Сьомга

27.02.2017
Сьомга

Сьомга е една от най-популярните риби, които са известни в целия свят заради вкусното си месо и ценния си хайвер. Сьомга е уникална риба, тъй като се е запазила като вид от хилядолетия - още от мезозойската ера, и е призната за една от най-древните риби в света.

История на Сьомга

Сьомга е древна костна риба, запазила вида и свойствата си от мезозойската ера. Много от представители на вида са запазили наличието на хрущяли. Сьомга обитава солените води на Тихия и Атлантическия океан и сладководните басейни в Северното полукълбо на планетата. Преди Сьомга не се е смятала за деликатес, но днес тя е е изключително популярна в цял свят най-вече заради добива на ценното вкусно месо и хайвер.

Как изглежда Сьомга

Тялото на Сьомгата е издължено и сплескано отстрани. Сьомга достига до 1, 6 метра дължина, а теглото ѝ в зависимост от вида на рибата може да достигне над 35 килограма. Гърбът на Сьомга е синьо-сив на цвят, с малки черни петна, които се разпространяват и от двете страни на тялото. Отстрани и по корема оцветяването е в сребристо-бяло, плавниците са сиви, а гръбната перка и опашката са по-тъмни. Преди хвърлянето на хайвер оцветяването на опашката и гръбната перка на Сьомга се променя и става червено. Очите на Сьомга са сравнително малки. Зъбите са много остри, челюстите са силни.

Съществуват няколко разновидности Сьомга: Розова Сьомга, Японска Сьомга, Куча Сьомга, Сребриста Сьомга, Атлантическа Сьомга, Горбуша, Червена Сьомга, Кралска Сьомга. При опасност или когато преследва плячка, Сьомга плува много бързо - тази риба може да развие до над 60 километра в час.

С какво се храни Сьомга

Сьомга е хищна риба и се храни с най-различни риби с размер, по-малък от нейния: херинга, шпроти, мойва, балтийска херинга и други видове риби, както и с ракообразни. Когато не може да си намери храна, Сьомга е в състояние да преплува огромни разстояния, за да търси риба или ракообразни. Младите Сьомги се хранят предимно с ларви и малки ракообразни, рядко с дребни риби.

Размножаване на Сьомга

По време на размножителния период Сьомга напуска океана и започва дълго пътешествие към родните си места, които са сладководни. Пътешествието има само една цел – хвърляне на хайвер. Големината на хайвера е едра, а количеството - от 10 до 25 000 зрънца. Тези зрънца са прозрачни и през първите дни са бели, след което стават червеникаво-жълти. Хайверът се развива бавно в зависимост от температурата на водата - малките Сьомги се излюпват около 40 дни след есенното хвърляне на хайвера и след повече от 100 дни при зимното. След излюпването си Сьомга не може да се храни самостоятелно и разчита на остатъците от жълтък, прикрепен към тялото ѝ. През това време завършва оформянето на храносмилателния тракт и след като този процес приключи, Сьомга започва да се храни самостоятелно.

Излюпените малки рибки се движат доста бързо, независимо от огромния жълтък, който е прикрепен към тялото им в продължение на един месец. След изчерпване на този запас той се откъсва от тялото и малките започват сами да си търсят храна. В този период загива голяма част от малките рибки.

Жителите на океанските дълбини преодоляват огромни разстояния и многобройни препятствия, за да преодолеят речните пътища, водещи към местата за хвърляне на хайвер. Мощен инстинкт ги кара да напуснат солените океански води и ги води към местата, където самите те са се излюпили.

Сьомга

Завръщането към родните места с цел продължаване на вида е характерно за много от океанските обитатели. Но при Сьомга има и още нещо необикновено и характерно за повечето тихоокеански видове – това пътешествие, освен най-важен етап в живота им, става и последен.

При подготовката за хвърлянето на хайвера тихоокеанските риби се преобразяват. Тялото им придобива друга форма, горната челюст се извива като кука, зъбите прорастват, долната челюст се издължава, а люспите придобиват ярък червен цвят.

При мъжките екземпляри се появява и характерна гърбица. Освен външното преобразяване, рибите търпят и вътрешни промени. Храносмилателната система дегенерира, тъй като през целия дълъг път рибите изобщо не се хранят.

След преодоляването на всички тежки препятствия по пътя, женските изкопават дупка на дъното, в която чака мъжкар. Когато мъжкарят приближи женската, тя отделя част от хайвера си и мъжкарят го опложда. След това женската изхвърля останалата част от хайвера си и мъжкарят опложда и него. След завършването на мисията си Сьомга загива.

Учените не могат да дадат точно обяснение за това унищожение на представителите на вида след създаване на потомство. Дълго време се е смятало, че телата на загинали родители служат за храна на новоизлюпените малки, но съществува парадокс, че загиват и видовете, които не мигрират за размножение и не са изчерпали запасите си в дълъг път.

Интересен факт е, че загиват само тихоокеанските видове, а събратята им от сладководните басейни доживяват до повече от 15 години.

Тази зла съдба не застига и Атлантическата Сьомга, която също спира да се храни и се променя външно и може да обитава сладка вода около година преди хвърлянето на хайвера. Понякога мъжките загиват, но повечето представители на този вид се завръщат в океана, където се преобразяват в предишния си облик и възстановяват храненето си. Този вид хвърля хайвер един или два пъти в живота си, но са познати случаи и на 5 размножителни периода.

Любопитни факти за Сьомга

Науката нарича механизма на самоунищожение на тихоокеанската Сьомга с термина феноптоза. През последните години теорията за смъртта на рибите вследствие на изтощение беше развенчана. Учените са установили, че при рибите, хвърлили хайвер, са налице пълно разрушение на имунната система, язвена болест, бъбречни поражения, огромни надбъбречни жлези и много високо съдържание на глюкокортикоиди в кръвта - стероидни хормони, които влияят върху обмяната на веществата и предпазват организма по време на силен стрес.

Именно нерегулирането на тези хормони е отговорно за загиването на екземплярите. Ако бъдат отстранени надбъбречните жлези, които произвеждат глюкокортикоидите, рибата може да живее още година след хвърлянето на хайвера, а ако на операция се подложи млад екземпляр, продължителността на живот се удвоява.

Опашката на Сьомга е със силно развити мускули и това позволява на рибата да прави скокове с дължина до 4.5 метра. Сьомгата скача много високо - нейните скокове достигат до 2 метра и това помага на мечките, които ловят риба, просто да хващат Сьомгата във въздуха.

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати