Мини козата е известна още като коза пигмей и представлява порода миниатюрно домашно козле. Отглежда се и като домашен любимец, независимо че става и за селскостопанско животно, което дава мляко и е работен вид, подобно на другите кози, овце и крави.
Макар че са мънички, тези козички са много издръжливи и се адаптират добре във всякакви климатични условия. Това позволява да се разселят лесно и са добре приети заради игривото си поведение и симпатичното изражение, което имат. Те са сравнително нова тенденция, която набира все повече интерес сред фермерите и затова заслужават да се проследи историята на произхода им.
Произход на мини козата
Козите джуджета са се появили като резултат на генетична мутация при обикновените кози. Най-напред започват да ги опитомяват в централните части на Западна Африка, най-вече в Камерун и Нигерия.
За първи път европейски моряци започват да превозват от тези животни в Европа и САЩ. Животновъдите в Европа и Америка създават още много нови породи от мини козата.
Първоначалното използване на този миниатюрен модел е като животни за зоологическите градини и аз изследвания. Други са отглеждани като домашни животни и през 1975 година са обособени като отделна порода.
Как изглежда мини козата?
При породите джуджета често се получава объркване заради активните развъдни програми и различното наименование по света.
През 70-те години на века животновъдите развиват 2 основни типа на козата пигмей. Единият тип е широк, компактен и набит като африканския си родител, а другият е по-деликатен като коза в миниатюра. Той става известен като нигерийско джудже, докато набитите козлета са известни като камерунски пигмей и за него е създадено общество на породата през 1975 година.
Козите от двата типа се смятат за различни животни от един и същи вид. Характеристиките им са различни. Ето основното за тях.
Камерунски пигмей
По цвят тези мини козлета са кафяви или сиви с тъмни лапи и холка.
Имат мускулесто тяло и здрави крака.
Рогата им са извити назад.
Дължината на тялото на женската е 0, 65 метра, а на мъжката 0, 70 метра. Средното тегло на женската коза е 25 килограма, а козелът достига 35 килограма.
Нигерийско джудже
Вълната на този тип мини козичка е разноцветна, не се е наложил специфичен цвят. Тялото на животното е не толкова мускулесто като на другия вид, а лапите и шията му са по-дълги.
Има къси рога и забележителни сини очи.
Средната дължина на тялото на козите е 0, 7 метра. Теглото им е 25 и 30 килограма съответно за мъжкия и женската. Външно силно наподобяват козите с нормален ръст, само че в умален размер.
Всяка от двете разновидности има своите предимства и недостатъци.
Камерунски пигмей
Имат като предимства броя на яретата, който е от 2 до 4. Те са непретенциозни и не боледуват почти от никакви болести. Издръжливи са, и са много спокойни. Лесно се обучават, а млякото им е над 10 процента.
Недостатъците им включват чувствителност при влажен въздух, вероятност от възникване на алергии, нужда от компания на себеподобни, защото те униват сами. Дават само 1 литър козе мляко, което е по-малко от това на нигерийските джуджета.
Нигерийско джудже
Предимствата им включват непретенциозност, добро здравословно състояние, което ги държи далече от най-честите заболявания, ражда 2-4 козлета, средния добив на мляко е 1, 5 литра на ден, мазнините в млякото са над 10 процента, има приятелско отношение.
Недостатъците на този тип включват крехкият скелет на животното, по-слабо развита мускулатура, отколкото на камерунския тип, не понасят самота, трябва да се контролира температурата в плевнята.
Отглеждане на мини коза
Мини козичките се отглеждат в малки оградени ферми с плевня. Размерът на помещението зависи от броя на животните, като всяко трябва да има 0, 8-1, 2 квадратни метра площ.
Подът трябва да бъде застлан. Имат нужда от място за катерене, което е добре да бъде обособено като зона. В дивата природа дивите кози скачат из планинските върхове, затова трябва да им се създадат условия, наподобяващи естествените.
Нуждаят се от температури от 16-18 градуса, влажност 50-70 процента и осветление от 6 до 21 часа. Това са условия при отглеждане на козите от този тип.
Хранене на мини козата
Малките козички имат много разнообразна диета, която трябва да се спазва. Необходимо е в нея да присъстват сеното, сламата, царевичните, овосените зърна и ечемика. Нуждаят се от свежи есенни листа, метличина, люцерна, пашата е задължителна за тях. Зеленчуците, плодовете и концентрираният фураж също трябва да влязат в храната на мини козите.
Забранен продукт при тях е хляб. Те го обичат, но трябва да се избягва. Витамини и минерали също е нужно да им се осигурят. Калцият, фосфорът, йодът и хлорът са задължителни.
Не само храната на козите задоволява нуждите им от витамини и минерали. Важни са и добавките: солта, водата, морските водорасли за животни, витамините смеси са нещо, което поддържа пълноценното здраве на козите.
Какво точно ще бъде съотношението на различните храни, зависи от програмите за хранене на мини козите в отделните ферми и от опита на фермерите в отглеждането на минита. По различен начин се хранят женски и мъжки, бременни кози и малки козлета. Малките козлета се хранят по-често, 4 пъти на ден.
Поенето на животните също следва някаква схема. Задължително трябва да се поят 2 пъти на ден. Както и след хранене. Нужно е водата в поилките да бъде прясна, а температурата да бъде съобразена със сезона.
Развъждане на мини коза
Мъжките кози произвеждат силна мускусна миризма, за да привличат женските в периода на размножаване. Ароматната им жлеза е на върха на главата им.
Бременността при мини козите трае от 145 до 153 дни. Раждат се едно или две ярета. В рамките на 4 часа след раждане те вече могат да тичат. Отбиват ги на 12 седмици. Зрелост достигат на 8 до 12 месеца.
Мини козите живеят от 10 до 15 години.
Тези животни не са застрашени от изчезване.
Значение на мини козата
Млякото на малките козички е с много висока масленост, затова се използва при производство на сапуни, кремове и други продукти с козе мляко.
Те са активни, забавни животни, които са добре опитомени и могат да се отглеждат и като домашни любимци, защото осигуряват часове забавление на стопаните си.
Ако ще се отглеждат като домашни питомци, трябва да се има предвид, че могат да бъдат разрушителни за оградите, жилищата и градините, както и да блеят силно и това да създаде недоволство у съседите.
Некастрираните мъжки имат силна миризма и това може да се стори нетърпимо за някои хора. Некастрирани мъжки не стават за питомци.
Женските, които кърмят, трябва да се доят 2 пъти на ден и затова е нужно присъствие на ангажиран човек у дома, за да се поддържат животните. Отглеждането на мини коза е по-лесно и по-евтино, отколкото на стандартните по големина животни.
Тъй като млякото им е силно маслено, от него се произвежда повече сирене.
Тези животни се отглеждат и от хора в градовете, купуват ги за декоративни цели. Те са отлични компаньони и привличат вниманието и на любителите на екзотични домашни любимци.
Смятат ги за перфектно домашно животно за младежи, които ще прохождат във фермерството.
Имунологията също се интересува от тях, защото са добър производител на антитела.
