Хлебарките са най-досадните спътници на градските жители. Те всяват ужас във всяка домакиня и са повод за съществуването на безброй фирми за унищожаване на насекоми по домовете. Те са сред най-омразните гадинки, наред със стоножки, бълхи, дървеници, молци, мухи, комари, термити и паяци.
История на хлебарка
Смята се, че хлебарките са се появили преди 300 милиона години. Според археолозите прародителите на днешните хлебарки са живеели заедно с динозаврите, но за разлика от тях не са загинали. Прародителите на съвременната хлебарка по нищо не се различават от днешните насекоми от този вид. По времето на застудяването преди милиони години тези насекоми, които обичат влагата и топлината, трябвало да влизат в пещери, за да се опитат да оцелеят. Смята се, че оттогава започва животът на хлебарките заедно с хората.
През XVII век става популярно испанското наименование на хлебарката - кукарача, което придобива международна известност. По онова време хлебарките превземат дървените къщи на хората, където според описания в старинни писмени документи човек има чувството, че стената се движи, като гледа, че тя е цялата покрита с отвратителните пълзящи насекоми. Хлебарките били много доволни, когато на място на дървените домове се издигнали каменни, а след това тухлени и панелни, защото в такива условия тя живее още по-комфортно.
Стандарт на хлебарка
Най-разпространения вид хлебарка е Blatella Germanica - това е кафява хлебарка. Според легендата тя е обитавала дълго време в Германия, а след това е била внесена в Русия от войници. Затова в Русия тези хлебарки са известни като русаци. В Германия пък често наричат досадните насекоми французи. Кафявата хлебарка е червеникаво-кафеникава на цвят, от главата по цялото тяло се спускат две черни ивици.
Хлебарката е дълга 1-2 сантиметра и живее 6 месеца. Женската успява да даде през тази половин година живот на 320 хлебарки. Достатъчно е сред тях да има повечко женски и за нула време домът ви ще се превърне в истински рай за хлебарките. Женската снася яйцата си в специална капсула, която защитава зародишите, но им дава възможност да дишат. Около 30 часа след като снесе яйцата в капсулата, хлебарката ги оставя някъде, където има храна.
Крачетата на кафявата хлебарка ѝ позволяват да се катери по абсолютно гладки повърхности. Това не важи за черната хлебарка, която се отличава с наситения си черен цвят, който изглежда като лакиран. Тя е известна като Blatta orientalis и е дълга около 3 сантиметра. Тя не може да се катери по гладки стени, затова предпочита да живее предимно в мазета. Точно затова рядко може да бъде видяна в апартамент или къща.
И кафявата, и черната хлебарка имат криле, но не ги ползват или ги ползват съвсем рядко, за прелитане на няколко сантиметра площ.
Обучение на хлебарка
На практика хлебарките не могат да бъдат обучени, но през вековете в различни европейски държави са се организирали надбягвания с хлебарки. В специално направени миниатюрни коридори са се пускали хлебарки, на чиито гърбове са били изписвани номерата им. Насекомите тичали от единия край на коридора до другия и за бързината им се правели залагания.
Хранене на хлебарка
Хлебарката е абсолютно всеядна - тя се храни с прясна и развалена храна от всички разновидности. Ако не може да си намери храна в жилището, което обитава, тя яде хартия, подвързии на книги, стари сапуни и дрехи. Но това, което обича най-много обича да яде хлебарката, са месо, тестени продукти, сладки изделия и плодове. Същото ядат кучешка храна и котешка храна. Хлебарката може да издържи много време без вода и храна и това ѝ дава възможност за оцеляване в екстремни условия. Без храна хлебарката може да издържи 40 дни, но без вода издържа не повече от десетина дни. Ако насекомото не може да намери вода, то се съсухря и се смалява, макар че все още е живо.
Любопитни факти за хлебарка
Смята се, че при евентуална ядрена атака единствените организми на планетата, които имат шанс да оцелеят, са хлебарките. Доказано е, че хлебарките са много устойчиви към радиационно излъчване. Хлебарката предизвиква при всички хора неприятно чувство, когато тича по пода или стената. Но ако лети, това вече е направо ужасяващо. За щастие природата се е погрижила да има само един вид летящи хлебарки. Това са хлебарките Megaloblatta longipennis, които живеят в Централна и Южна Америка и са дълги по 18 сантиметра.
Интересен факт е, че хлебарките изпускат газове на всеки 15 минути. След смъртта си те продължават да го правят в продължение на 18 часа.
Малко хора знаят, че ако хлебарката падне по гръб на равна повърхност, например на пода, тя не може да се обърне и умира от глад. Ако падне навън, може да се закачи за някое камъче или растение. В състава на пестицидите срещу хлебарки влизат вещества, които парализират мускулите на насекомите и не им дават възможност да се движат.
Съществува само един вид съскащи хлебарки. Това са мадагаскарските хлебарки, които по време на движение издават зловещи съскащи звуци.
Интересен факт е, че хлебарките могат да живеят няколко дни без глава. Това дава на учените информация за това, че тези насекоми не дишат с носа си, а с клетките на цялото си тяло. Тези досадни натрапници в домовете на хората нямат кръв, затова нямат и налягане в тялото. Точно това им дава възможност известно време да живеят и след като главата им е отделена от тялото.
Малко хора знаят, че хлебарката се движи много бързо, особено когато е уплашена - тогава тя развива скорост от 75 сантиметра в секунда. За дължината на тялото на това насекомо подобна скорост е много голяма. Ако хлебарката беше голяма колкото гепард, тя щеше да развива 50 километра в час.
Кафявите и черните хлебарки са в непрекъсната война. Въпреки че кафявите хлебарки са по-дребни от черните, те успяват да превземат територията им и да ги изгонят. Кафявите хлебарки не влизат в открит бой с черните хлебарки. Те просто намират яйцата им, преди от тях да излязат малките черни хлебарки, и ги изяждат.
Интересен факт е, че ако някоя от хлебарките пострада и някой от крайниците ѝ бъде откъснат, веднага се появяват други хлебарки, които започват да я ядат. По този начин се унищожават слабите и болни насекоми. Този инстинкт е толкова силно развит при хлебарките, че ако наоколо няма други хлебарки, раненото насекомо започва да се яде само.
Недостатъци на хлебарка
От гледна точка на хората, хлебарката има само недостатъци. Тя се катери по храната, влиза в шкафовете, лази по дрехите, а понякога под стари ламперии се откриват цели пълчища от тези неприятни насекоми. Преди половин век е открита зависимостта между различни видове алергични заболявания и хлебарките. Най-вече това важи за астмата, която се предизвиква от тези неприятни насекоми, които могат да бъдат срещнати навсякъде в дома. Според статистиката във всеки голям блок има до 300 000 различни насекоми, като повече от петдесет процента от тях са хлебарки.
Според алерголозите повечето алергични заболявания се развиват в жилището на хората. Това се отнася най-вече за малките деца, които прекарват много дълго време в затворени помещения, особено през студените месеци. За разлика от периодичните алергии, които са свързани с промяната, предизвикана от различните сезони, алергията, предизвикана от хлебарки, е целогодишна. Тя се развива у хората, които имат непоносимост към миниатюрните частички хитинова обвивка от насекомото, които се откъсват, докато то тича из жилището.
Освен това хлебарките разнасят много зарази и мръсотия, като се катерят в контейнерите за смет, а след това тичат по чиниите и храната на хората. Смята се, че те разнасят над 50 вида заболявания, сред които туберкулоза, хепатит и салмонелоза. Освен това хлебарките разнасят яйца на различни видове паразити, които са опасни за човека - това са различни видове глисти, които заради хлебарките се пренасят върху храната ни.
В древността един от начините за унищожаване на хлебарки е бил в студените зимни дни вратите и прозорците на къщата да се отворят, за да измръзнат насекомите. При този начин обикновено хората от къщата оставали няколко дни при свои съседи. Ако е изложена на температура пет градуса под нулата, хлебарката умира за половин час.
Днес постоянно се създават нови препарати за унищожаване на хлебарки, но за съжаление тези насекоми имат защитни механизми, които им позволяват да се приспособяват към различни видове отрови.
