Спокойният, достоен и добродушен ирландски вълкодав е най-високият от всички породи кучета. Някога безстрашни ловци на едър дивеч, способни да се справят с вълк в единоборство, днес вълкодавите са спокойни и приятни компаньони.
Приветливият по характер ирландски вълкодав е огромно, мускулесто куче, грациозно сложено по класически линии на хрътките, способно на голяма скорост в галоп. Мъжкият може да достигне почти 90 см височина в рамото и да тежи до 84 кг. Женските са по-дребни, но все пак са доста по-едри от другите кучета. Грубата, твърда козина се среща в много цветове, включително бяло, сиво, тигрово, червено, черно и светлобежово.
Ирландските вълкодави по характер са твърде спокойни, за да бъдат свирепи кучета пазачи, но само гледката им е достатъчна, за да възпре натрапниците. Тези кучета са характерно търпеливи с децата, въпреки че животни с техния размер трябва да се наблюдават около много малки деца. Притежаването на ирландски вълкодав е уникално и възнаграждаващо преживяване, но придобиването на гигантско галопиращо куче е ангажимент, толкова голям, колкото и самото куче.
Темперамент на ирландския вълкодав
Ирландските вълкодави имат сърце, голямо като останалите им части. Тези кучета са нежни, благородни, чувствителни и спокойни. Въпреки факта, че могат да тичат с голяма скорост, повечето от действията им в къщата са в забавен каданс и определено не са бързи кандидати за послушание. В крайна сметка те ще ви слушат, но със собствено темпо!
Точно под повърхността на нежния им екстериор се крие природата на ловец, така че собствениците на ирландски вълкодави трябва да бъдат бдителни, когато са навън. Както всички хрътки, ирландските вълкодави обичат да гонят животни, които бягат от тях, и могат да отделят време, за да откликнат на вашия зов да се върнат. И все пак ирландските вълкодави обикновено са примерни с други кучета, домашни любимци и деца. Големият им размер обикновено е достатъчен, за да изплаши натрапниците; това е за щастие, тъй като повечето ирландски вълкодави по темперамент са пацифисти, а не добри кучета за защита.
Какво да очаквате от иландския вълкодав
Основното съображение, което всеки бъдещ стопанин на породата ирландски вълкодав трябва да вземе предвид, е размерът. Тези кучета се нуждаят от място, за да се разтегнат и да се чувстват комфортно. Те са с размерите на човек, който заема още повече място, защото не ходят изправени. Ирландските вълкодави се радват на спокоен живот и стига да ги извеждате на добра разходка или да тичате веднъж на ден, те ще са доволни да се излежават из къщата ви. Мислете отвъд дома си; къде ще се побере такова голямо куче в колата ви? Можете ли да контролирате толкова голямо куче? Ами ако някога ви се наложи да го вземете, защото е болно или наранено? Не забравяйте, че всичко, което върви с едно голямо куче, е голямо: големи сметки за храна, големи сметки за лекарства, големи сметки за настаняване, така че мислете мащабно.
Ирландските вълкодави предпочитат студеното време пред топлото и често търсят студен твърд под през летните месеци. Поради това по лактите им често се образуват мазоли, които могат да станат грозни и дори неудобни за кучето.
Подстригването не е трудно. Козината не се сплъстява, но трябва да се реши няколко пъти седмично, а опадалата козина трябва да се отстранява (скубе) два пъти годишно. В противен случай кучето ще изглежда рошаво и неподдържано.
Брадичката може да се замърси от храна и трябва да се мие редовно, а освен това от нея капе вода, докато кучето пие.
История на ирландския вълкодав
Ирландският вълкодав е с древен произход. Споменава се още през 391 г. сл. Хр. в Рим, където тези кучета са били използвани в гладиаторски битки. На един ирландски вълкодав на име Айбе косвено се приписва започването на война през 12 век, когато собственикът му отказва предложение от краля на Ълстър за 4000 крави в замяна.
В Ирландия тези внушителни кучета са били предпочитани от ирландските вождове за лов на вълци и лосове. Тяхната смелост е била такава, че името на породата в Ирландия е Cu Faoil; „Cu“ означава смел.
В края на 19-ти век ирландският вълкодав е почти изчезнал в Ирландия поради практиката да се раздават ирландски вълкодави на гостуващи благородници, изчезването на вълка в Ирландия и ирландския глад през 1845 г. Днешните ирландски вълкодави за отглеждане са пресъздадени от последните съществуващи вълкодави, кръстосани с шотландския диърхаунд, немски дог, борзой и тибетския мастиф. Към края на 19-ти век породата отново процъфтява и остава една от най-разпознаваемите в света.
Прочетете също съвети при обучение на ирландски вълкодав и разберете на какво да наблегнете при хранене на ирландски вълкодав.
