенцето е съвсем малко, се вижда с много хора, този проблем ще бъде преодолян. В противен случай вашата руска синя котка ще се крие под леглото всеки път, когато в дома ви влезе непознат човек.

Сред недостатъците на руската синя котка е и желанието ѝ да спи в спалнята на стопанина си, и може да се окаже, че няма как да се справите с тази нейна особеност, а да я приемете в леглото си. Освен че трябва постоянно да пазите руската синя котка от пряка слънчева светлина, трябва да се съобразявате и с какво я храните. Ако в храната ѝ има прекалено много йод и витамини, козината на руската синя котка може да придобие кафеникав оттенък. Потъмняването на козината може да бъде предизвикано и ако котката се храни с бобови култури или морски дарове, но при смяна на храната ефектът отминава.

Рейтинг

5 2
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати