Капибара е най-едрият гризач на планетата. Тя е с атрактивен външен вид, поради което се отглежда в много много зоологически градини по света. Наименованието на Капибара означава "повелител на тревите" на езика на индианското племе гуарани.
История на Капибара
Преди векове са съществували Капибари, които са били големи като мечки, според археологически находки. По времето на конкистадорите Капибара била обявена за риба, за да може да бъде използвана за храна в четвъртък, когато се разрешавало яденето на риба. Днес Капибара може да се срещне в Южна Америка - тя е разпространена от Колумбия до северо-източната част на Аржентина. Капибара предпочита да живее във влажни тропически гори, както и на места, където има много храсти и обилна влага. Капибара също така може да живее и в савани, но предпочита да е в близост до водоеми, където да се крие и да плува.
Как изглежда Капибара
Дължината на тялото на Капибара достига до метър и половина. Капибара става висока до 60 сантиметра. Мъжкарите тежат до 63 килограма, а женските са с около два килограма по-леки. Капибара е гризач и има два големи зъба, които изпълняват функцията на резци. Предните лапи на Капибара са с по четири пръста, задните лапи имат по три пръста. Предните крака на Капибара са по-къси от задните. Между пръстите на всички лапи Капибара има плавателни ципи. Общият вид на Капибара напомня за много едро морско свинче.
Капибара е покрита с дълга козина, която е груба на пипане. Цветът на козината на Капибара варира от сивкав до червеникаво-кафеникав. Възможно е върху муцуната и гърба на Капибара да има черни петна. Ушите на Капибара са малки. Очите и носът на Капибара са разположени в горната част на главата й, за да може да са над водата, когато Капибара плува. Капибара има съвсем миниатюрна опашка, която едва се забелязва. Мъжкарите се различават от женските не само по размера на тялото, но и по това, че мъжките имат специална обонятелна жлеза, известна като морийо. Тя се разполага на върха на муцуната и представлява овална изпъкналост без козина. Тялото на Капибара е овално, прилича на бъчва.
С какво се храни Капибара
Капибара е тревопасно животно и се храни с трева, а също така с различни видове водни растения. Капибара предпочита растения с високо съдържание на белтъчини. Ефективната храносмилателна система на Капибара, която изисква прецизно предъвкване на храната, осигурява на животното по-продължително съхранение на хранителните вещества. С резците си Капибара срязва тревата до корен. Капибара може да се храни с различни зърнени култури, с тиквички и пъпеш. В зоопаркови условия Капибара се храни с едри гранулирани храни за гризачи, които се допълват с витамини и минерали, а също така с различни плодове и зеленчуци. Капибара има нужда да остри резците си в дървесни клонки - например от бреза, за да не прораснат зъбите й прекалено много, което е важно, когато това животно се отглежда в зоопарк или като домашен любимец.
Размножаване на Капибара
Капибара става полово зряла на година 5 половина. Капибара може да се размножава целогодишно, но обикновено любовният период се пада през април или май. Чифтосването на двойката става във водата. След 150 дни се появяват малките, които женската ражда на земята, далече от укритието. След като роди от 2 до 8 малки, женската се осланя на грижите на останалите в групата, които й помагат да се грижи за поколението. Малките се появяват на бял свят покрити с козина, с поникнали зъби и с отворени очи. Те тежат около килограм и половина. Малко след като се появят на бял свят, малките вече могат да вървят след майка си. Тя ги кърми, докато не навършат 10 месеца. Женската може да роди до два пъти в годината, но обикновено ражда веднъж.
Любопитни факти за Капибара
Капибара е активна рано сутрин и късно вечер, през останалото време предпочита да си почива в укрития, които са на сушата или във водата. Понякога Капибара излиза да се храни само нощем, ако през деня се страхува от нападение на хищници. Естествени врагове на Капибара в природата са ягуарите, анакондите и кайманите.
Капибара живее в групи от по около 20 животни, в които има доминиращ мъжкар, няколко женски, малки Капибари и мъжкари, които се подчиняват на лидера и нямат право да се чифтосват с женските. Много често се срещат мъжки Капибари, които живеят като единаци.
В природата Капибара живее до 10 години, в зоопаркови условия може да живее две години повече. Капибара общува с други животни от своя вид с помощта на свирукане и специални звуци, които наподобяват щракане. Капибара може да издава звук, подобен на кучешки лай, когато е притеснена.
Капибара предпочита да се крие във водата, но спи на земята. Когато Капибара се чувства застрашена, тя бяга бързо и се крие във водата. Капибара може да се гмурне под водата, за да се скрие, като остави само носа си над повърхността на водата, за да може да диша. Капибара е перфектен плувец.
Капибара оставя различни видове дребни птици да кацат върху козината й, за да унищожават паразитите по нея. Съществуват ферми за Капибари, в които тези животни се отглеждат заради месото и козината си. В някои райони обаче има забрана за лов на Капибара и нарушаването й се наказва от закона.
Капибара от векове е била предпочитан домашен любимец от хора, които харесват екзотиката. Капибара лесно може да бъде опитомена и бързо свиква с хората. Това животно може да бъде научено с лекота да се разхожда с повод като куче. Капибара е много интелигентно животно и също като кучето може да бъде научена да изпълнява различни по сложност команди. Капибара е изключително чистоплътно животно и прекарва дълги часове в грижи за външния си вид.
Капибара е много гальовно животно и когато се отглежда като домашен любимец, тя постоянно иска да бъде галена. Често Капибара ляга по гръб като куче и иска от стопанина си да я чеше по корема, като обикновено няколко минути след това заспива. Когато се отглежда като домашен любимец, мъжката Капибара трябва да бъде кастрирана, за да не маркира територията си.
