През топлите месеци кучетата прекарват повече време навън, душат тревата, ровят около храсти и често се опитват да уловят всяко летящо насекомо, което привлече вниманието им. Именно това любопитство може да завърши с болезнено ужилване от оса. В повечето случаи реакцията е ограничена до болка и локално подуване, но при някои животни отровата може да предизвика сериозна алергична реакция.
Особено опасни са ужилванията в устата, езика, муцуната и гърлото, защото подуването в тези области може да затрудни дишането. Риск има и когато кучето е нападнато от няколко оси и получи множество ужилвания. Осите не оставят жилото си в кожата и могат да ужилят повече от веднъж, за разлика от медоносните пчели, при които жилото понякога остава на мястото.
Затова стопаните трябва да знаят как изглежда обикновената местна реакция, кои симптоми насочват към алергия и каква първа помощ може да се окаже, без да се губи ценно време.
Колко опасни са осите за кучето
Осите могат да бъдат опасни за кучето, но степента на риска зависи от мястото на ужилването, броя на ужилванията и индивидуалната чувствителност на животното. При много кучета единичното ужилване причинява внезапна болка, ограничено зачервяване и умерено подуване. Тези симптоми често намаляват постепенно, ако животното не развие алергична реакция.
По-сериозен става случаят, когато кучето бъде ужилено от оса по езика, в устата или около гърлото. Любопитните животни често се опитват да захапят осата и именно затова лицето и устната кухина са сред най-често засегнатите области. Подуването там може да се разпространи бързо и да стесни дихателните пътища.
Друг важен риск е анафилаксията – рядка, но животозастрашаваща алергична реакция, която може да бъде предизвикана от ужилване от насекомо. Признаците обикновено се развиват бързо, понякога в рамките на минути, поради което всяко рязко влошаване след контакт с оса изисква незабавна ветеринарна помощ.
Защо кучетата се опитват да хапят оси?
Летящото насекомо събужда ловния инстинкт и любопитството на кучето. То може да подскача след осата, да я преследва с муцуна или да се опита да я улови с уста. Други кучета попадат на оса, докато душат цветя, паднали плодове, кошчета за отпадъци или храна, оставена навън.
Осите стават особено активни около сладки напитки, месо, узрели плодове и остатъци от човешка храна. Затова пикникът в двора, купичката с храна на терасата или падналите плодове под дърветата могат да привлекат насекомите точно до мястото, където играе домашният любимец.
Кучето невинаги разбира откъде е дошла болката. След ужилване то може внезапно да подскочи, да изскимти, да започне да хапе мястото или да тича панически. Тази реакция е особено типична, когато осата е попаднала между пръстите на лапата или кучето я е настъпило.
Как да разберем, че кучето е ужилено от оса?
Най-често стопанинът забелязва внезапна промяна в поведението. Кучето може да изскимти, да се отдръпне рязко или да започне настойчиво да ближе и хапе определена област. При ужилване на лапата често се появява накуцване или животното отказва да стъпва нормално.
Когато ужилването е по муцуната, може да се наблюдава едностранно или общо подуване на устните и носа. Ако осата е попаднала в устата, кучето може да се лигави повече, да движи челюстта необичайно, да търка муцуната с лапи или да изпуска храната и водата.
Леката местна реакция обикновено включва ограничено подуване, зачервяване, болка и чувствителност. Често кучето ближе мястото или не позволява то да бъде докосвано. Подобни реакции могат да се наблюдават и след ужилване от пчела, но при осата обикновено няма да откриете забито жило.
Кои симптоми показват алергична реакция?
Алергичната реакция може да започне с подуване, което е много по-голямо от очакваното за единично ужилване. Възможно е клепачите, устните или цялата муцуна бързо да подпухнат. По кожата могат да се появят надигнати зачервени участъци, подобни на копривна треска.
По-тревожни са ускореното или затруднено дишане, слабостта, залитането и внезапното рухване. При кучетата анафилаксията може да се прояви и със силни стомашно-чревни признаци като внезапно повръщане и диария, тъй като тежката реакция при този вид невинаги започва предимно с дихателни симптоми.
Копривната треска не бива да бъде подценявана, защото понякога може да предхожда по-тежка алергична реакция. Ако кожните подутини се разпространяват, лицето се подува или общото състояние на кучето се променя, трябва незабавно да се потърси ветеринарен лекар.
Кога ужилването е спешен случай?
Незабавно тръгнете към ветеринарна клиника, ако кучето диша трудно, задъхва се необичайно, венците му изглеждат много бледи или посинели, лицето и гърлото се подуват бързо, животното залита, рухва или изглежда силно отпаднало. Повръщането и диарията непосредствено след ужилване също могат да бъдат част от тежка алергична реакция.
Ужилването в устата, езика или гърлото трябва да се обсъди с ветеринар дори ако в първите минути кучето изглежда сравнително спокойно. Подуването може да се увеличи и да затрудни преминаването на въздуха. В такива случаи не е разумно да чакате у дома, за да видите дали състоянието ще се подобри.
Спешна оценка е необходима и при множество ужилвания. Дори куче, което не е алергично, може да получи по-тежка реакция при по-голямо количество отрова. Ако животното е попаднало близо до гнездо и по него са се нахвърлили много оси, отдалечете го от мястото и незабавно се свържете с ветеринарен лекар.
Какво да направим веднага след ужилването?
Първо отведете кучето на безопасно място, където няма други оси. Запазете спокойствие и огледайте засегнатата област, доколкото животното позволява. Болката може да го направи неспокойно или дори да го накара да щракне със зъби, затова не поставяйте лицето си непосредствено до муцуната му и не го стискайте насила.
При ужилване от оса обикновено няма жило за отстраняване. Ако все пак виждате жило, е възможно насекомото да е било пчела. В такъв случай то може внимателно да бъде изстъргано със страничния ръб на твърда карта, без да се стиска торбичката с отрова.
Почистете внимателно мястото с вода. След това можете да поставите студен влажен компрес или увит в кърпа студен пакет за кратки интервали. Студът може да намали болката и локалното подуване, стига да не е неприятен за животното и да не се прилага директно върху кожата.
Може ли да дадем антихистамин?
Някои антихистамини се използват във ветеринарната медицина при реакции след ухапвания и ужилвания, но не трябва да бъдат давани по собствена преценка. Правилният медикамент и дозата зависят от теглото, възрастта, здравословното състояние на кучето и останалите лекарства, които приема.
Освен това човешките продукти понякога са комбинирани с деконгестанти, болкоуспокояващи или други активни вещества, които могат да бъдат опасни за животните. Затова преди да дадете какъвто и да е антихистамин, се обадете на ветеринарния лекар и посочете точното наименование и концентрация на продукта. Ветеринарни източници изрично препоръчват дозата и подходящият препарат да бъдат потвърдени от специалист.
Антихистаминът също не е заместител на спешното лечение при анафилаксия. Ако кучето изпитва затруднено дишане, подува се бързо или рухва, не губете време с домашно лечение.
Помага ли оцетът при ужилване от оса?
Съществува широко разпространено домашно вярване, че ужилването от оса трябва да се третира с разреден оцет, докато при пчела се използва сода бикарбонат. Подобни средства вероятно няма да причинят проблем при здрава кожа, ако са правилно разредени, но няма убедителни данни, че облекчават симптомите по-добре от обикновеното охлаждане и внимателното почистване.
По-важно е да не нанасяте силни разтвори, спирт, етерични масла или дразнещи вещества върху мястото. Те могат допълнително да възпалят кожата, а кучето вероятно ще ги оближе. Най-безопасната първа стъпка остава вода, студен компрес и наблюдение на общото състояние.
Какво да направим при ужилване на лапата?
Ужилването на кучето по лапата често се случва, когато кучето настъпи оса в тревата. То може внезапно да започне да куца, да държи крайника във въздуха или да ближе силно между пръстите.
Огледайте възглавничките и пространството между пръстите за зачервяване, оток или забито чуждо тяло. Ако не сте сигурни дали причината е ужилване, не натискайте болезненото място прекалено силно, защото подобни симптоми могат да се появят и при трън, порязване или друга травма.
Почистете с вода и поставете хладен компрес. Ограничете движението за известно време и наблюдавайте дали подуването нараства. Ако болката е силна, кучето изобщо не стъпва на лапата или отокът продължава да се увеличава, е необходим ветеринарен преглед.
Как се действа при ужилване по муцуната?
Подуването на муцуната често изглежда драматично дори при локална реакция, но трябва да се наблюдава много внимателно. Огледайте устните, носа и клепачите и следете дали подуването се разпространява към шията.
Не притискайте силно мястото и не се опитвайте да отворите насила устата на уплашено куче. При всяко съмнение, че осата е била захапана или погълната, се обадете на ветеринарен лекар. Ужилване вътре в устата може да не бъде видимо, но да предизвика постепенно увеличаващ се оток.
Когато кучето се лигави, прави опити да повръща, преглъща трудно, издава необичайни шумове при дишане или не може да затвори устата си спокойно, случаят трябва да се приеме като спешен.
Как се лекува тежката реакция?
При анафилаксия ветеринарното лечение е насочено към бързо стабилизиране на животното. Може да са необходими медикаменти за овладяване на алергичната реакция, кислород, венозни течности и внимателно наблюдение на жизнените показатели. Изборът на терапия зависи от симптомите и състоянието при постъпването.
Не се опитвайте да шофирате дълго, без предварително да се обадите на клиниката. Краткото предупреждение позволява на екипа да се подготви за спешен пациент. По време на пътуването дръжте кучето спокойно и осигурете свободен достъп на въздух, без да поставяте нещо в устата му.
След преживяна тежка реакция ветеринарният лекар може да препоръча специален план за действие при бъдещи ужилвания. Важно е при всички следващи посещения да съобщавате, че кучето вече е имало реакция към насекомо, защото чувствителността при повторен контакт може да бъде значима.
Колко време трябва да наблюдаваме кучето?
След леко ужилване наблюдавайте животното внимателно през следващите часове. Проверявайте дали подуването се увеличава, дали се появяват обриви и дали поведението, дишането и походката остават нормални.
Дори когато първоначалната реакция изглежда местна, внезапно повръщане, диария, слабост или разпространение на отока са причина да се свържете с ветеринар. По-добре е да потърсите съвет по-рано, отколкото да чакате явното развитие на спешно състояние.
Ако след ден-два мястото остава много болезнено, подуването не намалява или се появят секрет и силно зачервяване, също е необходим преглед. Продължителното ближене може да увреди кожата и да създаде условия за вторична инфекция.
Как да намалим риска от ужилване?
Не е възможно напълно да предпазите кучето от оси, но можете да намалите привличането им около дома. Не оставяйте купички с храна навън по-дълго от необходимото и почиствайте разлети сладки напитки и остатъци от месо. Редовно събирайте падналите плодове в двора и дръжте кошчетата за отпадъци плътно затворени.
Преди кучето да излезе в градината, оглеждайте за необичайно движение на оси около земни дупки, стрехи, навеси и храсти. Не се опитвайте сами да разрушавате активно гнездо, докато животното е наблизо. По-безопасно е кучето да бъде държано далеч и проблемът да се отстрани от специалист.
При животни, които постоянно преследват насекоми, помага обучението на команда като „Остави“. Упражнявайте я първо с безопасни предмети и награждавайте кучето, когато се отдръпне. Това няма да премахне изцяло риска, но може да ви даде начин да прекъснете преследването, преди животното да захапе осата.
Не използвайте произволни човешки репеленти или препарати за насекоми върху козината. Някои продукти могат да бъдат токсични при облизване или да раздразнят кожата. Подходящите средства трябва да бъдат избрани след консултация с ветеринарен лекар.
Повечето ужилвания са леки, но реакцията трябва да се следи
Единичното ужилване от оса на кучето в много случаи причинява само краткотрайна болка и локално подуване. Това обаче не означава, че всяка реакция може да бъде оставена без наблюдение. Ужилванията в устата и гърлото, бързото подуване на лицето, множеството ужилвания и признаците на алергия могат да застрашат живота на кучето.
Най-разумната първа помощ е да отведете животното от насекомите, да огледате внимателно мястото, да го почистите и охладите, а след това да следите общото състояние. Не давайте човешки лекарства, без да сте получили точни указания от ветеринар.
Ако кучето диша трудно, залита, рухва, повръща внезапно или лицето и гърлото му се подуват бързо, не чакайте симптомите да преминат сами. Незабавната ветеринарна помощ е най-важното действие и може да бъде решаваща за благоприятния изход.
Научете също опасни ли са комарите за кучето и също така как да охладим кучето в жегите.
Разберете повече и за обезпаразитяването на кучето с пудра.
