Синият Кит е най-голямото животно сред бозайниците и е признат също така за най-едрото животно на планетата. Син Кит е величествено създание, което вълнува учените от векове.
История на Син Кит
Смята се, че Син Кит се е появил на планетата ни преди около 200 милиона години. Въпреки че прилича изключително много на риба, Син Кит на практика е най-големият морски бозайник, както и най-големият бозайник и изобщо животно, съществувало някога. От началото на ХХ век Син Кит е бил избиван без контрол. Размерът на това голямо животно привличал китоловците. През 60-те години на ХХ век Син Кит е почти изчезнал - останали са живи само 5000 бройки от това величествено животно.
Днес, въпреки засилените мерки за опазване на вида, Син Кит се среща рядко - доказано е съществуването само на 10 000 бройки, което поставя Син Кит на границата на изчезването на вида. Днес ловът на Син Кит е забранен, но замърсяването на моретата и океаните се отразява пагубно върху тези огромни животни. Бавният размножителен процес също е голяма пречка за поддържане на полулацията на Син Кит в рамки, които не застрашават вида от изчезване.
Как изглежда Син Кит
Син Кит може да тежи до 160 тона и достига дължина около 33 метра. Женските са по-дребни, те достигат до 150 тона. Когато отвори устата си, Син Кит демонстрира специална цедка, която се състои от пластини. Тези пластини са направени от така наречените китови мустаци, като всяка пластина тежи по 90 килограма, е броят им надхвърля 400. Син Кит изглежда огромен, но има издължено тяло.
Голямата глава на Син Кит има малки очички и леко заострена муцуна с много широка долна челюст. На гърба си Син Кит има специален отвор, през който излиза водата. Фонтанът, който изстрелва във въздуха Син Кит през този отвор, достига до 10 метра височина.
Върху главата си, в близост до отвора за изхвърляне на вода, Син Кит има голям гребен, който е известен сред специалистите като вълнолом. Син Кит има шия, която е почти неподвижна, той не може да завърта главата си. Мозъкът на Син Кит е доста едър, това е обусловено от необходимостта от увеличен слухов апарат, който отговаря за ехолокацията. Син Кит има гръбна перка, която е изместена много назад и е много малка. Тя прилича на триъгълник.
Задният край на тази перка е покрит с драскотини, които са индивидуални за всеки Син Кит и по тях специалистите могат да различават отделните представители на вида. Дължината на тази перка е около 35 сантиметра. Гръдните перки на Син Кит са дълги по 4 метра, а опашната му перка е с дължина около 8 метра, което му помага да преодолява големи разстояния с лекота.
Върху долната част на главата си Син Кит има много надлъжни ивици, които продължават към гърлото и корема. Тези ивици са образувани от гънки на кожата на Син Кит и позволяват на кожата да се разтяга, когато животното погълне голямо количество вода. Кожата на Син Кит е синя, покрита със сиви петна.
С какво се храни Син Кит
Син Кит се храни по много интересен начин. Той влиза под водата, където остава повече от половин час, за за да може да погълне огромно количество вода. При хранене Син Кит се гмурка на повече от 60 метра дълбочина. Когато безуспешно търси храна, Син Кит използва ехолокацията като метод - той издава ултразвук, който се връща като ехо при него и му доставя информация за това на какво разстояние се намира търсената от него храна. Само езикът на Син Кит тежи над 4 тона. Затова пък отворът, който му помага да глътне храната си, е тесен - едва 10 сантиметра в диаметър.
Син Кит се храни с крил, който е любимата му храна. По-рядко Син Кит хапва дребни рибки, ракообразни и мекотели. За да се нахрани, Син Кит поглъща голямо количество вода. С помощта на езика си Син Кит избутва водата обратно през пластините в устата си, а каквото се закрепи за долната им част, пада в долната му челюст и след това се поглъща. Понякога количеството на храната е толкова голямо, че Син Кит е принуден да легне настрани, за да успее да затвори устата си.
Размножаване на Син Кит
Женският Син Кит ражда само по едно малко. Бременността на Син Кит трае 11 месеца. След като се роди, малкото остава дълго време с майката, от която никога не се отделя, докато не се превърне във възрастен екземпляр. Когато настъпят топлите месеци, майката отвежда малкото към студени води, които са с изобилие от храна. Когато се роди, малкото на Син Кит е дълго около 7 метра. То се храни с кърма в продължение на повече от 7 месеца. Кърмата на женския Син Кит е толкова хранителна, че малкото наддава с по около 100 килограма дневно.
Любопитни факти за Син Кит
Син Кит използва за общуване с останалите представители на вида си ултразвук на принципа на ехолокацията. Когато иска да сподели някаква информация, да открие представители на вида си или малкото си, Син Кит издава ултразвук, който при връщането си към животното му подсказва къде се намира това, което търси.
Тялото на Син Кит съдържа 8000 литра кръв, а сърцето му е най-голямо по размер в целия свят - около един тон. То бие с 10 до 20 удара в минута. Син Кит може да се потапя на повече от 500 метра дълбочина и да престоява под водата почти час.
Известни са три разновидности на Син Кит - северен, южен и Син Кит-джудже, който е много различен поради размера си. Син Кит води самотен начин на живот, много рядко се движи на групи от по два или три екземпляра.
Продължителността на живота на Син Кит е около 90 години. За съжаление обаче въпреки липсата на естествени врагове възрастните представители на вида понякога стават жертви на сблъсък с големи кораби. Освен това много Сини Китове умират, като правят нещо като групови самоубийства. Всяка година природозащитници от цял свят се опитват да връщат във водата Сини Китове, които масово са излезли на брега, за да умрат.
Животните, които са на брега, далеч не винаги са стари или болни. Понякога дори след като са върнати във водата, Сините Китово отново излизат на брега, където умират. Има теория, според която Сините Китове излизат на брега, защото прекаленото изобилие от радиосигнали ги обърква и те излизат на брега, вместо да прекарват живота си във водата.
