В животинското царство котките се отличават с уникални очи. За разлика от хората, котешките зеници не са кръгли, а представляват черни чертици, разположени вертикално в окото. Могат мигновено да се адаптират. Ако наблюдавате котка, нейните очи ще ви създадат асоциация с блендата на фотоапарата.
Очите на тези животни са толкова уникални, заради начина, по който използват зрението си. Начинът на живот определя формата на очната зеница. Това значи на практика, че формата се определя от това какво количество светлина стига до очите. Достигайки до мозъка, тя се трансформира в картината на пространството, което заобикаля животното.
Когато е тъмно човешката зеница се разширява, за да пропусне повече светлина и това да подобри картината, която гледаме. Когато е светло, зеницата се свива, за да ни предпази от прекалена стимулация.
Котешкото око прави същото, но финесът при тях е наистина неотразим. Когато се разширяват, зениците им увеличават своята площ около 300 пъти. Човешките могат да станат само 15 пъти по-големи.
Знаем, че котките са нощни животни и в тъмната част на денонощието ловуват. Тогава те могат да разтворят зеницата си толкова широко, че да пропуснат и най-незначителното количество светлина в окото си. Затова нощното им зрение е толкова добро. В същото време през деня те могат да свият зеницата си неимоверно денем и да я направят съвсем малка.
За да достигат такива възможности, те често примижават бавно няколко пъти. Това действие прилича на намигане, но по-скоро котката фокусира зрението си, използвайки възможностите, които природата е създала за нея. Защо котката намига?
Битува разбиране, че котката намига на човека, когато обича, изразявайки по този начин своята любов и привързаност. Това е приятна и съблазняваща мисъл за всеки стопанин, който обича своя пухкав домашен любимец. Всъщност котката следи стопанина си с поглед, защото му се доверява. Той я храни и се грижи за нея. Следенето с поглед обаче е твърде неудобно за котаците, но те искат да го задържат, защото човекът е важен за живота и оцеляването им и затова присвиват очи, сякаш намигат.
Ако мигнете бавно срещу животинката, котката ще намигне също. Тези мили животни са отлични имитатори, макар да се смята, че не стават за дресировка, защото не могат да подражават. Задържането на погледа и намигането към стопанина все пак са израз и на привързаността им, защото котките настина се интересуват от този, от когото зависят.
