Каракачанска Овца

11.03.2015
Каракачанска овца

Каракачанската овца представлява българска порода овца, която се отглежда на добив на мляко, месо и вълна. Тя е най-типичният и примитивен представител на грубовълнестия тип овце у нас.

История на каракачанска овца

По нашите земи са открити изображения на овце по керамични съдове още от времето на разцвета на тракийската цивилизация. Техните белези са сходни с тези на сегашните каракачански овце. Каракачанската овца е получена от народната селекция на овчари номади – предимно каракачани. Това е и една от най-древните породи овце на Балканския полуостров.

С течение на дълги години населението, отглеждащо тези овце, е мигрирало през зимните месеци в Егейска Македония, Беломорска Тракия или Странджа, напускайки летните пасища в Стара планина или други планини. Каракачаните са извършвали походи заедно със своите стада и каракачански коне, натоварени с пити кашкавал, тенекии със сирене и чували вълна – всички продукти, които се получават от овцете.

След принудителното заселване на каракачаните в градовете и наложената забрана да преминават границата с Гърция част от овцете им са изклани, а останалите са кръстосани с различни породи овце. Според класификацията на Организацията по прехрана и земеделие каракачанските овце са рядка порода, която е застрашена от изчезване. През 1972 година се разработва система за консервиране на породата, като овцете са разположени предимно в държавни стопанства и научни институти.

В миналото технологията за отглеждането на каракачански овце е била изключително примитивна и консервативна, но благодарение на това са се запазили дълго време не само фенотипът, а и самобитността на развъждането. Овцете майки са се заплождали през септември и са се агнели през февруари месец. Овцете са зимували в ниски и топли крайбрежни пасища, на открито в кошари.

До началото на месец май са се отбивали агнетата, които са достигнали до 17-20 кг и то без никакво допълнително подхранване. След това стадата са се качвали обратно в планината, където на място млякото се е обработвало в кашкавал и бяло сирене. Стриженето се е провеждало в средата на юли.

Характеристика на каракачанска овца

Каракачанските овце са предимно черни на цвят, но се срещат и бели екземпляри. Имат груба вълна, която за една година може да израстне с 25-40 см. Косичестият строеж на руното позволява бързото оттичане на водата при честите валежи, които се наблюдават в планината. По този начин се запазва тялото на овцата сухо. Вълната е смесена, с много добре очертан фитилест строеж. Вълнодобивът от овцете е 1.1-1.3 кг, а от кочовете е 1.5 кг.

Каракачански овце

Каракачанската овца е дребна овца, която има твърди копита и здрава костна система. Живото тегло на овцете е между 25-35 кг, а на кочовете – между 35-55 кг. Мъжките животни имат дълги и здрави рога, завити спираловидно. Овцете нямат рога. Профилът на главата е слабо извит. Предните крака и главата нямат вълна, а лигавицата около носа и очите е оцветена в черно.

Гръдният кош и гърдите са тесни и плитки. Тялото на каракачанската овца е компактно, а краката са здрави и тънки. Опашката е къса, а в корена ѝ се натрупват известно количество мазнини, което позволява по-лесната адаптация през зимните месеци.

Вимето на каракачанската овца е добре развито, самите цицки са средно големи. Тази порода се издоява много леко, но млечността не е висока – за целия лактационен период една овца дава средно от 40 до 55 л мляко. Плодовитостта на каракачанските овце не е висока, а раждането на близнаци е много рядко явление.

Отглеждане на каракачанска овца

Каракачанската овца е дребна, но има изключително жив темперамент, тя е жива и много подвижна. Извършва дълги преходи при активното търсене на храна и по време на сезонните местения на каракачаните. Тя е много издръжлива и се приспособява бързо към условията, рядко боледува и редовно дава потомство. Грижите за каракачанската овца са сведени до минимум, като непретенциозността по отношение на пашата е пословична. Тя не получава допълнителна храна дори и през зимата. През най-студените и снежни дни, когато няма възможност да пасе, се захранва допълнително.

Стадното чувство на каракачанската овца е много силно развито и затова рядко отделни животни се отдалечават от групата. Спокойно може да се заключи, че каракачанските овце са непретенциозни по отношение на храна, атмосферни условия и подслон. Хранят се с естествена растителност, а млякото и месото им са с ненадминати вкусови качества.

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Ина
Ина
13.03.2015 16:26
Тези овце изглеждат направо брутални .... дано дават поне много вълна и мляко
0
0