Кафява Мечка

Нина НордНина Норд
Джедай
22529
Кафява Мечка

Кафявата мечка е едно от най-едрите горски животни, а също така и един от най-едрите и опасни хищници, които водят предимно наземен начин на живот. Кафявата мечка може да се срещне в Европа, Азия, Северна Америка.

История на кафява мечка

Прародителите на съвременните мечки са се появили на планетата преди 10 милиона години. Те са приличали на вълци, но били доста по-едри от тях. В Европа са обитавали пещерни мечки, които са изчезнали преди 12 000 години. В австрийски пещери са открити останките над 30 000 от тези древни животни. Те са загинали по време на зимния си сън в различни периоди от време.

Съвременните кафяви мечки са се появили в Китай преди около 400 000 години. Преди векове кафявите мечки са били често срещани в Европа, предимно в Англия и Ирландия, а на изток мястото им на обитаване стигало до Япония. Днес кафявата мечка е унищожена в повечето от районите, където е обитавала преди. В останалите места тя е малобройна.

В Западна Европа кафяви мечки могат да се срещнат в Пиринеите, Алпите и Апенините. В скандинавските страни и горите на Централна Европа, както и в Карпатите има кафяви мечки. В Азия кафявата мечка живее в Палестина, северен Ирак и Иран, както и в северен Китай, Корея. В Япония кафява мечка се среща на остров Хокайдо. През вековете кафявата мечка е била избивана от ловци заради месото си и заради козината си, която в замъците на аристократите се е просвала пред камините им.

Характеристики на кафявата мечка

Най-дребните по размер кафяви мечки живеят в Европа, а най-едрите се срещат в Аляска и на Камчатка. Колкото по на север живеят кафявите мечки, толкова повече се увеличават техните размери. Европейските кафяви мечки тежат от 400 до 480 килограма. В централната част на Русия кафявата мечка достига до 600 килограма. В студените райони те достигат над 700 килограма. Към кафявите мечки се отнася и мечката гризли.

Най-тежката мечка гризли е тежала 1150 килограма. Кафявите мечки са наречени така заради кафявата си гъста козина, но тя може да е кестенява или толкова тъмна, че да изглежда почти черна. Тя е гъста и доста груба на пипане. През пролетта и есента кафявата мечка сменя козината си, като пролетната смяна на козината продължава много по-дълго от есенната.

Мечка

На врата си кафявата мечка има издатина, която представлява мускули. Благодарение на това кафявата мечка може да нанася много силни удари. Опашката на кафявата мечка е дълга около 20 сантиметра, но не се вижда заради гъстата козина по тялото на животното.

Тялото на кафявата мечка е масивно, с голяма глава. Очите са тъмни и малки, ушите са малки и заоблени. Лапите на кафявата мечка са с пет пръста и тя стъпва върху цялата си лапа, когато ходи. Предните лапи на кафявата мечка са с дълги нокти, а на задните й лапи ноктите са по-къси. Дългите нокти на мечката са по 10 сантиметра и изглеждат като сърп. Кафявата мечка има силни зъби, които са 40 на брой.

Хранене на кафява мечка

Кафявата мечка на практика е всеядна. Около три четвърти от храната на кафявата мечка представлява растения. Тя се храни с плодове, ядки и различни видове тревисти растения. При липса на достатъчно храна кафявата мечка се храни с насекоми или с техните ларви. Тя може също така да се храни с влечуги, гризачи и дори с мърша, ако от дни не се е хранила. По-едрите кафяви мечки понякога се хранят с копитни бозайници, които ловят от засада. Те се хранят с елени, диви прасета и лосове. Възрастната кафява мечка може с един удар на лапата си да прекърши гръбнака на кон.

Кафявата мечка обича риба и я лови с лапите си в реката. Когато сьомгата хвърля хайвера си, кафявите мечки я чакат нагоре по течението на реката, срещу което рибата плува. Сьомгата се подава над повърхността на водата и за мечката е лесно да я хване. Когато лови сьомга, кафявата мечка забравя за агресивното си поведение спрямо други мечки и понякога край реката стоят до 30 животни, които чакат рибата да изскочи на повърхността.

Кафявата мечка се храни също така с мравки, червеи, жаби, както и мед, който изгребва от кошерите на дивите пчели, без да я е страх, че ще бъде ужилена. Когато намери мърша, кафявата мечка я затрупва с клони и стои близо до плячката си, за да я пази. Ако кафявата мечка не е прекалено гладна, тя изчаква два-три дни, докато месото омекне достатъчно. Кафявите мечки понякога убиват свои събратя и дори ги изяждат. Същото може да се случи и на малки мечета. Случва се кафявата мечка да отнеме плячката от тигър, вълк или пума.

Заболявания на кафявата мечка

В природата, а също така и в зоопарка кафявата мечка боледува прекалено рядко. Отбелязани са единични случаи, в които кафявите мечки боледуват от бяс. Кафявата мечка боледува и от различни заболявания, които се предизвикват от чревни паразити. Често кафявата мечка страда от бълхи.

Любопитни факти за кафява мечка

Кафявата мечка много обича да играе във вода, затова в зоопарковете се правят специални водоеми за тези животни. Кафявата мечка с лекота може да преплува до 6 километра.

Жлъчният мехур на кафявата мечка се използва в традиционната източна медицина като лекарство от различни болести. Кафявата мечка изглежда доста тромава, но всъщност може да развие добра скорост по време на преследването на плячката си. Кафявата мечка може да тича със скорост от 55 километра в час.

Малко Мече

През зимата кафявата мечка изпада в зимен сън. Тя трябва да е подготвила организма си за този процес, като му осигури достатъчно мазнини, за да оцелее през студените зимни месеци. Всъщност кафявата мечка спи почти половин година. Тя прави бърлогата си на труднодостъпно място, а мястото за зимния си сън подготвя в пещери или сред скални късове. Зимната бърлога на мечката е постлана с мъх и трева. Въпреки че спи, кафявата мечка е нащрек и лесно може да бъде събудена. Тогава тя излиза и започва да си търси ново място за зимен сън. Ако кафявата мечка не е натрупала достатъчно запаси от мазнина за зимата, тя не може да заспи, а обикаля цяла зима, за да си търси храна. Тогава кафявата мечка става много агресивна.

Размножителният период при кафявите мечки е през май и юни и през това време мъжкарите се бият заради женските. Понякога това води дори до смърт на съперника. Шест месеца след чифтосването женската ражда две малки, които тежат по 500 грама. Женската ражда мечетата по време на зимния си сън и успява да придремва, докато се грижи за тях. Тя лежи, докато храни малките, които излизат през пролетта, когато вече са големи колкото средно едри кучета. По това време те вече са в състояние да се хранят като възрастни животни. Майката ги учи на ловни умения, както и на това да се крият от едрите хищници.

Малките мечета са кротки и послушни и това се използва от дресьорите на животни, които ги възпитават от ранна възраст. До към 2-годишна възраст мечките успяват да научат много трикове. Обикновено след тази възраст кафявата мечка може да бъде опасна, затова дресьорите я заменят с по-млад екземпляр. Мечетата стоят с майка си в продължение на две години. При опасност те се катерят по дървета и стоят там, докато майка им не им разреши да слязат. Мъжкарят може да убие малките, за да се чифтоса наново с майка им. Кафявата мечка е със слабо развито зрение, но обонянието им е много силно - те усещат месо от около 3 километра разстояние.

Вреди от кафява мечка

Кафявата мечка рядко напада хора, но ако е много гладна, това е възможно. Ако кафявата мечка е ранена или някой я събуди от зимния й сън, тя може да нападне. Женските, които имат мечета, стават агресивни, както и мъжкарите, които не са заспали зимен сън. Те нападат хора и могат да им нанесат смъртоносни травми. Съветът на специалистите е ако ви нападне кафява мечка, да паднете по лице на земята и да не мърдате.

Възможно е мечката да доближи муцуната си до главата ви, важното е да не се движите. В местата, където има мечки, се препоръчва да ходите така, че да се чува отдалече, и дори да говорите на висок глас. Много рядко се случва мъжка кафява мечка да се превърне в стръвница, но има и такива случаи. Кафявата мечка унищожава пчелини и плодни дървета, по които се катери, за да откъсне плодове.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest