Истинската война на шимпанзетата в Танзания

23.10.2017
1 от 5 Снимки
Истинската война на шимпанзетата в Танзания
Снимка: Altered Dimensions Paranormal

Войната на шимпанзетата е реално състояло се исторически събитие.

Известна още като Четиригодишната война в света на животните, тя представлява насилствен конфликт между две общности шимпанзета в национален парк Гомбе, Танзания, в периода 1974-1978 година.

Войната разделя парка на две – северна и южна част. В тях живеят както следва семействата Касакела и Кахана. В началото те са едно голямо семейство. През 1974-та година обаче изследователката Джейн Гудол забелязва, че шимпанзетата се разделят на две. Те обитават съответно южната и северната част на парка.

Последвалите компютърни анализи установили, че разривът в групата започнал още през 1971 година. Новосформираното семейство Кахама се заселило в южната част на парка и се състояло от 6 възрастни мъжки. Най-активни от тях били Хю, Чарли и Голиат. В нея имало и три възрастни женски, заедно с малките си и младо мъжко шимпанзе на име Сниф.

Групата Касакела била по-голяма. Тя се състояла от 12 възрастни женски и малките им. Семейството се допълвало от осем възрастни мъжки шимпанзета.

Началото на войната е поставено на 7 януари 1974 г. Тогава 6 мъжки екземпляра от семейството Касакела нападат и убиват малко шимпанзе от другото семейство, което в това време се хранело на едно дърво. Това се превръща в първия документиран случай на умишлено убийство между шимпанзета.

В следващите 4 години мъжките от семейство Кахама били избити до крак от мъжките на Касакела. Една от женските също губи живота си, две изчезват, а една е жестоко пребита и отвлечена.

След като побеждават, Касакела се настанява на вече бившата територия на Кахама. Интересното е, че с това териториалните мераци на шимпанзетата не секват. Касакела достига в опасна близост до друга общност от шимпанзета, наречена Каланде. За щастие новият противник е по-силен и след няколко сблъсъка по граничните територии Касакела е респектирана от превъзхождащата я по брой общност и дори се отказва от наскоро завладените територии.

Изследователката Джейн Гудол е шокирана от състоялата се война. Защитничка на добрата страна на шимпанзетата, тя осъзнава, че също като хората, маймуните могат да са жестоки. През 1975 г. дори се появяват данни за канибализъм при животните. В книгата си Моите 30 години с шимпанзетата от Гомбе тя описва как шимпанзе събирало кръв от огромната рана на шимпанзе от другото племе и я пиело. Друго пък късало кожа от противника си. Трето продължавало да налага мъртвото тяло на приятеля си от детството.

Малцина повярвали на докладите на Гудол за войната в Гомбе. Според научните модели в онези години човешкото и животински поведение не се препокриват. Има дори учени, които я обвиняват в антропоморфизъм. Други ѝ вярват, но са убедени, че намесата ѝ в живота им е породила конфликта.

Гудол е оправдана след провеждането на редица изследвания. Те доказали, че дори без човешката намеса в даден момент шимпанзетата достигат до война помежду си. Избиването на други семейства за територия се оказва по-честа практика при тези животни от очакваното.

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати