Miau.bg»Статии»Птици»Други птици»Снежна Овесарка

Снежна Овесарка

Снежна овесарка
Снимка: Dr. Georg Wietschorke/pixabay.com

Пойните птички са любими представители на пернатите заради умението им да използват сложна и многообразна вокална техника. Сред групата на малките пойни птичета има една пъстра красавица, която представя голямо разнообразие от представители на своя вид. Това е овесарката.

Птичето е с красиво, макар и не толкова пъстро оперение, каквото се наблюдава при други мъници, а отделните видове заемат един много широк ареал, като включително могат да се наблюдават и на нашия континент и в частност в България.

Най-екзотична, от гледна точка на европейското разбиране, е един вид, наречен снежна овесарка, защото тя населява студените места по Земята и е интересна с това, че може да зимува на север и да оцелява в екстремни студове. Може да бъде наблюдавана и в нашата страна.

Произход на снежната овесарка

Снежната овесарка е с латинско название Plectrophenax nivalis. Тя е пойна птичка от семейството на Чинковите, принадлежи на разреда на Врабчоподобните.

Снежната овесарка е един от двадесет и деветте вида овесарки, съществуващи по Земята. Това голямо семейство в нашата страна е представено от 9 вида птички, които биват или прелетни, или постоянни. Някои са скитащи, други охранявани. Те представят едно голямо многообразие от пилета, подобни на врабчета, които ни радват с пъстрото си оперение и нежните си песни.

Тази птица е арктически специалист, с размножителен обхват по цялото северно полукълбо. Тя е най-северния тип пасеринска птица, регистрирана в света.

Особености на снежната овесарка

Снежната овесарка е средна по големина пасеринска птица. Тя е приземен вид, който ходи, бяга, скача, когато е необходимо. Дължината на тялото на птичето е около 15 сантиметра, а размахът на крилете е 32-38 сантиметра. Тежи от 30 до 40 грама.

Оперението на снежната овесарка е бяло в долните части на тялото, а крилата и гърбът ме са в черно и бяло. Имат широки бели петна по вътрешната част на крилата. Женската и мъжкия са с различно оперение.

По време на размножителния период мъжкият е бял с черни крила и гръб, а женската е с черни крила и ръждив гръб. Краката им са черни. Човките им са черни през лятото и кафеникаво-жълти с черен връх през зимата. Имат кафяви ириси. Размножителното оцветяване при тях идва с износването и избледняването на перата.

Видът се бърка с друга овесарка - Маккей, поради подобното оцветяване. Освен това двата вида често се хибридизират в границите на териториите си и различаването им става почти невъзможно. В името се включва и специфичното nivalis, което означава снежнобял.

Има 4 подвида, които се различават леко в оперението. Създават се и хибриди.

Разпространение на снежната овесарка

Снежната овесарка живее в много големи географски ширини в арктическата тундра. Няма видима граница за северния обхват, докато южният е ограничен от продължителността на дневната светлина, което влияе върху репродуктивната активност.

Видът се среща в арктическите райони на Европа и Северна Америка, Камчатка, Алеутските острови, източен Сибир, както и арктическите райони на Азия.

Начин на живот на снежната овесарка

Особености на снежната овесарка
Снимка: Dr. Georg Wietschorke/pixabay.com

Тази пойна птичка е социален вид. Мигрира в големи ята, основно през деня. Миграцията си извършва два пъти в годината. Пролетната е в края на март и началото на април, а есенната е през октомври - ноември.

Зимува в Южна Русия, вероятно и около Северно море. Малък брой птици може да останат във Финландия през зимата.

Ятата при мигриране изглеждат в постоянно движение, тъй като птиците, които са отзад прелитат пред тези отпред и така създават един постоянен цикъл. В тези ята има йерархия. Възрастните са доминиращи над младите, а мъжките са над женските.

За да могат да издържат на температури през зимата от 40 градуса под нулата, птичките се набиват дълбоко в снега, за да запазят топлината си. Те обичат да се къпят в снежната преспа.

Песните на тези птички са интересни и характерни за тях, с приятни трели. Те са с честота от 2 до 6 килохерца. Мъжките пеят през цялото време, докато намерят половинка. Всяка песен е съставена от еднакви и различни фигури, които създават различни мотиви, които се редуват и повтарят, и това води до уникален модел песен при всеки мъжки индивид.

Хранене на снежната овесарка

Снежните овесарки се хранят главно със семена, листни пъпки и насекоми. Младите обичат членестоногите. Насекомите и паякообразните са еднакво добре приети в менюто им. След като мигрират на юг, те добавят и ракообразни към диетата си.

Самите те също са храна за хищници. Ловуват ги арктическите лисици и снежните сови. За да се опазят, използват камуфлажа си. Те поддържат с популацията си деликатния баланс на своята екосистема.

Размножаване на снежната овесарка

По време на размножителния период снежната овесарка търси скални местообитания в Арктика. Тъй като растителността в тундрата е нискорастяща, тази птица е изложена на хищници и за да се осигури оцеляването на потомството, тя гнезди в кухини, където яйцата ще бъдат защитени.

Първи в Арктика пристигат мъжките в началото на април, когато температурата е 30 градуса под нулата. Ранната миграция може да се обясни с факта, че видът е силно териториален и качеството на гнездовата зона е от решаващо значение за репродуктивния успех.

Женските пристигат 4 до 6 седмици по-късно, когато снегът започне да се топи. Те мигрират на малки групи и имат вълнообразен полет на умерена височина. Те остават в Арктика до средата или края на септември, макар че има такива, които мигрират началото на ноември.

Това е моногамна птица. Мъжкият следва женската, за да е сигурен, че няма да се чифтоса с друг мъжки. Мъжкият привлича партньорка най-напред с церемониален полет, при който се издига до хиляда метра, а след това с песните си, които изпълнява силно, не само докато лети, но и като кацне. Женската снася яйца, веднага щом температурата се вдигне над нулата.

Гнездото за яйцата се изгражда от мъх, лишеи и торф, и е облицовано със суха трева и няколко пера от женската, добре скрито от неприятели.

Яйцата са синьо-зелени, петнисто кафяви и се излюпват след 12-13 дни, остават в гнездото 10-11 дни и после се учат да летят. Малките са готови да отлетят след още 14-15 дни.

По време на мътенето, което се извършва от женската, мъжкият я храни и тя има възможност постоянно да контролира температурата, намалявайки времето за инкубация.

Малките пилета се появяват голи и безпомощни след излюпването и не са в състояние да се хранят сами. Грижата за тях се поема от родителите през следващите седмици, докато успеят да полетят самостоятелно.

Значение на снежната овесарка за хората

Не може да се посочи някакво стопанско значение от тази малка птичка. Тя обаче доставя удоволствие на любителите на птици и е желан обект за наблюдение. Хората с радост строят къщички за птици, за да могат да наблюдават овесарката в районите, където мигрира, както и в студените арктически местообитания, които представляват и нейн дом.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest